Чудото на черния крак

в 2020/Брой 1/2020 - За емпатията и Евангелието/Общество/Християнство

 

Християнската житийна литуратура твърдо поддържа идентификацията на св. св. Козма и Дамян като лекари. Най-известното от техните посмъртни чудеса е „чудото на черния крак”. Основният извор за тази история е „Златната легенда” на Якопо да Варагине, сбирка от приказно звучащи житийни истории, компилирана през XIII в. Светите Козма и Дамян чудесно присаждат крака на мъртъв етиопец към тялото на клисар с „раков” крак. Светците се явяват на болния, докато спи, ампутират болния му крак и го заместват с крака на починал наскоро човек. Този драматичен сюжет привлича вниманието на много западни художници. Чудото е изобразено за пръв път върху едно флорентинско пано от (приблизително) 1370 г. Цветът на крака привлича впоследствие особено внимание. Започвайки от 90-те години на ХХ в., „чудото на черния крак” започва да се изобразява и в Гърция в (нео) византийски стил. Това чудо на св. Безсребреници няма обаче необходимите основания в житийните сборници на Православната църква. Чудото, свързано със замяна на болния крайник с друг, взет от мъртъв донор, е било неизвестно на източното християнство. Проучването на достъпните православни агиографски извори впечатлява с пълното игнориране на това чудо. Някои съвременни гръцки автори смятат, че то изобщо не трябва да се взема под внимание.

Светите братя Козма и Дамян

Козма и Дамян, светците покровители на медицината, са братя близнаци, родени през трети век в градчето Егея в областта Киликия (между днешна Турция и Сирия) – една арабска провинция на Римската империя. Козма и Дамян били християни; и двамата следвали медицина в Антиохия, след което практикували професията си в своя роден град. Братята били благословени с чудесна лечителска сила и лекували както хора, така и животни. Те отказвали възнаграждение за труда си и лекували безплатно, за което били наречени „безсребреници” (гр. Анаргири)1. Тяхната вяра им помагала да вършат чудеса. По времето на император Диоклециан (284-305) братята били принуждавани да се откажат от вярата си; след като отказали, те били осъдени на смърт, изтезавани и обезглавени. Телата им били занесени в местността Кир в северна Сирия и погребани на място, където някога имало древен храм в чест на гръцкия бог на медицината Асклепий и където жреците лекували пациентите чрез т.нар. инкубация[*2-4]. По време на царуването на Юстиниан и Теодосий II култът към светите братя, зародил се във Византия, се разпространил бързо на Запад, преминавайки през целия континент. През IV в. той стигнал до Рим, където на Форума им посветили храм5. През Средновековието части от техните мощи били разпръснати на много места и култът към тях се разпространил надлъж и нашир из Европа, включително и в славянските страни, като историческите факти за тях били смесвани с митове. Козма и Дамян били особено почитани във Флоренция от фамилията Медичи [4].

Три двойки светци с името Козма и Дамян са описани в „Минологията на Василий II” и „Кодекса на Сирмонд”. „Синаксарът на Константинополската църква” повтаря сведенията от „Кодекса на Сирмонд” и показва завършека, до който е стигнала еволюцията на легендата. Биографиите на тези три групи светци са систематизирани в този Синаксар6. Византийската църква прогласила съществуването на три двойки светци-близнаци и установила множество култове и празници, посветени на тях [4, 7, 8].

Първите двама били синове на Теодотия, благочестива жена от Мала Азия, починала в мир. Те били погребани на място, наречено Фереман в Месопотамия. Паметта им се почита на 1 ноември. Вторите живели в Рим и били измъчвани заради вярата си по време на император Карин (283-284). След многото мъчения извършените от тях чудеса обърнали императора и неговия двор към християнството. Изпълнен със завист, техният учител ги примамил на един хълм под предлог, че ще събират билки, и ги убил с камъни. Паметта им се отбелязва на 1 юли. Последната двойка светци, почитана на 17 октомври, била от Арабия. Двамата излекували много хора, но били арестувани в Киликия по време на царуването на Диоклециан. Те били изправени на съд пред Лизий, управител на града Егея, и изповядали смело вярата си. Осъдени на смърт, Козма и Дамян претърпели всякакви видове мъчения, физически и морални. Не ги пречупили заплахите, че ще бъдат удавени, разкъсани, изгорени живи, разпънати на кръст, пребити с камъни. Накрая били обезглавени заедно с по-малките си братя Антим, Леонтий и Евтрепий. Това станало през 287 г. [1, 4, 9]

