За емпатията и Евангелието

Наскоро се случи на семинар да слушаме обучителен проект върху емпатията. Лекторката, психолог, се трудеше да обясни как е правилно да разбираме другия през своя опит, като за прегледност рисуваше сфери и бележеше позиции и гледни точки към неговата ситуация. Дали го правеше добре е един въпрос, по-интересният беше как се прави това с емпатията на практика. Аудиторията се затрудняваше. По някое време се стигна до напрежение, в което една слушателка призова да се тества емпатията на лекторката. За целта предложи собствения си случай и поиска да чуе как мислим, че се чувства тя. Ентусиасти пробваха отговори, верен не можа да се получи, но това не изненада никого – знае се, че емпатията и емоционалната интелигентност като цяло не ни е национален приоритет.

Преди около месец обществото беше настръхнало заради трагичната смърт на малко дете, консултирано в три от най-добрите болници в България. Медиите загряха, премиерът енергично и временно отстрани директорите на болниците, вдигна се висока вълна на съчувствие към родителите и укор към лекарите, която обаче след броени дни се разби в медицинската експертиза и се разпадна в хаотични пръски. Защо се получи така? Защото медицинската експертиза доказа на пръв поглед думите на една от лекарките – че не системата, а състоянието на детето е причина за фаталния изход. Родителите и детето бързо изгубиха значение, а директорите се върнаха по болниците като морални победители.

По въпроса дали е могъл да се избегне фаталният изход приемащата лекарка отказа да разсъждава с думите, че всяко твърдение би било спекулативно. Това е така и означава две неща: не бива да казваме, че детето можеше да бъде спасено; не бива също да казваме, че детето не можеше да бъде спасено. С други думи – няма никакви морални победители в тази ситуация, дори на формално основание. Но самата нужда да стигаме до такъв извод през рационални аргументи е плашеща; естествената човешка емпатия би направила всяка подобна заявка невъзможна, без изобщо да се нуждае от формални основания.

Какво най-вероятно искаха да кажат родителите? Искаха да разберат защо е изгубено толкова време поради незаинтересованост на медицинските специалисти, защо са оставени сами в критичния момент на безпътица и несигурност да се лутат коя е точната болница и какво трябва да се направи, вместо някой да ги погледне и да ги подкрепи в тяхната безпомощност, защо не са виждали загриженост у лекарите, а само усилия да свалят отговорността от себе си, дали е могло да бъде спасено детето им, ако бяха предприети други действия и ако бяха предприети по-рано, дали може да се спасят други деца в подобна ситуация, ако начинът на работа в тази (в тези) болници се промени… Четете нататък

Последни броеве

Старецът Софроний от Есекс

в Брой 5/2019 - Адът, раят и раната Адамова.../Християнство

Старецът Софроний (Сахаров) е роден през 1896 г. в Москва. Изпълнен с желанието да развие своя художествен талант, той завършва Московския институт за изящни изкуства и пламенно се отдава на живописта. От ранно детство Бог удостоява отец Софроний освен с изключителни природни таланти и с особени духовни дарове. Още като малко момче, той приема Духа…

Четете нататък

ЗА МОЛИТВАТА, В КОЯТО НИ СЕ ОТКРИВА БОГ ИСТИНА

в Брой 5/2019 - Адът, раят и раната Адамова.../Думи за прочит

Всеки човек, който и да е той, където и да живее, каквото и положение да има, учен или неук, богат или беден, прочут или напълно неизвестен, млад, възрастен или стар, радостен или скръбен, размишлява от дълбините на душата си и със сила, или съвсем повърхностно, за смисъла на живота и се пита: Що е истина?…

Четете нататък

От разбирането за човека зависи вярата или неверието*

в Брой 5/2019 - Адът, раят и раната Адамова.../Думи за прочит/Християнство

В настоящия сборник са включени материали от архива на отец Софроний, както и статии, написани през различни периоди от неговия живот. Някои от тях се публикуват за първи път. Това посмъртно издание е своеобразно кратко изложение на богословието, което лежи в основата на аскетическия живот на архим. Софроний. То съдържа възгледите, които, въпреки привидната им…

Четете нататък

Отиди горе