За емпатията и Евангелието

Наскоро се случи на семинар да слушаме обучителен проект върху емпатията. Лекторката, психолог, се трудеше да обясни как е правилно да разбираме другия през своя опит, като за прегледност рисуваше сфери и бележеше позиции и гледни точки към неговата ситуация. Дали го правеше добре е един въпрос, по-интересният беше как се прави това с емпатията на практика. Аудиторията се затрудняваше. По някое време се стигна до напрежение, в което една слушателка призова да се тества емпатията на лекторката. За целта предложи собствения си случай и поиска да чуе как мислим, че се чувства тя. Ентусиасти пробваха отговори, верен не можа да се получи, но това не изненада никого – знае се, че емпатията и емоционалната интелигентност като цяло не ни е национален приоритет.

Преди около месец обществото беше настръхнало заради трагичната смърт на малко дете, консултирано в три от най-добрите болници в България. Медиите загряха, премиерът енергично и временно отстрани директорите на болниците, вдигна се висока вълна на съчувствие към родителите и укор към лекарите, която обаче след броени дни се разби в медицинската експертиза и се разпадна в хаотични пръски. Защо се получи така? Защото медицинската експертиза доказа на пръв поглед думите на една от лекарките – че не системата, а състоянието на детето е причина за фаталния изход. Родителите и детето бързо изгубиха значение, а директорите се върнаха по болниците като морални победители.

По въпроса дали е могъл да се избегне фаталният изход приемащата лекарка отказа да разсъждава с думите, че всяко твърдение би било спекулативно. Това е така и означава две неща: не бива да казваме, че детето можеше да бъде спасено; не бива също да казваме, че детето не можеше да бъде спасено. С други думи – няма никакви морални победители в тази ситуация, дори на формално основание. Но самата нужда да стигаме до такъв извод през рационални аргументи е плашеща; естествената човешка емпатия би направила всяка подобна заявка невъзможна, без изобщо да се нуждае от формални основания.

Какво най-вероятно искаха да кажат родителите? Искаха да разберат защо е изгубено толкова време поради незаинтересованост на медицинските специалисти, защо са оставени сами в критичния момент на безпътица и несигурност да се лутат коя е точната болница и какво трябва да се направи, вместо някой да ги погледне и да ги подкрепи в тяхната безпомощност, защо не са виждали загриженост у лекарите, а само усилия да свалят отговорността от себе си, дали е могло да бъде спасено детето им, ако бяха предприети други действия и ако бяха предприети по-рано, дали може да се спасят други деца в подобна ситуация, ако начинът на работа в тази (в тези) болници се промени… Четете нататък

Последни броеве

За емпатията и Евангелието

в Брой 1/2020 - За емпатията и Евангелието/От редактора

Наскоро се случи на семинар да слушаме обучителен проект върху емпатията. Лекторката, психолог, се трудеше да обясни как е правилно да разбираме другия през своя опит, като за прегледност рисуваше сфери и бележеше позиции и гледни точки към неговата ситуация. Дали го правеше добре е един въпрос, по-интересният беше как се прави това с емпатията…

Четете нататък

Брой 1/2020 – За емпатията и Евангелието

в е-Свет (PDF)/Новини

Изтеглете списание Свет 1/2020 Съдържание: Илиана Александрова За емпатията и Евангелието Позиция на Св. Синод на БПЦ по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки Джон Брек Обществените прослойки и православното християнство Протойерей Радован Бигович Трансплантацията и доброволното даване на кръв Максим Русо Донорството и религиите по света Георгиос Мандзаридис Трансплантации Мариос Теологу Небойша…

Четете нататък

Уводни думи

в Брой 5/2019 - Адът, раят и раната Адамова.../От редактора

На светиите Господ е дарил Светия Дух и те в Светия Дух ни обичат. Душите на светиите знаят Господа и Неговата благост към човека и затова техният дух гори от любов към хората. Още докато са живели на земята, те не са можели без скръб да слушат за грешен човек и в молитвите си са…

Четете нататък

Отиди горе