Menu

пътешествия∙изкуство∙култура∙история∙вяра

Светите отци за депресията

в Брой 1/2016 - Неморалният християнин/Християнство от

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО ИДВА ОТ БОРБАТА

Казано е, че Бог допуска демоните да ни нападат по пет причини. Първата е посредством нападенията и защитата да се научим да различаваме добродетелта от греха. Втората е да запазим твърда и непоколебима добродетелта, която сме придобили с борба и труд. Третата е, напредвайки в добродетелта, да не мислим високо за себе си, а да се учим на кротост. Четвъртата е, след като изпитаме цялата подлост на греха, да го намразим от дън душа. И разбира се, петата и най-важна причина е, след като сме се освободили от страстите, да не забравим за собствената си немощ и за силата на нашия Помощник.

Свети Максим Изповедник († 662)
„Четиристотин глави за любовта“

ОТЧАЯНИЕТО КАТО ГОРДОСТ

unnamedЧовек на едно и също място може и да се спаси, и да погине. Сатаната бил най-красивият ангел, който винаги предстоял пред Бога, но паднал поради своята гордост. Юда Искариотски бил един от Дванадесетте апостоли, но поради сребролюбие предал Господа, а след това от отчаяние извършил самоубийство. По същия начин са погинали и много други.
От друга страна, грешният митар се оправдал само с една кратка молитва. Добрият разбойник, вече разпнат, също така бил спасен с една кратка молитва и влязъл в Рая заедно със Самия Господ. Нашият Господ е казал на гордите и сребролюбиви книжници и фарисеи, че митарите и блудниците ще влязат в Царството Божие преди тях, защото са се покаяли след проповедта на свети Йоан Кръстител, докато гордите учители не са направили това.

О. Васиан Псковски
„В търсене на истинската мъдрост“

ПАЗИ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

Когато получиш небесния дар на търпението, бодърствай над себе си, за да запазиш Божията благодат, и грехът да не се вмъкне незабелязано в душата или тялото ти. Ако нехайно и невнимателно пуснеш греха да проникне в теб, и то особено онзи грях, към който твоето слабо тяло е много склонно и който поробва тялото и душата, тогава благодатта ще те напусне, оставяйки те оголен и сам. Тогава скръбта, дадена ти за спасение и защита, ще те победи, ще те сломи с тъга, потиснатост и отчаяние, като такъв, който пази Божия дар без благодарност. Затова бързай с истинско и решително покаяние, с чистота и дар на търпеливост, да очистиш сърцето си, защото дарът на Дух Свети пребивава само в чистия.

Свети Игнатий Брянчанинов († 1867)
„Чашата Христова“

ДА НЕ ДОПУСКАМЕ РАЗСЛАБВАНЕ

Казваш, че изцяло те е обзело мрачно безчувствие и си станал като безсловесен – без мисли или чувства. Такива думи понякога идват като наказание, след като в мислите или чувствата си сме били склонни към зло. А друг път те идват като поука, за да ни научат на кротост и да свикнем да не очакваме нищо от своите сили, а само от Бога. Такъв опит подкопава доверието в себе си, защото когато се освободим от тежестта, знаем откъде идва помощта и разбираме на Кого трябва да се уповаваме във всичко. Това е състояние на потиснатост, но то трябва да се претърпи с мисълта, че не заслужаваме нищо по-добро. Не съществува лекарство против такова състояние, а освобождаването от него зависи от Божията воля. Всичко, което можем да направим, е да викаме към Господа: „Да бъде Твоята воля! Помилвай ме! Помогни ми!“ Сами да не си позволяваме да се разслабваме, защото това е вредно и разрушително.
Светите отци описват такова състояние като охладняване или ожесточение, и го смятат за неизбежно за всеки, който се труди да живее в съгласие с Божията воля, защото без това бързо ставаме дръзки.

