Във всяко семейство стават грешки и се проявяват страсти,
но ако съществува любов, не се получават рани.
Митрополит Йеротей Влахос
Новият епизод на подкаста на списание „Свет“ – единственото българско онлайн списание за религия, култура и пътешествия, продължава темата за родителските изпитания и грешките, които отчуждават децата от семейството.
Младежките субкултури са удобно прикритие именно за неразбрани, бунтуващи се тийнейджъри. Те са екзотично примамливи, защото обединяват децата в сходни пристрастия и хобита. Някои обаче са опасно агресивни, предупреждава Маргарита Друмева в своя анализ:
„Но така или иначе те са около нас и са част от обществото, в което живеем. Игнорирането им или високомерното преминаване покрай тях е израз на неразбиране и незрялост. Познаването им – обратно, създава пространство за комуникация“.
Дали са израз на болезнено желание за справедливост или протест срещу социалната йерархия, субкултурите са резултат от празни ниши в неудовлетвореността и несигурността на младите поколения, като форми на повече или по-малко осъзнат бунт спрямо кривините на този свят, в търсене на идентичност и справедливост.
Тяхната алтернатива може да бъде само семейството – като пристан, разбиране, утеха и безусловна любов.
Какви обаче са били ценностите в юдейското семейство и какво е било разбирането за правилното възпитание и обич, ни припомня архим. доц. д-р Павел Стефанов в своята статия „Възпитанието в Библията“.
На еврейски терминът „семейство” се превежда с beth’ ab, буквално „дом на бащата”, респективно абсолютната власт в него се упражнява от бащата или от дядото по мъжка линия, ако е още жив, пише архим. доц. Стефанов.
Предписанията за сурови телесни наказания, вписани в Мойсеевия закон и хипотезата на Рене Жирар, че насилието е доминантата на всяка религия обаче се съпоставят с парадигмата за изкупителното състрадание в християнството.
Така, св. апостол Павел, който никога не е бил женен, но проявява задълбочен интерес към мистичната символика на брака, отхвърля не само общоприетото тогава наказване на децата, но и тяхното дразнене, разгневяване (гръц. parorgismos), като препоръчва въздействието да бъде духовно-нравствено – те да бъдат възпитавани в учение и наставление Господне.
Сисанийски и Сиатистки митрополит Павел, в подкрепа на възгледите на св. апостол Павел смята, че възпитанието на пола е възпитание на любовта и диалогът трябва да е първото, основното и последното нещо в цялата комуникация с децата в юношеска възраст.
„Възпитанието трябва да бъде в посока да уважават не само собствената личност, но и да има правилно отношение към другата личност.“
А ние, възрастните, трябва да се научим да говорим с децата, трябва да се научим да говорим за всичко. Но и трябва да разговаряме ясно и отговорно, без да създаваме страхове и да използваме Бога като плашило.
Митрополит Йеротей Влахос намира днешните младежи са разочаровани на много равнища и смята, че са нужни хора с жертвен етос, с кръстно разположение:
„Не можем да помогнем на съвременните млади хора, когато, от една страна, им даваме психологическа подкрепа, но им вдъхваме тревога и неувереност по отношение на църковния живот и пастирите на Църквата.“
Православното богословие е единственото, което може да помогне за счупването на задушаващия обръч на обезличеното общество, срещу който се бунтуват младите. Църквата е общност, семейство. Във всяко семейство стават грешки и се проявяват страсти, но ако съществува любов, не се получават рани.
Всичко най-важно за семейството, грешките и изцелението слушайте тук:
Spotify: https://open.spotify.com/episode/0Gfti2HpIUcx0W9gHGAavY
Apple Podcasts: https://podcasts.apple.com/us/podcast/списание-свет/id1692556585