Св. св. Козма и Дамян били смятани за покровители на лекарите, хирурзите и фармацевтите – както от църквата, така и от лекарското съсловие и в популярните вярвания на хората. Те били също така покровители на болниците; много лечителски братства били създадени под техен патронаж. Иконографията на светите Козма и Дамян разцъфтява в множество художествени форми: икони, статуи, ръкописи, миниатюри, стъклописи, предмети на лукса. На Изток светите Безсребреници са изобразявани най-често на иконите облечени като миряни и носещи сандъчета с медицински инструменти.

Чудото на черния крак

Разказаното в житията твърдо подкрепя идентификацията на двамата братя християни, Козма и Дамян, като лекари. Те продължили да вършат чудеса дори след смъртта си2. Едно от най-известните им чудеса е хирургичната операция, позната като „чудото на мавърския (черния) крак”. Твърди се, че то е извършено от светите братя Козма и Дамян след мъченическата им смърт. Основен извор по този въпрос е „Златната легенда” (Legenda Aurea) на Якопо да Варагине, архиепископ на Генуа. Тази сбирка от чудновати житийни истории е по всяка вероятност компилирана около 1275 г. и се е превърнала в нещо като късносредневековен бестселър10, [11,12]. (Фиг. 1)

Фиг. 1. Неизвестен автор. Илюстрация към ръкопис на Legenda Aurea (XIII в.). Библиотека „Хенри Хънтингтън”, Сан Марино, САЩ

Чудото е описано, както следва:

Папа Феликс построил в Рим величествена църква в чест на светите Козма и Дамян. В тази църква имало човек, който бил голям почитател на светите мъченици. Единият му крак бил напълно разяден от рак. Веднъж, докато спял, двамата светии се явили на своя предан почитател, носейки хирургични инструменти в ръцете си. Единият от тях казал на другия: „Отде да вземем плът, за да заместим изгнилия крак, когато го изрежем?” Другият отвърнал: „Тъкмо днес един етиопец бе погребан в гробището „Св. Петър в окови”. Иди и вземи крака му, и ще заместим с него негодния”. И той отишъл бързо на гробището и донесъл със себе си крака на мавъра, и двамата светии изрязали болния крак и сложили вместо него мавърския. Накрая те взели ампутирания крак и го добавили към тялото на умрелия мавър.

Човекът се събудил и не усещал никаква болка; опипал крака и не намерил никаква повреда. Запалил свещ и не видял нищо лошо в крака си; започнал да се чуди той ли е това или някой друг. Накрая дошъл на себе си и разказал на всички какво е видял насън и как е бил изцерен. Тогава хората отворили гроба на мавъра и видели, че кракът му наистина е отрязан и заменен с крака на този човек [12].

По-старата версия на житието на св. св. Козма и Дамян включва само чудото с Паладия и историите за селянина и змията и за жената на Малх. Най-съществената отлика е появата на „чудото с черния крак”, което липсва в ръкописите от девети век, но се появява във всички версии на житието им след този период [4, 13]. Това чудо, извършено в Рим, било най-характерното и популярно „латинско” чудо на двамата лекари светци от времето на Средновековието и насетне. То е едно от трите чудеса, извършено от светите братя след тяхната смърт.

