Часове по щастие

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/Общество

Сблъсках се с мисията на „Творческата къща за часове по щастие” на една великолепна коледна изложба от детски творби. И въпреки, че беше изложба, деца и възрастни преживяваха събитието с характерния възрожденски привкус от Вазовите творби.

Творческата къща за детско щастие пътува и се приютява там, където й отворят сърцата си възрастните, от които зависи сбъдването на тайнствената среща с изкуството и детето.

Фондация „Изкуството и детето” се е приютила в столичното 90 СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин” със съвсем сигурната мисъл, че изкуството винаги е привлекателно за младите хора. 90 СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин” има 33-годишна история. Открито е през 1976 година като основно училище, а осем години по-късно става средно училище. Когато през декември 1993 г. приема името на легендарния революционер генерал Хосе де Сан Мартин, освободител на Аржентина, Чили и Перу. След година в средното училище се въвежда ранно чуждоезиково обучение с испански език, а от следващата година започва прием на ученици, завършили седми клас с профилиращ предмет испански език.

В "Творческата къща за часове по щастие" се включват и много изтъкнати преподаватели от училището или пък от Националната художествена академия като проф. Марин Коцев.
В „Творческата къща за часове по щастие“ се включват и много изтъкнати преподаватели от училището или пък от Националната художествена академия като проф. Марин Коцев.

В момента училището разполага с 25 паралелки, около 600 ученици и една предучилищна група. В училището функционират постоянно и печелят във всички общински, градски, и национални конкурси: училищният хор „Дъга”, два танцови състава и испански училищен театър. Децата създават декорите, реквизита и костюмите за своя театър. Театърът работи от пет години, изявява се през месец и участва винаги, когато се провежда Националният конкурс на испанските училищни театри под егидата на Испанското посолство, на който е двукратен лауреат.

Какво може да се каже за училище, което има саморъчно изработени и издадени книги? За да се случат такива чудеса, са нужни сърцати преподаватели. Книгите на младите автори събират преподавателите по български език и литература, испански език, изобразително изкуство и информационни технологии в едно. Разбира се, нелеката задача е за по-големите ученици… Важно е да се каже, че галерията с рисунките на ученици от всички възрасти е целогодишна. Картините на младите автори са на най-хубавите места в училището. Сравнително млад – на една година, е вътрешноучилищният проект „Моето голямо четене, …но не само на романи”, в което си сътрудничат преподавателите по история и литература. Има прекрасна изложба с цитати от любими книги, която се допълва ежедневно.

Колко много хубави неща се случват в едно столично училище! Част от тях е гостуването на „Творческата къща за часове по щастие”. Боряна Занова, основният мотор на проекта, винаги е смятала, че изкуството е подходящо за всяко дете, привлечено от него. Тя мечтае да бъде помощникът, който дава възможност на децата на София да творят. И пътува из софийските училища като 90 СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин”.

Да се направи училището привлекателно за младите хора е тайната мечта на всички учители и ученици, разбира се. Да рисуват и правят пластика, да общуват и се запознаят с изкуството на куклата, кукленния театър и фолклора.

Не пропускаме да споменем съществуващата от двайсет години етнографска сбирка, приютена в „Битовата стая”. От  новата учебна година тя е обновена и обогатена с много нови експонати, благодарение на родителите на по-малките ученици. В трети клас работи и СИП „Народно творчество към предмета по български език и литература.

