Християнство и трансхуманизъм

в Брой 5/2021 - Употреби на пола/Думи за прочит

Човекът се е научил да се справя с много проблеми и неустроеност на своето битие, но не е съумял да преодолее главната си болест – смъртта. Грехопадението на Адам и Ева не само разкъсало връзката на човека с Бога, но и отключило необратими процеси на стареене, превръщайки живота в изпитание на душата пред прага на вечността.

Архитектите на новата човечност – трансхуманистите – считат, че тежкото време за homo sapiens е в миналото, защото настъпващият пробив на технологиите и медицината ще открие пътя на човека към физическото безсмъртие. Тук, на планетата Земя. Без Бога.

Светлото бъдеще“ на ХХ век

Колкото и да е изненадващо това, един от родоначалниците на трансхуманистичното движение е руският философ Николай Федоров, космист, който считал себе си за християнин. Федоров лансирал идеята, че бъдещото телесно възкресение на мъртвите, тоест победата над смъртта, ще се извърши с участието на човека, с неговите трудове и творческа дейност – например научната. Хуманистичната концепция, която разчупила традицията, поставила човешкия живот в центъра. Не е удивително, че глобалните обществени тенденции са повлияли и на православните хора от онова време, на техните мирогледни позиции и творчество.

Поставяйки се в позицията на „център на мирозданието“, модерният човек сторил това за добро, но очаквано „станало както винаги“. Произвел Първата, а после Втората световна война, като почивките съпроводил със световен парад на кървави революции, граждански междуособици, финансови кризи и хуманитарни бедствия. Във втората половина на ХХ век активно заговорили за права на човека, за пореден път обезобразявайки благочестивите формулировки с безумно съдържание. Малцинствата и преследваните групи са поставени на пиедестал, появява се политика на „положителна дискриминация“, когато „правата на човека“ се спазват посредством гнет върху мнозинството в полза на дискриминираните.

По-нататъшното описание на клиничната картина е излишно – плодовете са пред очите ни. Би могло да се каже, че движенията ЛГБТ също са в някакъв смисъл част от трансхуманистичната идеология. Защо така? Защото предполагат излизане от пределите на нормата, в това число природната, и отправяне нанякъде, където човек „търси себе си“; и в това търсене евентуално намира отговори на своите вътрешни въпроси и стига до душевна хармония…

Трасхуманистите се стремят да направят живота на човека максимално качествен, удобен и щастлив – естествено, с помощта на научните и техническите достижения и със собствени усилия. В широк смисъл художниците на трансхуманизма рисуват картина на рая на земята, където хората притежават всички блага на цивилизацията, в обществото цари равенство, и най-важното – няма болести и смърт. Смъртта, болестите и страданието – не е ли вярно, че именно тези печални явления развалят сития и красив живот на материалиста? А ако това е така, значи цялата тайна се крие вътре в човека и за да се преодолее досадното несъвършенство, е необходимо да се намесим в биологичната природа на хората и да отстраним недостатъците.

Достиженията на медицината и днес позволяват да се удължава животът, да се поддържа младостта, да се присаждат органи, да се заменят изгубени крайници с биотонични протези – такъв прогрес в общи линии не може да не извиква одобрение и подкрепа. Но той има и обратна страна. Например операциите за смяна на пола. Сама по себе си науката е само оръжие. То намира положително или отрицателно проявление в зависимост от ръката, която го държи. А полето на битката е човешкото сърце.

По плодовете ще ги познаете

Световноизвестният геронтолог Обри Ди Грей е убеден, че първите безсмъртни хора ще видим още през този век. Естествената смърт е следствие на стареенето на човешкия организъм, натрупване на „грешки“, които може да се отстранят. Механистичният подход на Ди Грей към човека, свързан очевидно с техническото образование на учения, е свойствен на всички трансхуманисти. Хората се разглеждат като биологични машини и може би предстоят още по-безумни идеи от тази за безсмъртието във физическо тяло.

