Отново чашата на гнева, чашата на скръбта, чашата на човешкото страдание стигна догоре, препълни се и прелива по нашата угнетена, страдалческа земя. И ние не можем да останем безучастни към мъката, която днес терзае хиляди и милиони хора. Пред християнската ни съвест
Не знам доколко приемливо e да се говори днес за Достоевски. Напоследък всяко обсъждане на руската култура през войната звучи пошло; и това, което я защитава, и това, което я „отменя“. Все пак ще рискувам да спомена романа му „Братя Карамазови“. Нещо
Отново чашата на гнева, чашата на скръбта, чашата на човешкото страдание стигна догоре, препълни се и прелива по нашата угнетена, страдалческа земя. И ние не можем да останем безучастни към мъката, която днес терзае хиляди и милиони хора. Пред християнската ни съвест
От простонародна гледна точка, съвременната картина на света би могла да се изобрази по много обикновен начин: като някакъв страшен дракон. Сякаш триглав змей варди невинната царкиня, пленена от него. И трите глави на дракона дебнат всяко нейно движение и не откъсват