Свети Теофан Затворник († 1894)
„Изкуството на молитвата“

БЕЗ СВОЕВОЛИЕ ИЛИ САМОСЪЖАЛЕНИЕ

215Ти казваш, че постоянно падаш. Така и ще бъде, докато в теб властват своеволието и самосъжалението. Това показва, че в твоето сърце най-важен е „Аз”, а не Господ. Това е живеещият в нас грях на самолюбието, който е причина за всеки грях, и прави човека грешен от глава до пети, докато допускаме да обитава в душата ни. А когато целият човек е грешен, как може благодатта да се настани в него? Тя няма да дойде, както и пчелата не отива там, където има дим. Решението на човека да служи на Господа се състои от два важни елемента: първо, човек трябва да се отрече от себе си, и второ, да върви след Христос (Марк. 8:34). Първият елемент изисква оставяне на егоизма или самолюбието, и следователно, да отхвърли всяко своеволие или самосъжаление, и в голямото, и в малкото.

Свети Теофан Затворник († 1894)
„Изкуството на молитвата“

 

НЕ БИВА ДА СЕ ОТЧАЙВАМЕ, ДОРИ АКО ГРЕШИМ МНОГО ПЪТИ

Дори и да не си такъв, какъвто би трябвало да бъдеш, и тогава не бива да се отчайваш. Достатъчно лошо е и това, че си грешил. Защо да грешиш и спрямо Него, смятайки Го за безсилен, в своето незнание? Не може ли Той, Който заради теб премъдро е сътворил всичко, да спаси душата ти? Ако този факт, както и Неговото въплъщение, само прави по-тежко твоето осъждане, тогава се покай. Той ще приеме твоето покаяние, както е приел покаянието на блудния син (Лук. 15:20) и на блудницата (Лук. 7:37-50). Впрочем, ако не можеш да се покаеш и грешиш по навик, дори и когато не искаш, тогава прояви кротостта на митаря (Лук. 18:13). Това е достатъчно, за да ти осигури спасение. Защото онзи, който греши и не се кае, но и не се отчайва, само поради това смята самия себе си за най-окаян от всички и не би се осмелил да осъди никого. Той ще се удивлява на Божието милосърдие и ще благодари на своя Благодател, а може да получи и много други благословения. Макар и да е такъв човек, подчинен на демона заради своите грехове, той все пак, поради страх Божий, няма да послуша врага, който ще се опита да го хвърли в отчаяние. Поради това той има дял във вършенето на богоугодно дело. Такъв човек е благодарен, търпелив, има страх Божи, не съди, и няма да бъде съден. Всичко това са големи добродетели. За същото говори и свети Йоан Златоуст, когато говори за ада. Той смята, че адът ни е за по-голяма полза и от Царството Небесно, защото много хора, поради страх от ада, се удостояват с Царството. Адът ни изпълва със страх, Царството ни покрива с любов, а и в двата случая ни спасява Христовата благодат.
Ако онези, които са сполетени от много душевни и телесни страдания, претърпят докрай и не се предадат на безволие и отчаяние, то ще се спасят.

