Какво е това, мисля си, дето чувствувам в душата си сякаш нещо позорно и низко? Дали не е задето отивам да проливам кръв? Не, мисля си, май не е затова. Дали не е, защото се страхувам от смъртта, страхувам се да не
Каква полза да измъчваш тялото си с неядене, а душата ти да се надува от гордост? Каква полза имаме да бледнеем от пост, ако побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Какво е това, мисля си, дето чувствувам в душата си сякаш нещо позорно и низко? Дали не е задето отивам да проливам кръв? Не, мисля си, май не е затова. Дали не е, защото се страхувам от смъртта, страхувам се да не
– Аз трябва да ти направя едно признание – започна Иван: – никога не съм могъл да разбера как може човек да обича ближните си. Именно ближните според мен е невъзможно да се обичат, а може би само далечните, някога някъде бях