Един клисар имал болен крак и бил на ръба на смъртта. Той отправил гореща молитва към светите братя и заспал в църквата. Светците му се явили насън, носейки хирургичните си инструменти. Те ампутирали болния крак и го заместили с крака на някакъв мавър, който бил починал наскоро. Козма и Дамян отворили гроба на мавъра, отрязали крака му и го присадили на мястото на ампутирания крак на клисаря [14]. Приятелите на клисаря, които не можели да повярват, че чудото наистина се е извършило, отишли на гробището „Св. Петър в окови” (в някои версии – „Св. Петър Винкулски”) [4,16], където наскоро бил погребан този мавър или етиопец. Те видели, че болният крак на приятеля им е заел мястото на ампутирания крак на мъртвеца [4, 12].

„Чудото на черния крак” е изобразено за пръв път върху флорентинско пано от 1370 г., посветено на светите Козма и Дамян, за което се смята, че е създадено от художника на капелата Ринучини – Матео ди Пачино (1350-1375). То се пази в Музея на изкуството в гр. Роли, САЩ [13, 15]. Пределата (долната част) на паното съдържа два момента от житието на светите Козма и Дамян: „Мъченичеството на светците” и посмъртното „Чудо на черния крак”. Последната сцена показва щастливия край на тази странна операция. Събудилият се клисар е смаян: кракът му е здрав и без повреда, но затова пък е черен на цвят. Излекуваният клисар с черен крак отправя гореща благодарност към светите братя, които го наблюдават с „професионално” задоволство10, [14, 16] (Фиг. 2). Този живописен сюжет става едно от най-популярните и най-лесно разпознаваемите изображения на чудеса в западноевропейската живопис4. По данни на изследване, извършено от фармацевтичната компания „Pfizer” за сп. „Спектрум”, има повече от 1500 изображения на това чудо в различни църкви и музеи [17, 18].

Фиг. 2. Матео ди Пачино, автор на живописта в капела Ринучини, Флоренция. Детайл от олтарно пано (сцена от пределата) (1370-1375). Музей на изкуството на Северна Каролина, Роли, САЩ

Гръцката легенда за светите Козма и Дамян е най-старата известна версия, записана през V в. В този извор народността на донора не е посочена и чудото се извършва в църквата на св. Теодосий Киновиарх (424-529). В гръцката версия чудото не е посмъртно. Човекът с гноясалия крак живее в областта Севастия. Времето, изминало след смъртта на донора, е посочено като „четири дни”. Светите Козма и Дамян казват на своя пациент след операцията: „Върви, брате. Великите Божии дела се извършиха, защото твоята вяра те спаси” [13, 16]. Ръкописът, съдържащ тази версия, пазен в Библиотека Валичелиана в Рим, се отнася към XV в. Гръцката версия, по-стара от тази от „Legenda Aurea”, е издадена от Дойбнер [17]. Други християнски светци извършват подобни, ала не толкова прославени в хорската памет чудеса. Например, за св. Антоний Падуански (1195-1231) се твърди, че e възсъединил отрязан крак с тялото [4].

Нови подробности за чудото

В описанията на чудото скоро се появяват нови елементи20. Вместо за клисар, други извори говорят за някой си дякон Юстиниан от базиликата „Св. св. Козма и Дамян” в Рим [21]. Обикновено по време на „операцията” служителят спи; той не усеща никаква болка. Кръв не тече и хирургични инструменти не се използват [14]. „Чудото на черния крак” съдържа ехо от практиката на „инкубацията”, традиционен ритуал, практикуван от вярващите в „лечебните” светилища и документиран в античната гръцка медицина [4, 21]. Базиликата, посветена на светите братя в Константинопол, била постоянно обградена от пациенти, практикуващи ритуала „инкубация”, извършван някога и в храмовете на Асклепий [5].

Гръцката версия говори за човек с гангренясал десен крак, повреден от трескà [16, 17]. Каталонската версия, създадена от неизвестен автор, се оказва особено изобретателна и реалистично звучаща. Тя говори не за трансплантация на чужд крайник, а само за парче плът, изрязано от бедрото на умрелия мавър, с което светците запълнили дупка в „гноясалия” крак на пациента, тоест всъщност кракът не е бил ампутиран и заменен с друг [16].