Свети Петър Дамаскин († ХІІ век)
„Съкровищница на божественото знание“

АКО НЕ СЕ ТРУДИМ, БОГ НЯМА ДА ЗАПАЗИ НАШАТА РАДОСТ

В цялото ти писмо се проявява радостното състояние на твоята душа. Радваш се на Господнята милост, която Той ти посочва, и същевременно се плашиш. Мисля, че опитно си познал, че човек трябва да служи на Господа със страх и да се радва пред Него с трепет (Пс. 2:11). Възпитавай в себе си страх и радост, и ги дръж неразделно в себе си, като внимаваш радостта да не прерасне в нерадение, нито пък страхът да угаси радостта. Следвайки това, почитай Бога като всемилостив Отец, Който ни гледа с любов, но и същевременно е непрощаващо строг.
Естествено е, че чувстваш някакъв страх, вследствие на който радостта отново може да те остави. Поради този страх ставаш неспокоен, опитвайки се да изнамериш начин да задържиш радостта. Очакваш, че сам ще успееш в това? Само заради един такъв помисъл всичко, което си придобил, може отново да ти се отнеме. Направи всичко, което е по силите ти, за да запазиш радостта, но по същество възложи всичко на Господа. Истина е, че ако сам не се потрудиш, и Бог няма да го направи вместо тебе. Впрочем, ако възложиш надеждата си само на собствените си усилия и борба, Бог ще се отдръпне, виждайки, че смяташ Неговата помощ за излишна, и тогава ще се сблъскаш със същите трудности, с които си се сблъскал и в началото. Бори се до самия край, принуждавай себе си колкото можеш, но в същото време вярвай, че истинската грижа е в ръцете на Самия Господ. Не оставяй своето дело, труд и упование на Самия Бог. Крепете се едни други, и това ще ви утвърди още повече.

Господ иска да имаме всичко, което ни е за спасение, и по всяко време е готов да ни го даде. Той само очаква нашата готовност или способност да го приемем. Затова въпросът какво да правим, за да запазим Божията помощ, се превръща във въпрос какво да правим, за да останем готови да приемем защитата от Господа, която ни очаква да я премем, и как тя слиза върху нас. Много е важно да познаем себе си като абсолютно празен съсъд, да добавим към това съзнанието за собствената си немощ, да го изпълним само със собствения си труд, и да увенчаем с вярата, че само Бог може да направи това, и то не само може, но и иска, и знае как да го направи. След това, като спуснем ума в сърцето, да завикаме: „Господи, Ти знаеш как да ме изцелиш”. Всичко това правº с непоколебима надежда и доверие, че Той ще те отведе по пътя на правдата и няма да допусне да се отклониш от него.
Доволен си заради радостта и утехата, която чувстваш, което е съвсем естествено. Впрочем, внимавай да не започнеш да си мислиш: „Ах, ето го! Това е то! Така изглежда то, а аз не съм знаел!”. Такива мисли, които произлизат от врага, оставят след себе си празнота и отвеждат в пропаст. Непрестанно повтаряй: „Слава на Тебе, Боже наш!” и „Господи, помилуй ме!”

Ако все пак задържиш ума си върху мислените предположения, веднага ще последват спомени за предишните ти дела, борби, подвизи, а след това ще започнеш да анализираш в кое от тези състояния са се появили радост и благополучие, в кои състояния са те оставили, и в кои са се задържали и утвърдили. След това ще вземеш решение винаги да действаш по някакъв особен начин. Така ще паднеш в мислено самоудовлетворение, вярвайки, че в последно време ти се е открила тайната на духовното израстване и че то е в твоите ръце. Впрочем, по време на молитва ще ти стане ясна измамата на такава мечта, защото молитвата ще бъде празна, прекъсната и няма да ти донесе никаква утеха. Единствената утеха ще намираш в спомена за предишното, а не в сегашното състояние. И тогава би трябвало дълбоко да въздъхнеш и да осъдиш себе си. Впрочем, ако душата не може да направи това, тогава недоброто разположение ще продължи и милостта отново ще се оттегли. Такъв вид мечтания показват, че душата отново е започнала да се уповава на собствените си усилия, а не на Божията милост. Милостта е винаги милост, независима от никакво дело, а онзи, който я бърка със собствените си представи, може да бъде лишен от нея. Запомни това добре. Именно отдръпването на благодатта, което се случва по Божи Промисъл заради нашето изправяне, най-много помага да научим този спасителен урок.

Свети Теофан Затворник († 1894)
„Изкуството на молитвата“

Превод от сръбски  Татяна Филева

 

 

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от Брой 1/2016 - Неморалният християнин

Пропуснатите минути

Св. Серафим Саровски съветва всяка минута да се вглеждаме критично какво сме
Отиди горе