За държавата на Духа

Илиана Александрова

Общественото разделение на либерали и консерватори, придобило гражданственост през последните години, поражда все по-уродливи изкривявания на така наречения публичен дискурс. Затруднението на много участници в споровете да дефинират същностните характеристики на идеологията, която подкрепят или отричат, остава непроменено. Същевременно се покачва температурата и непримиримостта на вербалните войни. Изпразнени от съдържание и обществено значение, често изгубили отправна точка и цел, тези политически пристрастия се увиват около културни, идеологически, естетически и дори възрастови предпочитания, и се осъществяват основно в размяната на взаимни обвинения и агресия.

За съжаление част от тези обвинения попадат в полето на Църквата, където образуват „църковни“ лагери с неясни граници и променливи черти. Обединява ги една обща характеристика – недоимък на църковно съзнание.

Тази тема не е нова за България. Фиктивното деление на „църковни“ комунисти и „църковни“ демократи отпреди няколко десетилетия, с днешна дата се трансформира в деление на „църковни“ либерали и консерватори; или ако трябва да слезем в пределна умствена и терминологична деградация – на путинисти и соросоиди.

Промените в организацията на църковния живот, предприети през последните месеци по повод пандемията, се оказаха поредното изпитание за църковната общност в България. Ситуацията отключи нови въпроси, но и прояви някои неочаквани отговори. Разместиха се стереотипи, включително такива, свързани с поведението и възприемането на така наречените църковни групи. Както споделя един от духовниците на Руската православна църква – най-консервативните вярващи показаха най-либерално, протестантско мислене по отношение на послушанието към епископа. Примерите за неочаквани реакции са много, и повечето извикват въпроса на същия автор: престанахме ли да се чувстваме ученици на Църквата?

В този брой на списанието предлагаме разсъждения за обществото, църквата, вярата и държавата в две основни парадигми – държавата на социалния консенсус и „държавата на духа“. И тогава си помислих, че ако в България невинаги е имало държава външна, то винаги е имало държава вътрешна. Съществувала е държава на Духа. У мен се оформи този термин – „държава на Духа.” (Дмитрий Лихачов).

Световните сътресения имат потенциал да издигнат тази държава от дълбините на народния живот или да я потопят още по-дълбоко. Зависи от нас.

Последни броеве

Пустини

в Брой 3/2010 - Пустините вътре в нас/От редактора

Има две географски дадености, които от векове извикват мистичен трепет и присъстват в символиката на всички древни култури. Океанът и пустинята. Морската безкрайност и безводната пустош – и двете опасни, смъртоносни дори; и двете стряскащи с мащаба и безкрайното повторение на една и съща картина, в която сякаш няма място за човека. Океанът-пустиня и пустинята-океан,…

Четете нататък

Реквием за една планета

в Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение/Култура

Завещанието за нашите деца Напоследък „зелените” теми ни заливат отвсякъде и все по-често чуваме думи като „био”, „еко”, „натурален” и „природосъобразен” – нещо като гарант за чистота и обещание за къс синьо небе и отдавна забравено жужене на пчели сред пластмасовия свят, който сме изградили. Колцина от нас обаче успяват да се гмурнат под повърхността…

Четете нататък

Златното момиче

в Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение

Книгата „Златното момиче” бе представена от издателство „Леге Артис” на завършилия през декември в НДК XXVIII Международен софийски панаир на книгата. Направеното преди време изказване от финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков, че Българската академия на науките не прави наука, а е сбор от „феодални старци, които събират заплати„ доста разбуни духовете около крепостта на…

Четете нататък

Отиди горе