Цветът на крака привлича особено внимание, понякога с противоречив смисъл. Изображението, създадено от испанския готически художник Мигел Надал (XV в.) е различен случай – тук трансплантираният крак е бял. В олтарното пано на параклиса, посветен на светите братя Козма и Дамян (1453-1455) в барселонската катедрала „Св. Евлалия”, Надал коригира цвета на присадения крак. Черният мавърски крак е бил „приемлив” преди изгонването на маврите от Испания през 1492 г.[20]. Възможно е Надал да е смятал, че дякон Юстиниан би страдал от сериозни психологически проблеми поради „двуцветните” си крака и би привличал неприятно любопитство[15, 21]. И в гръцката легенда за Козма и Дамян расата на донора не е уточнена. Всъщност и реципиентът, и донорът на крака са от един и същ етнос. Изглежда, че тъкмо тази версия е вдъхновила барселонското изображение [13] (Фиг. 3).

Фиг. 3. Мигел Надал (ок. 1419-1492). Детайл от олтарно пано (1453-55), посветено на св. св. Козма и Дамян в катедралата „Св.  Кръст и св. Евлалия”, Барселона, Испания

Липсата на етиопски „органов донор” в някои испански изображения е може би отглас от закона за изгонването на маврите от кралствата Кастилия и Леон22. През XVI в. черният труп понякога е заместван с жив черен човек, проснат на земята, което прави испанските изображения на чудото уникални за модерна Европа. Някои от тези примери са: параклисът „Св. Григорий” в катедралата на Паленсия, и катедралата на Авила (1534-1544) [22].

В книгата си „Безчовечното робство” като пример за негрофобския расизъм в Испания от средата на XVI в. Дейвис23 посочва приписваното на Исидоро де Вилолдо изображение на „чудото на черния крак” (ок. 1547 г.). Тази творба от оцветено дърво се пази в Националния музей на скулптурата във Валядолид1. Двамата светци заместват гангренясалия крак на бял човек с крайник, изрязан от агонизиращ негър („жив донор”) със сгърчено от болка лице. Художникът подчертава контраста между драматичната агония на негъра и безстрастните лица и пози на светите лечители [23] (Фиг. 4).

Фиг. 4. Исидоро Вилолдо (ок. 1500-1556). Оцветена дърворезба, детайл от олтарно пано в църквата „Св. Йоана от конвента на св. Франциск” (1539 или 1547) в Севиля. Национален музей на скулптурата, Валядолид, Испания

Чудото на черния крак в православната иконография

Както вече казахме, има три двойки светци, познати под едно и също име – „св. Безсребреници”, чиято памет във византийския календар се отбелязва съответно на 1 юли, 17 октомври и 1 ноември (св. св. Козма и Дамян от Рим, от Арабия и от Мала Азия). Двойката, извършила чудото с черния крак, е онази, чиято памет се отбелязва на 1 юли и която е известна като „римските Козма и Дамян”. Рядко и трите двойки светци могат да се видят изобразени заедно на едно място, както е, да речем, в храма „Възнесение Христово” в сръбския манастир Дечани (1327-1335).

Започвайки от 90-те години на ХХ в., иконични изображения на „чудото на черния крак” се появяват в Гърция. Това, което прави този феномен толкова специален и неисторичен, е фактът, че изображения на „черния крак” никога не е имало в тази част на Европа. Специфичният детайл, свързан с трансплантацията на черния крак, е непознат в Източната църква4, 20. Изображенията, появили се в последно време1 на това чудо на св. св. Козма и Дамян в гръцката православна иконография, са базирани върху традициите на западната живопис. Няма примери за подобно нещо в православните славянски страни. Повечето изображения на „чудото на черния крак” са от Испания21, Италия19 и Франция [14]. Гърция с нейните 5 изображения е единствената православна страна.

