Не знам доколко приемливо e да се говори днес за Достоевски. Напоследък всяко обсъждане на руската култура през войната звучи пошло; и това, което я защитава, и това, което я „отменя“. Все пак ще рискувам да спомена романа му „Братя Карамазови“. Нещо малко крайно твърди един от неговите герои: „Всеки е пред всички и за
Read More →
Отново чашата на гнева, чашата на скръбта, чашата на човешкото страдание стигна догоре, препълни се и прелива по нашата угнетена, страдалческа земя. И ние не можем да останем безучастни към мъката, която днес терзае хиляди и милиони хора. Пред християнската ни съвест отново се възправя страшно, взискателно и настойчиво Божието слово, или – по-вярно –
Read More →
За втори път посрещаме Пасха, духовно подкопани от страховете на пандемията. Изминалата година е белязана за много хора от страдание, загуба на обични близки, физическа и душевна болка. Центрофугата на тази мъчителна битка изцежда и малкото сили, с които вървим през пустинята на поста – както описва светата Четиридесетница един от забележителните проповедници на 20 век,
Read More →