Не знам доколко приемливо e да се говори днес за Достоевски. Напоследък всяко обсъждане на руската култура през войната звучи пошло; и това, което я защитава, и това, което я „отменя“. Все пак ще рискувам да спомена романа му „Братя Карамазови“. Нещо малко крайно твърди един от неговите герои: „Всеки е пред всички и за
Read More →
Отново чашата на гнева, чашата на скръбта, чашата на човешкото страдание стигна догоре, препълни се и прелива по нашата угнетена, страдалческа земя. И ние не можем да останем безучастни към мъката, която днес терзае хиляди и милиони хора. Пред християнската ни съвест отново се възправя страшно, взискателно и настойчиво Божието слово, или – по-вярно –
Read More →
Безполезно е да се пише срещу войната. Войната е зло, а злото е ирационално. Войната започва в изкривения ум, който вярва, че човекът може да бъде преглътнат. В ума, който вижда човека като гориво за придвижване към цели, по-важни от него. Такъв ум е неспособен да се свърже със смисъла на заобикалящите го явления. Такъв
Read More →