В някои изображения на чудото всъщност не е било необходимо да се рисува самата трансплантация на крака. Показан е само пациентът на легло, с крака, скрити под завивката, и светите Козма и Дамян, стоящи до него1. Като пример за изображение на чудото Цимерман1 посочва миниатюрата от един гръцки ръкопис, нарисувана от неизвестен автор (XI-XII  в.). Ръкописът се пази в руския манастир Пантелеймон на Света Гора. Всъщност обаче нямаме основания да смятаме, че тук става дума точно за това чудо. Козма и Дамян просто стоят край постелята на болен. Нищо не подсказва, че става дума за трансплантиран крак. Пелеканидис и др.24 посочват, че и четирите композиции с чудесни изцерения, налични в този илюстриран ръкопис от XII в. (Cod. 2), показват само чудесните лечителски способности на светите Безсребреници. Те съдържат изцерение на сакат човек, оздравяване на болен от „водна болест” (може би асцит), чудото със селянина, погълнал змия, и прочутия епизод с жената на име Паладия. Никакво „чудо с черен крак” не е налице [7, 24] (Фиг. 5).

 

Фиг. 5. Неизвестен автор. Чудотворното лечителство на св. св. Козма и Дамян. Илюстрация към ръкопис от XII в. Манастир „Св. Пантелеймон”, Света Гора, Гърция

 

В книга за чудото с крака, излязла наскоро1, са изброени пет творби от Гърция, посветени на „чудото на черния крак”: икона от 1993 г. в манастира Агатон във Фтиотида (Фиг. 6), стенописи в църквите, посветени на св. Безсребреници във Верия (2000 г.) и Солун (Фиг. 7), картина на Ф. Николаос (2010 г.) и дърворезба на М. Йоанис (2011 г.), пазена в частна колекция на о-в Хиос. Може да се направи изводът, че всички гръцки изображения на „чудото на черния крак” са направени в съвременна Гърция (след 1993 г.).

Фиг. 6. Василиос С. Симонс. Икона (1993). Манастир Агатон, Фтиотида, Гърция

Иконата, нарисувана ок. 1600 г. от Емануеле Цанфурнарис (1570-1631) от Крит, и пазена в Музея на иконата (Гръцки институт) в гръцката църква „Св. Георги” във Венеция (Chiesa di S. Giorgio dei Greci) също е включена в списъка1. Централната част на иконата, запазена за светите братя, е заобиколена от осем композиции, изобразяващи различни техни чудеса. На тази икона чудесните изцерения са изобразени без видима връзка с „чудото на черния крак”. В една от сцените светите Козма и Дамян стоят до леглото на болен. Въпреки че Цанфурнарис е живял и работил във Венеция и най-вероятно е познавал легендата за трансплантацията на черния крак, нямаме сигурни основания да смятаме, че в тази сцена е изобразено тъкмо това прочуто чудо [7, 23].

Св. безсребреници Козма и Дамян като първите хирурзи, осъществили успешно присаждане на крайник, са тема на множество публикации в съвременна Гърция, включително и в книгите „Мозъчната смърт и трансплантацията на органи” и „Църквата и трансплантацията” [26, 27]. Някои факултети на гръцки университети заявиха, че „легендите, суеверията и религиозните изживявания не бива да бъдат представяни като научни факти или събития от историята на медицината” [17]. Те подчертаха, че всички текстове, свързани с това чудо, идват от западни източници, и че чудо, което не се съдържа в житийните сборници на Гръцката църква, трябва да бъде игнорирано [17, 27].

Прочутата високохудожествена житийна икона на светите Козма и Дамян, нарисувана през 1673/74 от сръбския майстор Радул, е посветена на двойката светци от Мала Азия. Тя се пази в съкровищницата на манастира „Печка патриаршия”. Въпреки че е от XVII в., иконата се смята за най-обширния запазен цикъл, посветен на св. Безсребреници, в източнохристиянската живопис. Биографичното представяне на светите братя на тази голяма икона (98.5 – 85.5 х 4 см) се състои от 16 сцени. Светците връщат зрението на слепец, изцеряват сакат и парализиран човек, прогонват демони от хората и връщат здравето на куц. Чудото с говорещата камила също присъства. Включени са и чудесното прогонване на змията от тялото на селянина и защитата на жената на Малх от дявола [7, 8].
„Чудото на черния крак” не се съдържа в житийните сборници на Сръбската православна църква28.

