Църквата на Лазар, приятеля на Христос

в Брой 4/2019 - Света Богородица – сбъдване на вечния живот/История и религии

По време на своето пътуване по Източното Средиземноморие през 1700 – 1723 г. Егидиус Егмонд ван дер Ниенбург, холандски благородник и дипломат, отбелязва: „В Ларнака, недалече от брега, се намира една от най-важните гръцки църкви на остров Кипър. Силна, солидна каменна постройка, без никакви декоративни елементи. Тук е гробът на Лазар, който беше върнат към живот от Христос“.

Руският монах Василий Барски записва през 1727 г.: „Наистина беше казано, че църквата е построена заради свети Лазар, единственият, който бе възкресен от нашия Господ Иисус Христос на четвъртия ден от неговата смърт във Витания. Най-доброто свидетелство за това е фактът, че в църквата, дълбоко под земята, в нещо като пещера, има саркофаг. В него са останките на свети Лазар, който умря за втори път, докато беше епископ на Кития.“

Английският консул в Сирия Александър Дръмонд, който посещава Кипър през 1745 г., пише с възхищение за църквата на Лазар: „Никога не съм виждал нещо подобно!“.

След Петдесетница юдейските водачи започват масови гонения в Палестина и Лазар, братът на Марта и Мария, е един от първите, които трябва да търсят спасение – самото му присъствие, на възкресения от смъртта, засвидетелствало вярата в Христос. За да избяга от преследвачите си, той напуска Витания и намира прибежище в Кипър като се установава в Китион (днес Ларнака), древен град с важна история. Там, около 46 г. среща апостолите Варнава и Павел, по време на тяхната апостолска мисия в Кипър, които го ръкополагат за първи епископ на Китион. Според местно предание „апостолите дойдоха и го провъзгласиха за архиепископ на Христа и го напътстваха. Тридесет години живя той след своето възкресение. Не се усмихна до края на живота си.“ Според друго предание Лазар се усмихва само веднъж след възкресението си – „когато видял някой да краде глинен съд“ – тогава „се усмихнал и рекъл: пръстта краде от себе си.“ Лазар води своето паство „добре и с любовта на Бога“ около седемнадесет години (46 – 63 сл. Хр.) – „той се грижи за паството по свят начин, бидейки чудесен към хората на Китион, велик жертвоприносител, бдителен наш посредник, гордостта на цял Кипър.“

Легенда свързва Лазар и със соленото езеро на Ларнака. През този период солта е много важен продукт в страната, тъй като се използва за консервирането на различни храни – складирането и пренасянето на хранителни продукти при военни операции и морски плавания било невъзможно без достатъчни количества сол. Написано е, че „Лазар чрез молитва пресушил езерото и го превърнал в солено“. Алесандро Ринучини пише през 1474 г., че соленото езеро е резултат от благословията на Лазар към жителите в този район: „Обикновените хора вярват, че соленото езеро е създадено по чудо от Бога чрез молитвата на свети Лазар със сълзи на очи: „Веднъж, когато се разхождал край езерото, а денят бил много горещ, той срещнал жена, която продавала грозде и я помолил да му даде няколко чепки. Тя сторила каквото поискал от нея, но той решил, че гроздето е прекалено малко и й поискал още. Трябва да се знае, че по това време в Кипър нямало никаква сол, затова трябвало да се внася отвън с кораби и то на много висока цена. Заради това жената отвърнала на Лазар, че не може да му даде повече, защото гроздето е толкова скъпо, колкото и солта. Когато Лазар чул тези думи, той силно се помолил на Бог да даде на това място толкова сол, колкото да бъде достатъчно за целия остров“.

Лазар е погребан в околностите на Кития, а на мраморната му гробница изписват: „Четиридневният Лазар, приятел на Христос“. По-късно в негова памет върху гробницата построяват църква, трикорабна базилика. Тя е разрушена по време на арабските нашествия в Кипър през 649 – 965 г., затова на нейно място изграждат параклис.

Около 890 г. император Лъв VI Мъдрия пренася част от мощите на св. Лазар от Кипър в Константинопол и в знак на благодарност към кипърци заповядва построяването на нова, каменна, трикуполна и изключително красива църква. В наши дни трите купола на църквата не съществуват в първоначалния си вид. Според преданието турски големец, бъдещият губернатор на острова, пристигайки, още от морето вижда трите купола на църквата и решава, че такъв храм не може да не е превърнат в джамия, затова веднага след като слиза на брега, той се отправя към храма, за да се помоли. Озовавайки се пред християнска църква, е обзет от такъв гняв, че заповядва куполите да бъдат разрушени. Професор Лудвиг Рос, философ и археолог, потвърждава, че трите купола e трябвало да бъдат премахнати защото според турските власти „не е уместно гръцка църква да има такава украса“. Така куполите са намалени наполовина, а отворите им са покрити с дърво.

Куполите на църквата символизират небето, откъдето Христос, Владиката на света, слиза и се въплъщава на земята. Подът символизира земята, където вярващите се събират, за да участват в литургичния живот на Църквата Божия. Тук хората са обединени в едно семейство: Бог е Бащата, Богородица е Майката, Иисус Христос е Първородният Брат, а човеците са братя помежду си. Заради това вярващи приемат и споделят тялото и кръвта Христови, и целият им живот е повлиян от участието им в светото Причастие. Получавайки светото Причастие в неделя, те трябва да се покорят на Божията воля и да живеят в любов. И трябва да устоят на злото, готови следващата неделя отново да се причастят. С други думи, вярващите са призовани да се превърнат в светци. Ето защо има икони в цялата църква, зовящи вярващите да живеят свят живот. В нефа на църквата „Свети Лазар“ сред множеството икони към паството гледат и иконите на Божията майка и свети Николай, както и на свети Георги, изографисана през 1717 г. от Яковос Москос от Крит.

