//

Един слънчев лъч в душата на човека. Ф. Достоевски и неговите малки герои с безбрежни сърца

Какво е това, мисля си, дето чувствувам в душата си сякаш нещо позорно и низко? Дали не е задето отивам да проливам кръв? Не, мисля си, май не е затова. Дали не е, защото се страхувам от смъртта, страхувам се да не

/

Има ли в целия свят същество, което да може и да има право да прости?

– Аз трябва да ти направя едно признание – започна Иван: – никога не съм могъл да разбера как може човек да обича ближните си. Именно ближните според мен е невъзможно да се обичат, а може би само далечните, някога някъде бях

1 2 3