Category archive

Брой 5/2010 – Градовете и ние - page 2

Реквием за Зикина

Наричаха я Зикина и беше потомка на онези фараонови чеда, изкусни майстори-ковачи, преселени преди много години от Египет в Родопите, които местното население нарича “агупте”, а в Чепеларе – понякога и с добродушно-закачливото “фараони”. С течение на времето те се бяха приспособили към местния бит, та родопчани ги приемаха по-скоро за свои, разграничавайки ги от… Четете нататък

Адът, това са маршрутките

Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, който не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт.  Елин Рахнев „Адът, това са другите”, казва навремето Жан-Пол Сартр. Лично според мен тази философска мисъл би могла да се перифразира днес… Четете нататък

Часове по щастие

Сблъсках се с мисията на „Творческата къща за часове по щастие” на една великолепна коледна изложба от детски творби. И въпреки, че беше изложба, деца и възрастни преживяваха събитието с характерния възрожденски привкус от Вазовите творби. Творческата къща за детско щастие пътува и се приютява там, където й отворят сърцата си възрастните, от които зависи… Четете нататък

Отиди горе