Menu

пътешествия∙изкуство∙култура∙история∙вяра

Христос воскресе, радост моя!

в Брой 3/2017- Христос воскресе, радост моя!/От редактора от

Христос воскресе, радост моя!
(Свети Серафим Саровски)

За първи път влязох в православен храм на Великден. Без вяра, без любопитство, с една студентска компания. Първа година на университета и последна година на комунистическата власт. Може да не ви се вярва, че деветнайсетгодишно българче не е влизало в православен храм, но не бях изключение.  Християнството свързвах с две неща – селска камбана, която се обажда само за умряло, и един възрастен шивач, целогодишно пременен с бели панталони, за когото се говореше, че е адвентист от седмия ден. Знаеше се, че досажда на клиентите си като им чете откъси от Библията, но властите го търпяха, имайки го за безобидно луд; и дори Библията му бяха оставили.

Едвам намерихме църквичката в един часа през нощ­та. Мислехме да се видим с мой познат, студент в тогавашната богословска академия. Но не го намерихме. Навън се мотаеха някакви милиционери. Вътре – почти празно.  Самотен глас извиваше странни песни, а една жена, облечена малко вулгарно и дантелено, плачеше. Днес бих помислила, че такава жена на такова място и по време, в което властта не допуска хората в храмовете, е почти библейски сюжет.

Омръзна ни бързо и решихме да се върнем към купона. Нощта беше топла и тиха,  миришеше на пролетни дървета, а по целия път от храма до хотел „Плиска“, повече от километър, вървяха хора със запалени свещи. Връщаха се по домовете си след църква.

Тази светла върволица в цъфналата нощна София се вряза в съзнанието ми и не ми излизаше от ума години. Беше откритие. Нещо като паралелна реалност – град в града и свят в света, който си мислех, че вече съм поопознала.  Такъв беше първият ми опит от християнството: градът като безкрайна върволица осветени хора в мрака.

Защо посрещаме Възкресението през нощта? Краткият отговор е съборно то правило, че пасхалното богослужение трябва да започне в средните часове на нощта; някои устави определят възвестяването на Възкресението да стане в деветия, а повечето – в шестия час (полунощ).

Сигурно има и по-разгърнато обяснение, свързано с библейските събития. Но извън него има сякаш и едно символично, и дори мистично участие на нощта в празника. Нощта като свят, като начин на живот, като духовно незрение. Животът като мрак и мракът като път, по който човекът се препъва от люлката до гроба. И посред всичко това – Църквата, която кой знае защо говори за радост.

Хората отвън биха могли да се запитат каква е тази радост. Вярата е убеденост, която не се нуждае от доказателства, но радостта обикновено има  видима причина. По парадокс – като трудно за дефиниране и много субективно състояние – вярата е сякаш по-разбираема без обяснения. Но радостта? Тя трябва да има обяснение. Затова е и така по човешки непонятна радостта, в която живее Църквата. В това число – и пасхалната радост.

Но Църквата не се и опитва да обяснява тази радост, а казва: елате и вижте. Влезте във вашата нощ през вратите на храма, а после излезте от нея, пак през същите врати. Вижте как в дълбокото си мракът има светлост. Първо ще я почувства сърцето ви, после очите ще я разпознаят в пламъците на свещите, а накрая ще се сепне умът, осъзнал, че поканата Приидите, приимите свет от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих! (Елате да приемете светлина от невечерната светлина и прославете Христос, Който възкръсна от мъртвите!) се отнася за вас. Елате да приемете светлина. И ако искате – да тръгнете с нея към къщи, да бъдете нощната светеща процесия в градския мрак, да запалите домашното си кандило с тази светлина… Но най-вече я пуснете в душите си.

На нощта, на мрака в този свят Църквата казва – има друго. Има нов ден, в който повече няма да се стъмни. И човекът може да върви към утрото на този ден, защото през смъртта вече има път. Възкръсналият Христос е извървял този път завинаги и заради всички. И протяга ръка на всеки човек, за да го преведе през мрака на живота му.  Радвайте се. Радостта на Църквата е събуждане за изгрева на този невечерен ден.

Христос воскресе!

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

Йерусалим: една нощ с мирис на небеАнгел ИВАНОВ

Империя и църква, Маргарита ДРУМЕВА

Той по-напред ни възлюби, Протопрезвитер Николаос ЛУДОВИКОС

Градът и душата, интервю на Дария ЗАХАРИЕВА с Иван ШИШИЕВ, автор на фотопроекта „Етюд-и-те на София”

Последното изкушение на Казандзакис, митрополит Йеротей ВЛАХОС

Черната игла на Иван Маринович, интервю на Данислава ДЕЛЧЕВА

Пъзелът на един живот, журналистът, писателят, поетът Григор Григоров на 90 години, Маргарита ДРУМЕВА

 

Илиана Александрова

Илиана Александрова

Главен редактор at Списание Свет
Илиана Александрова е юрист. Главен редактор на списание "Свет".
Илиана Александрова

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от Брой 3/2017- Христос воскресе, радост моя!

Империя и Църква

Два ангела в римски колесници, теглени от четири коня с развети гриви,
Отиди горе