Прочетох скоро текст на Солженицин, посветен на филма „Андрей Рубльов”. Това не е най-популярният филм на Тарковски (и Кончаловски), но е една от онези причудливи ниши в киното, в които може да се долови квинтесенцията на това изкуство, ако такава съществува. Стига човек да попадне там в подходящ момент и да е готов за малко да помълчи.
Особен и привидно отвлечен е филмът, може би поради сложния политически контекст, в който се вписва. В същото време тъкмо тези трудности изглежда обуславят уникалната му дълбока иносказателност и енергия. И когато четох сухия, механичен, издялан по повърхността анализ на известния руски дисидент, за пореден път осъзнах, че творчеството е риск и тежка борба.
Пътят на твореца е често мъчителен и неблагодарен; поначало такъв е пътят на човека в света. Но ако творчеството е незаменим ключ за тайната на света, то е защото в неговите стихии този свят, реалностите на нашия духовен и физически опит могат да явят истинската си същност; да се преобразят; да се изпълнят. Затова и често творецът преживява вдъхновението си като мистичен опит.
Как гледа на творчеството Църквата; може ли християнският опит да бъде интерпретиран творчески; какви са пътищата на творчеството, каква е неговата природа и цел; крият ли творческите занимания духовни опасности… Това е само малка част от въпросите, на които търсят отговори авторите в броя.
Творчеството е риск. Но именно в способността си да твори и да обича човекът се уподобява на Бога. На едно място, когато говори за Боговъплъщението, Владимир Лоски казва така: „Историята е риск, Бог поема риска”. Може би истинският творец е призван да се уподоби на Бога и чрез този риск – да свидетелства за истината дори с цената на отхвърляне. Може би именно такава е задачата на твореца – да следва Бога там, където „Той, Пълнотата, снизхожда до крайните предели на битието, подкопано от греховната непълнота, за да върне на свободните същества възможността за спасение, без да накърни свободата им” (Владимир Лоски)…
Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:
Изкуството да виждаш, интервю на Ангел ИВАНОВ
За творчеството, архим. Софроний САХАРОВ
Ангелът и „демоните“ на Андрей Тарковски, Димитрий МЕНДЕЛЕЕВ
Първото българско изложение в Пловдив, Маргарита ДРУМЕВА
