За държавата на Духа

Илиана Александрова

Общественото разделение на либерали и консерватори, придобило гражданственост през последните години, поражда все по-уродливи изкривявания на така наречения публичен дискурс. Затруднението на много участници в споровете да дефинират същностните характеристики на идеологията, която подкрепят или отричат, остава непроменено. Същевременно се покачва температурата и непримиримостта на вербалните войни. Изпразнени от съдържание и обществено значение, често изгубили отправна точка и цел, тези политически пристрастия се увиват около културни, идеологически, естетически и дори възрастови предпочитания, и се осъществяват основно в размяната на взаимни обвинения и агресия.

За съжаление част от тези обвинения попадат в полето на Църквата, където образуват „църковни“ лагери с неясни граници и променливи черти. Обединява ги една обща характеристика – недоимък на църковно съзнание.

Тази тема не е нова за България. Фиктивното деление на „църковни“ комунисти и „църковни“ демократи отпреди няколко десетилетия, с днешна дата се трансформира в деление на „църковни“ либерали и консерватори; или ако трябва да слезем в пределна умствена и терминологична деградация – на путинисти и соросоиди.

Промените в организацията на църковния живот, предприети през последните месеци по повод пандемията, се оказаха поредното изпитание за църковната общност в България. Ситуацията отключи нови въпроси, но и прояви някои неочаквани отговори. Разместиха се стереотипи, включително такива, свързани с поведението и възприемането на така наречените църковни групи. Както споделя един от духовниците на Руската православна църква – най-консервативните вярващи показаха най-либерално, протестантско мислене по отношение на послушанието към епископа. Примерите за неочаквани реакции са много, и повечето извикват въпроса на същия автор: престанахме ли да се чувстваме ученици на Църквата?

В този брой на списанието предлагаме разсъждения за обществото, църквата, вярата и държавата в две основни парадигми – държавата на социалния консенсус и „държавата на духа“. И тогава си помислих, че ако в България невинаги е имало държава външна, то винаги е имало държава вътрешна. Съществувала е държава на Духа. У мен се оформи този термин – „държава на Духа.” (Дмитрий Лихачов).

Световните сътресения имат потенциал да издигнат тази държава от дълбините на народния живот или да я потопят още по-дълбоко. Зависи от нас.

Последни броеве

Причастихме се, седнахме пред компютъра и осъдихме всички  

в Брой 3/2020 - Глобализацията и Православието/Християнство

По време на Страстната седмица, на Пасха и след нея, храмовете в Русия бяха затворени заради пандемията. Пред предстоятелите възникнаха проблеми с издръжката на много от тях. Без дарения нямаше с какво да платят режийните разноски, а също и заплатите на певците и другите сътрудници. Как промени вярващите времето далеч от храма, поддържаха ли те…

Четете нататък

Иконата на един нов светец: Софроний Атонски

в Брой 3/2020 - Глобализацията и Православието/Срещи

На 27 ноември 2019 г. старецът Софроний, основател на обителта “Св. Йоан Кръстител” в Англия, монах, духовен отец, богослов и иконописец, бе канонизиран за светец с името св. Софроний Атонски. Това не беше неочаквано – слухове, че това ще стане, се носеха и преди, – но все пак промени живота ми. Постъпих в манастира на…

Четете нататък

За сборника „Иконата в съвременния свят“

в Брой 3/2020 - Глобализацията и Православието/Култура

Осмислянето на иконата, през всички векове на нейното съществуване, е изконно богословска задача. Не че друг подход към нея не е възможен или наличен, но богословието коментира мотива. То обикновено отговаря на въпроса защо, и оставя „под линия” отговорите на въпроса как. Въпросът защо е сотириологичен и присъства като „основен тон” на всеки богословски дебат или спор…

Четете нататък

Отиди горе