”През всички години активна работа в областта на изкуството, основната тежест и значение е била работата с децата – казва Боряна Занова. – Водени от желанието да откриваме, подпомагаме и развиваме техния талант в областта на културата, сме подкрепяли и участвали активно в реализацията на множество проекти. За нас е изключително важно да успеем да доведем  всяка добра творческа идея-проект с детско участие до завършен край и реализация независимо дали подкрепяме изложби, прояви, конкурси, илюстриране на книги или др. „

"Ние сме малки разказвачи на цветни приказки, в които главни герои са животните и цветята, дъжда и дъгата, слънцето и луната. Ние разбираме техния език, търсим хармонията в природата и я отразяваме в рисунка. А природата е най-съвършения художник. От нея ние черпим познание и красота, учим  се на изкуство.", казва ръководителката на ателие "Разказвачи на цветни приказки" Рени Лазарова.
„Ние сме малки разказвачи на цветни приказки, в които главни герои са животните и цветята, дъжда и дъгата, слънцето и луната. Ние разбираме техния език, търсим хармонията в природата и я отразяваме в рисунка. А природата е най-съвършения художник. От нея ние черпим познание и красота, учим  се на изкуство.“, казва ръководителката на ателие „Разказвачи на цветни приказки“ Рени Лазарова.

През миналата година е реализиран проект „Норвежки приказки”, илюстрирани от талантливи деца-художници. На практика са готови образците на илюстрациите и за книгите Руски народни приказки” и „Аржентински народни приказки“. Един голям проект, който в последните 7 години успешно реализират съвместно с други организации, издателства и разбира се талантливи деца  от детско студио „Пластична живопис”, е илюстрирането на многотомната детска  фолклорна енциклопедия. Към момента са завършени напълно 7 тома.

В процес на подготовка е завършване на френско-български проект, подкрепен от Столична община за илюстриране на томче с френски пословици и поговорки. Илюстрирането от деца на  тази поредица книги, докосването им до автентични приказки, притчи, легенди и митове от нашия фолклор, както и от фолклора на други народи им дава изключително богатство и отваря сетивата и разума им за културното разнообразие на народите.

В навечерието на Коледните празници 2005 година  фондация „Изкуството и детето” заедно с детското студио „Пластична живопис” на  художничката Боряна Занова подаряват на Секцията по детска хирургия на Пирогов 22  картини-пластики, изработени от децата и тяхната ръководителка. Дарението е пожелание за здраве към болните деца и любов към изкуството, което също може да лекува, като създава красива среда и хармония, внушава топлота и хубави чувства. Отново за Коледа  2007 година болните деца на Пирогов получават 200 броя художествено изработени играчки-кукли, които да останат в кътовете за игра, и да бъдат използвани от всички.

Чрез силата на изкуството децата художници са спечелени за идеите на добротата и благотворителността. През летните месеци, юни, юли и август, когато децата са свободни от училище, винаги с интерес и желание се включват в прояви на открито, хепънинги, рисунки на асфалт и изложби.

Изключително интересно за всички е проявата на децата художници на празника на Район „Средец” – Столична община, една проява, чийто изключителен куратор е художничката Боряна Занова, председател на фондацията. В последните две години фондацията успешно организира –  съвместно със Столична община и спонсори – изложби, посветени на София. Едната от тях се състоя през лятото на 2006 година в Столичната библиотека, а другата през лятото на 2007 – на площада пред Народния театър.

Фондацията си партнира успешно и с Министерство на културата, което често е домакин на  изложби. През последните три години работи усилено и се опитва да събере, подготви и постави начало за създаване фонд на музей за детско изобразително изкуство. Един амбициозен, но труден  и бавен  проект, за който обаче  вярваме, че е уникален и стойностен и за който непрекъснато търси съмишленици, както и финансова и институционална подкрепа.

Вярват обаче, че ако успеят да го осъществят ще поставят началото на първия по рода си подобен музей на Балканите и един от малкото в Европа.

Дария Захариева

Дария Захариева е богослов и журналист, автор на статии на църковни и исторически теми в периодичния печат.
Дария Захариева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 5/2010 - Градовете и ние

QUO VADIS

С появата си през 1896 г. романът“Quo vadis”  донася световна слава на

Прощално писмо

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми

Реквием за Зикина

Наричаха я Зикина и беше потомка на онези фараонови чеда, изкусни майстори-ковачи,
Отиди горе