Тази дума

Един от участниците в телевизионен блок за култура се включи от дома си, защото боледуваше от Ковид-19. Той каза нещо изненадващо топло, от което гласът му почти прекъсна: защо ни е всичко друго, каза, ако нямаме душа. И побърза да се извини за тази дума, която никога не използвал.

Страданието смекчава сърцето. Прави ни малко сантиментални… или пък искрени, или и двете. Но въпросът не е там. Въпросът е как стигнахме до съвременната културна ситуация, в която споменаването на душата се счита за лош вкус. Кога се превърнахме в това неодушевено, по думите на един американски свещеник, съсредоточено върху психологическите си проблеми общество.

Христос използва тази дума. Който иска да спаси душата си, ще я погуби, казва, а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. И пита – каква полза има човек, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или – какъв откуп ще даде човек за душата си… Четете нататък

Последни броеве

Адът, това са маршрутките

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/Общество

Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, който не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт.  Елин Рахнев „Адът, това са другите”, казва навремето Жан-Пол Сартр. Лично според мен тази философска мисъл би могла да се перифразира днес…

Четете нататък

Часове по щастие

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/Общество

Сблъсках се с мисията на „Творческата къща за часове по щастие” на една великолепна коледна изложба от детски творби. И въпреки, че беше изложба, деца и възрастни преживяваха събитието с характерния възрожденски привкус от Вазовите творби. Творческата къща за детско щастие пътува и се приютява там, където й отворят сърцата си възрастните, от които зависи…

Четете нататък

Месене на хляб, вяра и приятелства

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/Общество

Хлебна къща „Св. Христофор“ – Габрово В топлия следобед на 9 май 2009 г. за сетен път стоях пред олющената фасада на дюкяна за зеленчуци на моята прапрабаба. Спомнях си как като дете нейната дъщеря, прабаба ми Райна, заставаше на стъпалата на дюкяна към улицата и пържеше бухтички, с чийто аромат събираше децата в квартала…

Четете нататък

Отиди горе