В Сергиев Посад от 2005 г. работи компания по креоника. Починали хора (и домашни любимци) по желание на роднините (стопаните) се замразяват в специални хранилища до идването на „по-добро време“, когато науката ще позволи починалите да бъдат върнати към техния биологичен живот. Покойниците се доставят там непосредствено след смъртта им, за да бъде предотвратено в максимална степен физическото разложение. Услугата струва няколко десетки хиляди долара; възможно е също да се замрази отделно мозъкът на човека или животното. В света не са много подобни места (в САЩ, Русия и Китай са най-големите). Затова сред 62-мата клиенти на подмосковското криохранилище са и чуждестранни граждани. Колегите-лекари се отнасят скептично към това, считайки, че повече логика би имало замразяването на хората още приживе. Само че по закон това се счита за убийство. И слава Богу, че законодателството ни все още пази страната от подобни „услуги“.

Замразяването на хора не е някаква иновация. Пионер в криониката бил Джеймс Белфорд, преподавател по психология в САЩ. Замразили го на 12 януари 1967 г. По какъв начин учените се готвят да възкресяват до този момент не е ясно: теориите, частично изпробвани върху плъхове, изглеждат много съмнително. Ако душата ни отива при Бога, то чие, при успех на криониците, ще бъде върнатото към живот тяло? В съзнанието неизбежно се появяват сюжети от филми на ужасите или Франкенщайн.

Удивително, но редица идеолози на новия „Голем“, в това число и съвременни, се появиха и в нашата страна. Например Дмитрий Ицков, бизнесмен и медиен магнат, основател и идеолог на движението „Русия 2045“ ; датата в името на проекта не е случайна, тя е своеобразен дедлайн – годината, до която човечеството трябва да постигне безсмъртие. Като има един важен нюанс: цифрово безсмъртие. Ицков и неговите поддръжници вярват, че съзнанието на човека може да се цифровизира, да се прехвърли на електронен носител, след което или да съществува като телехолограма (което е венецът на проекта „Русия 2045“), или да се създаде универсално тяло, където това съзнание да бъде експортирано. Има и вариант за постепенно заменяне на крайници и органи с изкуствени. В края на краищата мозъкът трябва да бъде постепенно трансформиран в сложна връзка от синтетични неврони. На изхода се получава постчовек, способен да живее вечно. „Пост“ е ключова представка, която сякаш намеква, че полученият в крайна сметка „франкенщайн“ ще бъде вече не съвсем човек.

Да се сътвори това планирано същество е технологично възможно. Но „това“ вече няма да бъде същата личност, от която е произведен процесът на копиране на съзнанието. Новото същество изобщо няма да бъде личност, както няма да бъде и човек, а в най-добрия случай – високотехнологично създание с мощен изкуствен интелект. А къде ще бъде изходната личност? Определено не в нашия свят и без лъжливи илюзии относно вечния живот.

Трябва да се отбележи, че киборгизацията – имплантацията на бионически протези или електронни устройства под кожата – днес също вече е реалност. И тази индустрия се развива с бързи темпове.

В глобализиращото се световно пространство трансхуманизмът се явява преди всичко идеология на елита, който има нужда да популяризира своя мироглед, да създаде търсене и да призове масите за подкрепа. Например Дейвид Рокфелер претърпява 7 сърдечни трансплантации. Един от най-богатите хора на планетата не постига безсмъртие, но доживява почти до 102 години. В САЩ определено съществува мода на безсмъртието, за което свидетелстват много филми (и как, ако не през масовата култура може да се постигне масово търсене?). Договори за замразяване след смъртта са подписали Парис Хилтън, Лари Кинг, Бритни Спиърс…

Светите отци, свещениците, Писанието

Всъщност, по идея трансхуманизмът не е нещо необичайно: всичко е старо като самото човечество. Дяволът отново предлага на хората да се уподобят на Бога и да станат съвършени, но с пълна автономия и независимост от Твореца. По същата рецепта, от която веднъж се възползвал Вавилонският цар (Вж. Ис. 11-20). Участта му е известна.