Според легендата кипърската икона на Божията майка е намерена през 392 г. на мястото, където е погребан свети Лазар. На нея е изписана Пресветата Богородица, седяща на трон с младенеца Иисус, а от двете им страни има двама ангели с клонки в ръцете си.

Няколко крачки по-нататък от западния вход на църквата има извиващи се нагоре стълби, които водят до мястото, отделено за молитва на жените.

На втората северна колона на църквата има дървен амвон, откъдето свещеникът чете Евангелието по време на Божествената литургия. Амвонът, направен през 1734 г., има формата на обърнат конус, поддържан от пет богато украсени парапета (thorakia).

Храмът в чест на праведния Лазар, построен от масивни каменни блокове, е преустрояван няколко пъти, но в основата си запазва трикорабната базилика от IX век. Голяма отворена галерия, със стена, облицована с надгробни плочи с надписи на различни езици, е добавена към южната й част през XVIII век, а по югоизточната стена е построена висока, четиристепенна камбанария.
На северния стълб в центъра на храма е окачена иконата на Божията майка „Одигитрия“, изографисана през XVIII век в Русия.

В украсата на храма се откроява многостепенен резбован дървен иконостас, поставен през XVIII век, дело на майстор Хаджи Талиодорос Савас, състоящ се от 120 икони, който отделя нефа от олтара на църквата и е изключителен образец на древното майсторство на дърворезбата. Най-ценна е иконата, датираща от 1734 г., на която е изобразен свети Лазар като епископ на Китион.

По време на разкопки през 1972 г. е открит саркофаг в източната част на олтара, където са намерени част от мощите на свети Лазар. И тъй като е „немислимо да се приеме, че народът на Китион е дал (на император Лъв VI Мъдрия) цялото тяло на Лазар без да запази никаква част за своя град, по тази причина, фактът, че ние сега намираме в гроба само част от тялото, представлява ясен знак за неговата автентичност.“ На източната страна на саркофага на свети Лазар е изписано: ΦΙΛΙΟΥ (Приятелство).

На юг и на запад църквата на Лазар е заобиколена от двуетажни сгради. Част от западната сграда е заета от малък църковно-археологически музей, който разказва за историята на храма. В неговата експозиция са представени стари икони на праведния Лазар и други светии, църковни одежди, великолепни предмети на византийското религиозно изкуство, включително древни образци от дърворезба, икони и църковни прибори. Тук се съхранява много стара икона, за която се вярва, че е чудодейна, почти цялата силно повредена от пожар, но образът на свети Лазар на нея като по чудо останал невредим. Той благославя императора с дясната си ръка, а в лявата държи затворено Евангелие.

Самият свети Лазар се е почитан като покровител на Ларнака, а възкресението му намира израз в живота на хората чрез много обичаи. Честването на неговия ден се отбелязва с небивал блясък и пищност. Немската писателка Магда Онефалх-Рихтер в началото на XX век пише: „Празненството, водено от епископа на Китион, започва с Божествена Литургия. Свещеникът шепне псалми, повтаряни от цялoто паство, докато епископът седи на своя позлатен трон, заобиколен от архимандритите и двама дякони, всеки от които държи по три големи свещи. В края на литургията всички отиват при иконата на свети Лазар в централната част на иконостаса, за да я целунат. След това епископът, свещениците и богомолците се отправят към голямата приемна зала в манастира „Свети Лазар“. През това време членовете на църковната общност и дяконите са преоблекли най-хубавото и най-умно момче в района – „детето на Лазар“, с дреха, направена от жълти „Лазарови цветя“ (хризантеми), изплетена от най-почитаните жени в града специално за празника. Припявайки тъжни песни, те полагат детето върху легло, покрито с цветя и листа. Епископът чете Евангелието (Йоан, глава 11) и когато стига до стих 43, той издига гласа си така ,както Христос го е направил: „Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!“. През това време трима протойереи полагат кръст върху главата на момчето и го пръскат със светена вода. Едва тогава Лазар – „мъртвото“ момче се събужда и се изправя, а жените го пръскат с розова вода и хвърлят розови листа. Член на църковната общност предлага на момчето глътка вино и залък от Лазаровия хляб…
Представянето на Лазаровото възкресение се изпълнява из целия остров. След края на Божествената литургия на Лазарова събота групи от деца посещават домовете, пеейки „Песента на Лазар“. Познати са много версии на песента, но основното, което ги обединява, е радостта от неговото възкресение. Целта на песента, освен всичко останало, е „хората да разберат какво е любов­та и как душата се избавя от Хадес.“ В една от версиите се отправя съвет към вярващите да се отнасят към всичко с любов, защото казано е – любовта събира в себе си всички добродетели:

„Затова да се възрадваме на Христовото Царство,
мои християнски братя многоуважавани,
свято и тихо, съвършено и вечно,
да бъдем възлюбени и да възлюбим,
но преди всичко да не говорим прекалено,
да любим враговете наши
и зло да не правим на съседите,
за това Бог ще ни даде всичко що желаем.“.

По материали от книгата „St. Lazarus and his church in Larnaka” Stavros S. Fotiou

Снимки: Александър Василюк, OrthPhoto.net

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 4/2019 - Света Богородица – сбъдване на вечния живот

Отиди горе