Светите безсребреници Козма и Дамян са следвали стриктно заповедта, която Господ е дал на Своите апостоли и ученици: „Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10:8). В съчинението си, посветено на св. св. Козма и Дамян, архимандрит Юстин Попович изброява подробно чудесата, извършени от трите двойки безсребреници и чудотворци: изцерението на тежкоболната Паладия заедно с историята за трите яйца, поднесени като дар на св. Козма; камилата, излекувана от бяс, проговаря с човешки глас и казва, че мощите на двамата трябва да бъдат погребани заедно; чудесното излекуване на селянина, в чието тяло по време на сън се вмъкнала змия; епизодът със защитата на жената на Малх от изкушението. Архимандритът възхвалява техните „чудесни способности да изцеряват душевно и телесно болни”, проявили се както по време на живота им, така и след смъртта им [28]. Същите чудеса са изобразени и описани и в много западни източници [2, 4, 18, 19]. И въпреки това няма нито един случай „чудото на черния крак” да е било описано или изобразено в Сърбия или да присъства в който и да е артефакт, ръкопис, икона или стенопис на Сръбската православна църква [8, 29].

Фиг. 7. Ставрос Господинис. Стенопис (2001) в църквата „Св. Безсребреници”, Ептапиргио, Солун (Гърция)

Въз основа на всичко това някои източни историци на медицината, главно гръцки автори, нарекоха „чудото на черния крак” мит, който не трябва да бъде цитиран в трудовете, посветени на трансплантацията, нито пък изобразяван в православната иконография[16-18, 27]. Практиката този мит да бъде сочен като исторически факт в медицинските помагала бе подложена на критика.

Коментар

Повечето изображения на „чудото на черния крак” са създадени през XIV-XV в. След 1580 г. техният брой значително намалява. От 1900 г. досега са отбелязани само 20 изображения на чудото.

Цимерман1 твърди, че изображенията намаляват донякъде поради нарастващия скептицизъм спрямо такива необикновени чудеса, каквото е присаждането на цял крак. Повлияна от критичната настроеност на епохата и от провелия се по това време Тридентски събор, Римокатолическа църква подлага на строга проверка достоверността на своите светци и на многобройните легенди, свързани с тях. Оттогава изображенията представят по-скоро хирургическа операция (включително хирургически инструменти, кръв и т.н.), отколкото чудо [1, 22]. На някои легенди започва да се гледа по-скоро като на суеверия. Светците вече не се възприемат като чудотворци, а по-скоро като визионери, които общуват с божественото20.

Проучването на наличните православни агиографски текстове, описващи чудотворната лечителска мощ на светите безсребреници Козма и Дамян, показват впечатляващо игнориране на „чудото на черния крак”. Историците на изкуството засега са допринесли твърде малко за обсъждания проблем. Въпреки изключително голямото влияние на култа към светците върху византийското изкуство, сцените, изобразяващи живота на светците, са относително малко20.

Трансплантиран се оказва най-често десният крак – два пъти по-често от левия. Във всички съвременни гръцки изображения трансплантираният крак е десният. Изглежда също така, че в някои изображения на чудото разположението на крака у донора (вляво) и реципиента (вдясно) не е добре съгласувано, както е например в творбата на италианския художник М. Бенедети (1750, Арчигиназио, Болоня) [1, 4].

