Тази дума

Един от участниците в телевизионен блок за култура се включи от дома си, защото боледуваше от Ковид-19. Той каза нещо изненадващо топло, от което гласът му почти прекъсна: защо ни е всичко друго, каза, ако нямаме душа. И побърза да се извини за тази дума, която никога не използвал.

Страданието смекчава сърцето. Прави ни малко сантиментални… или пък искрени, или и двете. Но въпросът не е там. Въпросът е как стигнахме до съвременната културна ситуация, в която споменаването на душата се счита за лош вкус. Кога се превърнахме в това неодушевено, по думите на един американски свещеник, съсредоточено върху психологическите си проблеми общество.

Христос използва тази дума. Който иска да спаси душата си, ще я погуби, казва, а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. И пита – каква полза има човек, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или – какъв откуп ще даде човек за душата си… Четете нататък

Последни броеве

QUO VADIS

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/Култура

С появата си през 1896 г. романът“Quo vadis”  донася световна слава на своя автор, Хенрик Сенкевич (носител на Нобелова награда за литература, 1905 г.). Романът разказва за събития от историята на Древния Рим от времето на Нерон. В основата на сюжета е любовта между римския патриций Виниций и християнката Лигия, която се развива на фона…

Четете нататък

Прощално писмо

в Брой 5/2010 - Градовете и ние

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време. Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.…

Четете нататък

Реквием за Зикина

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/Общество

Наричаха я Зикина и беше потомка на онези фараонови чеда, изкусни майстори-ковачи, преселени преди много години от Египет в Родопите, които местното население нарича “агупте”, а в Чепеларе – понякога и с добродушно-закачливото “фараони”. С течение на времето те се бяха приспособили към местния бит, та родопчани ги приемаха по-скоро за свои, разграничавайки ги от…

Четете нататък

Отиди горе