Господ, при Своето първо идване, чрез Кръстния подвиг, смъртта и Възкресението е преобразил падналото човечество и е открил на хората пътя към вечния живот. Разбира се, не става дума за „таблетки за безсмъртие“, произведени от човешката самонадеяност, а за свободния път на вярата, покаянието и стремежа към чистота. От Свещеното Писание и житията на светиите са ни известни случаи на възкресение на мъртви. Христос е възкресил праведния Лазар, девойката и младежа; пророците и апостолите са изпросвали съживяването на починали хора; светиите, например Варлаам Хутински (Варлаам Хутынский – бел.ред.), също са се сподобявали с такъв дар. Тези примери говорят на първо място за това, че случаите на подобни чудеса са единични, очевидно призвани да явят Божието величие; и на второ – че възкресените доживявали своя нов „втори живот“, а след това умирали като всички хора.

Възкресението на мъртвите ще стане „в един миг“ (1 Кор. 15:52) по време на Второто пришествие (идване) на Спасителя. Физическите тела на всички живели хора ще се възстановят, за да застанат пред Съда на Твореца. И именно от този Съд – срещата с Бога след смъртта, срещата със собствената съвест, срещата със съда на хората, се боят в дълбините на душата си трансхуманистите. Те не се надяват, не чакат „живот в бъдещия век“ (Символ на вярата – бел. ред.), а се стремят да съхранят себе си за живота тук и сега.

Конструкторите на постчовечността не разглеждат живота като време за подготовка на срещата с Бога, не оценяват болестите като духовно изпитание, което може да преобърне душата и да застави човека чрез плътската немощ да се замисли за посоката на своя живот. Страданието се разбира като недоразумение, не като логичен камшик за горделивата патология, която поради първородната повреда трябва да бъде усмирявана. В света на трансхуманизма или няма Бог, или представата за Него е напълно изкривена, затова човекът се стреми да заеме Неговото място, да построи „нов свят“. В същността си мисълта за самостоятелното безбожно безсмъртие се явява своеобразен облекчен изход и възможно избавление от срещата със Създателя. И в това, разбира се, отново се прокрадва психологията на неразумното палаво дете, което се опитва да отложи максимално неприятния разговор с родителя.

Ако привържениците на концепцията за имортологията (науката за постигане на безсмъртие във физическо тяло) разглеждат безсмъртието в що-годе приемлива за логиката форма (без от това да губи богоборческото си бунтарство) – запазването на биологичното тяло и борбата със стареенето на организма, то по-радикалното и безумно „крило“ на трансхуманистите плаши с идеите си за истинско разчовечаване. Теориите за цифровизиране на съзнанието по неизбежност отричат, че човекът има душа, и се пресягат към правото самостоятелно да сглобяват нов човек чрез съмнителния пъзел на технологиите. Да отмениш пола, раждането на деца, да копираш човешкия мозък на електронен носител, да го поставиш в обвивка-протеза, която не изисква храна, почивка, отпуск, семейство… По този път е по-вероятно да се получи умен андроид, фалшификат на човек, идеален слуга и работник за тези, които може би ще се стремят да достигнат физическо безсмъртие в собственото си тяло, без излишни импланти и преселение на душата върху твърдия диск…

Науката не е зло. Своето съдържание, оттенъци и насока тя получава от човека, който прави нравствен избор в своето сърце. В опита да създаде за себе си комфортни условия за живот, да се избави от болестите и мъката, човечеството забравя за причините на своите проблеми, и най-важното – за източника на истинския Живот, за Бога. В опита да се намери лек срещу смъртта, в зданието с фасада от благородни начинания, се крие старата като света човешка гордост, самоуправство, несъгласие с това, че осъзнатият човешки живот трябва да започне не с бягство от несъвършенствата на битието, а с обръщането с лице към Твореца. Помним Неговите думи – че преди всичко друго трябва да търсим Царство на Бога и Неговата правда, а останалото ще ни се придаде.

А щом Царството Божие е вътре в нас, то значи и отговорът на въпроса как да достигнем това Царство лежи там някъде; не на плоскостта на биотехнологиите.

Превод: Илиана Александрова

Източник: Православие РУ

Дарение за сайта

Владимир Басенков
Latest posts by Владимир Басенков (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 5/2021 - Употреби на пола

Употреби на пола

„Преподобният Исаак Сирин пише, че Бог сътворил ангелите в мълчание. Сътворяването на
Отиди горе