За държавата на Духа

Илиана Александрова

Общественото разделение на либерали и консерватори, придобило гражданственост през последните години, поражда все по-уродливи изкривявания на така наречения публичен дискурс. Затруднението на много участници в споровете да дефинират същностните характеристики на идеологията, която подкрепят или отричат, остава непроменено. Същевременно се покачва температурата и непримиримостта на вербалните войни. Изпразнени от съдържание и обществено значение, често изгубили отправна точка и цел, тези политически пристрастия се увиват около културни, идеологически, естетически и дори възрастови предпочитания, и се осъществяват основно в размяната на взаимни обвинения и агресия.

За съжаление част от тези обвинения попадат в полето на Църквата, където образуват „църковни“ лагери с неясни граници и променливи черти. Обединява ги една обща характеристика – недоимък на църковно съзнание.

Тази тема не е нова за България. Фиктивното деление на „църковни“ комунисти и „църковни“ демократи отпреди няколко десетилетия, с днешна дата се трансформира в деление на „църковни“ либерали и консерватори; или ако трябва да слезем в пределна умствена и терминологична деградация – на путинисти и соросоиди.

Промените в организацията на църковния живот, предприети през последните месеци по повод пандемията, се оказаха поредното изпитание за църковната общност в България. Ситуацията отключи нови въпроси, но и прояви някои неочаквани отговори. Разместиха се стереотипи, включително такива, свързани с поведението и възприемането на така наречените църковни групи. Както споделя един от духовниците на Руската православна църква – най-консервативните вярващи показаха най-либерално, протестантско мислене по отношение на послушанието към епископа. Примерите за неочаквани реакции са много, и повечето извикват въпроса на същия автор: престанахме ли да се чувстваме ученици на Църквата?

В този брой на списанието предлагаме разсъждения за обществото, църквата, вярата и държавата в две основни парадигми – държавата на социалния консенсус и „държавата на духа“. И тогава си помислих, че ако в България невинаги е имало държава външна, то винаги е имало държава вътрешна. Съществувала е държава на Духа. У мен се оформи този термин – „държава на Духа.” (Дмитрий Лихачов).

Световните сътресения имат потенциал да издигнат тази държава от дълбините на народния живот или да я потопят още по-дълбоко. Зависи от нас.

Последни броеве

Щампите от Рила

в Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение/История и религии

Първият план на Рилския манастир и заобикалящата го непосредствена околност е изготвен през 1904 година от П. Щегер, който, се подписва  „техник- лесничей”.  До тогава не съществуват други изобразителни материали, които да  дадат представа как е изглеждал самият манастир, скитовете и метосите включени в неговия ансамбъл и непосредствената му околност, освен щампите, най-старата от които…

Четете нататък

Аугсбург и Константинопол

в Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение/История и религии

Реформация и Православие – 450 години На събора  в Спир (1529 г.) император Карл Пети забранява всяко нововъведение по въпросите на религията. Привържениците на Лютер протестират срещу тази забрана, заради което са наречени протестанти.

Четете нататък

На пътя на круиза (II част)

в Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение/На път

Моментът, когато денят сменя нощта, ми е любимият в цялото денонощие заради почти драматичния звуков и цветови контраст. Тишината все така уплътнява ефира, но само след миг птиците ще се събудят и ще я прогонят, започвайки сутрешното си славословие. Винаги ми е правило впечатление, че макар и гладни, след събуждане те не бързат да излитат…

Четете нататък

Отиди горе