Първата трансплантация на човешка ръка бе извършена от д-р Жан-Мишел Дюбернар и други френски хирурзи – негови сътрудници в болницата „Едуард Ерио” в Лион на 23 септември 1998 г. Те присадиха дясна ръка, взета от мозъчно мъртъв мъж на 41 години, на новозеландеца Клинт Халам, чиято собствена ръка е била ампутирана до средата на предмишницата [30, 31]. През 2001 г. трансплантацията бе призната за неуспешна, защото реципиентът описваше ръката си като „отблъскваща и безжизнена” и молеше да го освободят от нея, защото се усещал „ментално несвързан” с нея [21].

Най-очебийната черта на иконографията на светите Козма и Дамян е присъствието на медицински атрибути, включващи множество предмети като ролки с инструменти, скалпели и куфарчета с медицински принадлежности, характерни и за съвременните лекари. Агиографското представяне на светците като християнски лекари, мъченици и чудотворни лечители може да се съпостави с изгледа и атрибутите на съвременните медици.

Козма и Дамян са представители на бурно развиващата се днес медицинска професия. Легендата за черния крак е родена като разказ за чудо, извършено от двама верни служители Божии. Изображенията на тази легенда е трябвало да бъдат визуален израз на това свръхестествено измерение.

Въпреки че чудесният аспект на тази история вече не предизвиква вяра, многото западни средновековни изображения са останали като художествено свидетелство за очарованието на една старинна легенда.

 

