Всеки народ има в историята си събития, които го вдъхновяват, консолидират и издигат духовно, високо над битките за ежедневно оцеляване и политически стълкновения, които впрягат общите усилия на всички в интерес на общността и няма противодействие отвътре, така щото силите се увеличават
Прочетох скоро текст на Солженицин, посветен на филма „Андрей Рубльов”. Това не е най-популярният филм на Тарковски (и Кончаловски), но е една от онези причудливи ниши в киното, в които може да се долови квинтесенцията на това изкуство, ако такава съществува. Стига
Йордан Георгиев е роден във Варна през 1980 г. Губи зрението си като невръстно дете. Завършва последователно право, журналистика и магистърската програма „Литература, кино и визуална култура” в СУ „Св. Климент Охридски”. В момента е докторант към катедра „Театрознание” на НАТФИЗ. От
Крайният ригоризъм, с устата на някои православни, безапелационно твърди (и не само в наше време – през миналите векове този въпрос също е възниквал постоянно в църковна среда): Художественото творчество е просто един смокинов лист, с който падналият човек се опитва да