За емпатията и Евангелието

Наскоро се случи на семинар да слушаме обучителен проект върху емпатията. Лекторката, психолог, се трудеше да обясни как е правилно да разбираме другия през своя опит, като за прегледност рисуваше сфери и бележеше позиции и гледни точки към неговата ситуация. Дали го правеше добре е един въпрос, по-интересният беше как се прави това с емпатията на практика. Аудиторията се затрудняваше. По някое време се стигна до напрежение, в което една слушателка призова да се тества емпатията на лекторката. За целта предложи собствения си случай и поиска да чуе как мислим, че се чувства тя. Ентусиасти пробваха отговори, верен не можа да се получи, но това не изненада никого – знае се, че емпатията и емоционалната интелигентност като цяло не ни е национален приоритет.

Преди около месец обществото беше настръхнало заради трагичната смърт на малко дете, консултирано в три от най-добрите болници в България. Медиите загряха, премиерът енергично и временно отстрани директорите на болниците, вдигна се висока вълна на съчувствие към родителите и укор към лекарите, която обаче след броени дни се разби в медицинската експертиза и се разпадна в хаотични пръски. Защо се получи така? Защото медицинската експертиза доказа на пръв поглед думите на една от лекарките – че не системата, а състоянието на детето е причина за фаталния изход. Родителите и детето бързо изгубиха значение, а директорите се върнаха по болниците като морални победители.

По въпроса дали е могъл да се избегне фаталният изход приемащата лекарка отказа да разсъждава с думите, че всяко твърдение би било спекулативно. Това е така и означава две неща: не бива да казваме, че детето можеше да бъде спасено; не бива също да казваме, че детето не можеше да бъде спасено. С други думи – няма никакви морални победители в тази ситуация, дори на формално основание. Но самата нужда да стигаме до такъв извод през рационални аргументи е плашеща; естествената човешка емпатия би направила всяка подобна заявка невъзможна, без изобщо да се нуждае от формални основания.

Какво най-вероятно искаха да кажат родителите? Искаха да разберат защо е изгубено толкова време поради незаинтересованост на медицинските специалисти, защо са оставени сами в критичния момент на безпътица и несигурност да се лутат коя е точната болница и какво трябва да се направи, вместо някой да ги погледне и да ги подкрепи в тяхната безпомощност, защо не са виждали загриженост у лекарите, а само усилия да свалят отговорността от себе си, дали е могло да бъде спасено детето им, ако бяха предприети други действия и ако бяха предприети по-рано, дали може да се спасят други деца в подобна ситуация, ако начинът на работа в тази (в тези) болници се промени… Четете нататък

Последни броеве

Иконите на Георгиос Кордис

в Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle/Култура

Георгиос Кордис е роден в Макрирахи, Фтиотидас; израснал е в Атина. По време на следването си в Богословския факултет на Атинския университет, изучава византийската иконографска техника при кипърския иконописец о. Симеон Симеу. Продължава обучението си в Богословската школа в Бостън, където получава магистърска степен по богословие и завършва курс по изобразителна техника в Школата по…

Четете нататък

До Лодз и обратно

в Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle/На път

Гербът на Париж изобразява лодка, съпроводена от известното латинско мото „Fluctuat nec mergitur“ (Клати се, но не потъва). Подобен е гербът на полския град Лодз (произнася се Лудж), чието име се превежда именно като „лодка“. Неговият девиз гласи: „Ex navicula navis“ (От лодка – кораб). Лодз е преминал през много перипетии и е имал нерядко…

Четете нататък

Блус за стария Super Rifle

в Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle/Общество

…името и пола си не мога да си спомня нито думата „фелини“ (дали не беше нещо слабоалкохолно и горчиво?) Кълна се – капка алкохол не съм и близвал, но не мога никак да си спомня дали Земята беше кръгла или плоска а може би и двете – като копчето на стария ми „Super Rifle“, като…

Четете нататък

Отиди горе