Тази дума

Един от участниците в телевизионен блок за култура се включи от дома си, защото боледуваше от Ковид-19. Той каза нещо изненадващо топло, от което гласът му почти прекъсна: защо ни е всичко друго, каза, ако нямаме душа. И побърза да се извини за тази дума, която никога не използвал.

Страданието смекчава сърцето. Прави ни малко сантиментални… или пък искрени, или и двете. Но въпросът не е там. Въпросът е как стигнахме до съвременната културна ситуация, в която споменаването на душата се счита за лош вкус. Кога се превърнахме в това неодушевено, по думите на един американски свещеник, съсредоточено върху психологическите си проблеми общество.

Христос използва тази дума. Който иска да спаси душата си, ще я погуби, казва, а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. И пита – каква полза има човек, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или – какъв откуп ще даде човек за душата си… Четете нататък

Последни броеве

Кой е Христос в Литургията?

в Брой 6/2020 - Кой е Христос в Литургията/Думи за прочит

Здравко Пено e доктор на богословските науки (докторат на тема „Божията премъдрост в руската религиозна философия и в православното предание“), професор по догматика в Православния богословски факултет „Св. Василий Острожки” във Фоча  към Университета в Сараево, автор на „Православен катихизис. Основи на православната вяра”, „Православна вяра и живот”, „Христос – Новата твар” и ”Догматика (Точно изложение на…

Четете нататък

Християнското семейство

в Брой 6/2020 - Кой е Христос в Литургията/Християнство

Това е странно и непонятно за мен служение – един монах да говори за брака. Като монах аз нищо не знам за брака. Но съм също така и пастир, и Господ води при мен души, за които съм отговорен. Въпросът за семейството е станал най-важният въпрос в наше време. Неотдавна разбрах защо Господ постави пред…

Четете нататък

За ревността не по разум

в Брой 6/2020 - Кой е Христос в Литургията/Полемично

Прекаленото външно благочестие, фалшивото смирение, одумването и разискването на „горещите въпроси” на църковния живот, осъждането на хората заради тяхното благочестие или мнение, пълната убеденост в това, че „само ние знаем как би трябвало да се правят нещата” и, което е може би най-опасно от всичко, идолизирането на определени личности – всичко това са симптоми на…

Четете нататък

Отиди горе