Използвана литература

1. Zimmerman KW. Introduction. In: Zimmerman KW, editor. One Leg in the Grave Revisited. The miracle of the transplantation of the black leg by the saints Cosmas and Damian. Groningen: Barkhuis; 2013. pp. 11-21, Il 78-81.
2. Anonymous ms. Settimo Miracolo. In: Leggenda de Santi Cosma e Damiano. Scritta nel buon secolo della lingua. Napoli: Stamperia de Fratelli Trani; 1857. pp. 1-37.
3. Kahan BD. Cosmas and Damian revisited. Transplant Proc 1983; 15(S1): 2211-7.
4. Harrold J. Saintly Doctors: The Early Iconography of SS. Cosmas and Damian in Italy [dissertation]. Warwick: Department of History of Art, Warwick Univ., 2007.
5. Réau L. Iconografia del arte cristiano: Iconografia de los Santos, Tomo 2. Barcelona: Ediciones del Serbal; 1997. pp. 340-1.
6. Delehaye H. Le Synaxaire de Sirmond. Analecta Bollandiana 1895; 14: 396-434.
7. Rakić Z. Žitijna ikona sv. Kuzmana i Damjana slikara Radula iz 1673/74. godine. [Scenes de la vie de saints Cosme et Damien sur une icône peinte par Radul en 1673/74].(Article in Serbian) Saopštenja XXVI, 1994; 53-61.
8. Jović JN, Belaćević M. Saints physicians Cosmas and Damian in the old Serbian paintings. In: 800 years of Serbian medicine. 2nd Proceedings from Soko grad; Belgrade: Serbian Medical Society; 2013; pp. 393-404.
9. Walker Vadillo MA. Los santos médicos Cosme y Damian. Revista Digital de Iconografia Medieval 2011; 3 (5): 51-60.
10. Drewer L. Saints and their Families in Byzantine Art. In: Deltion Christian Archeological Centers. Athens: National Documentation Centre; 1992. pp. 259-70.
11. Voragine J. La Légende Dorée. Paris: Garnier- Flammarion;1967, v. 2. p 155-6.
12. Ellis FS. The Golden Legend or Lives of the Saints. Compiled by Jacobus de Voragine, Archbishop of Genoa, 1275. Philadelphia: Temple Classics; 1900. pp. 543.
13. Zimmerman KW. One Leg in the Grave: The Miracle of the Transplantation of the Black Leg by the Saints Cosmas and Damian. Maarssen: Elsevier; 1998, pp. 69, 76-91.
14. David-Daniel ML. Iconographie des saints médicins Come et Damien. Lille: Morel et Corduant; 1958. pp. 179-206, 235-244, 257.
15. Fracchia TC. Constructing the Black Slave in Early Modern Spanish Painting. In: Nichols T.(editor) Others and Outcasts in Early Modern Europe: picturing the social margins. Burlington: Asgate Publ Ltd Hampshire; 2007. pp. 179-95.
16. Androutsos G, Diamantis A, Vladimiros L. The first leg transplant for the tre­atment of a cancer by Saints Cosmas and Damian. J BUON 2008; 13:297-304.
17. Kekis V. Oi agioi Kosmas kai Damianos, i proti metamosheysi. Syghroni Iatriki Enimerosi. [Saints Cosmas and Damian and the first transplantation]. Contemporary Medicine 2002; 5:77-8. (Article in Greek)
18. Avramidis A. Mythos i thavma i metamoshevsi tou mavrou podiou ypo ton agion Kosma kai Damianou. [Transplant of the Black Leg by Sts. Cosma and Damian: Miracle or Myth?] Theodromia. 2008;(4): 524-9. (Article in Greek)
19. Deubner L. Kosmas und Damian. Texte und Einleitung., Leipzig und Berlin BG Teubner; 1907. pp. 207-8. (reprint:1980, Aalen)
20. De Jong JL. Transplantation and Salvation. In: Zimmerman KW.(ed) One Leg in the Grave Revisited. The miracle of the transplantation of the black leg by the saints Cosmas and Damian. Groningen: Barkhuis; 2013. pp. 37-49.
21. Lippi D. The transplant of the white man’s leg: a novel representation of Cosma and Damian’s miracle. Int J Immunopathol Pharmacol 2009; 22(2):517-20.
22. Fracchia TC. Spanish depictions of the miracle of the black leg. In: Zimmerman K.(ed) One Leg in the Grave Revisited. The miracle of the transplantation of the black leg by the saints Cosmas and Damian. Groningen, Barkhuis; 2013. ppp. 79-91.
23. Davis DB. The Origins of Antiblack Racism in the New World. In: Inhuman Bondage: the rise and fall of slavery in the New World. Oxford, New York: Oxford University Press: 2006. pp. 59, 48-76.
24. Pelekanidis SM, Christou PC, Tsioumis CH, Kadas SN. Oi thysavroi tou Agiou Orous Eikonografimena Heirografa. [The Treasures of Mount Athos, Illuminated Manuscripts]. Athens: 1975; B, 351:278. (Article in Greek)
25. Chatzidakis M. Icônes de Saint-Georges des Grecs et de la Collection de l’Insti­tut hellénique de Venise. Venise: Institut hellénique de Venise; 1962. pp. 186, No. 197 (139).
26. Iera Synodos tis Ekklisias tis Ellados, Eidiki Sinodiki Epitropi epi tis Vioithikis, Ekklisia kai Metamosheyseis. [Holy Synod of the Church of Greece, Special Bioethics Committee. Church and transplantations]. Athens: Service for Communication and Culture; 2001. pp. 120-3.
27. Karakatsanis GK. Egkefalikos Thanatos kai Metamosheyseis Organon. [Brain Death and Organ Transplants]. Thessaloniki: Agiotokos Kappadokia – Zournatzoglou Nikolaos Publ; 2008. pp. 192-3.
28. Popović J. Žitije i čudesa svetih besrebrnika i čudotvoraca Kozme i Damjana. U: Žitije svetih. Knjige 7, 10, 11. Drugo fototipsko izdanje. Beograd: Finegraf; 1998.
29. Radojčić S. Les guérisons miraculeuses et les saints anargyres dans la peintu­re médiévale Serbe. In: 700 ans de médicine chez les Serbes. Belgrade: SANU; 1971. pp. 88-106.
30. Dubernard JM, Owen E, Herzberg G, Lanzetta M, Martin X, Kapilla H, et al.. Human hand allograft: report on first 6 months The Lancet 1999;353:1315-20.
31. Dubernard JM, Herzberg G, Petruzzo P, Martin X, Dawahra M, Comtett JJ. Premiere transplantation de main chez l’homme. Chirurgie 1999; 124:358-67.

Latest posts by Мариос Теологу Небойша Й. Йович (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*