Християнските катакомби

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/История и религии

Символът на една епоха в историята на вярата

Християнските катакомби са известни в историята и културата на човечеството като символ на едно тежко и трудно за християните време.  Те символизират годините на гонения над християните, които в Римската империя през първите векове на Христовата ера не са имали право на публични богослужения и са били преследвани като опасни за сигурността на държавата. Това е периодът, от който има най-много християнски мъченици, чийто спомен Църквата ревниво пази като ги включва в обредно-календарния цикъл на празниците на вярата. Катакомбите са символ на историята на ранното християнство и тяхната архитектура, стенописи, фрески и изображения са предмет на изследване от страна на специалисти по история на изкуството, защото в науката е прието да се мисли, че корените на модерната иконография низхождат към периода на катакомбен живот на християните.

И до днес понятието “катакомбно служене”, “катакомбен живот” символизира затрудненото положение на християните да провеждат свободно своите богослужения и събирания, възпрепятствани по силата на една или друга официална обществена политика.

Произходът и значението на думата „катакомба” не са изяснени напълно; счита се, че тя означава подземно съоръжение, тунел, гробница и свещено култово място. Прието е да се мисли, че класически катакомби има в Рим, в Сирия и в София, като най-известни и популярни в световните религии и знание за историята са катокмбите в Рим. За съжаление софийските катакомби са подценени като извор на познание за културно-историческото ни наследство, защото модернизацията издига на мястото на древните катакомби в столицата представителните сгради на държавата след 1878 година и така проучването, консервирането и популяризирането на наследството на катакомбното християнство в София остава за бъдещи времена. При разкопките за обществени сгради и за метрото в София често излизат останки от ранното християнство, което доказва силата на религиозния живот в римската Сердика, който обаче е като че ли подценен от политиката по опазване и популяризирането на културно-историческото наследство на българите. Не е така положението в Рим, където съществува специална папска комисия по сакрална археология, защото западните християни си дават сметка, че данните на историята и археологията неоценимо подпомагат традиционната религия и на практика отдела за сакрална археология се занимава и с проучването и опазването на катакомбите от древен Рим. Наскоро папската комисия по сакрална археология отвори нови 15 катакомби за посещенеие от страна на туристи и граждани с мотива, че така иска да се запази спомена за християнското мъченичество и изворите на вярата, които историята на подземните тунели, гробници и съоръжения носят със себе си.

Строени през езическия период на Римската империя катакомбите в Рим представляват мащабни съоръжения, които достигат до 5 етажа под земята. Там се използва качеството на пръстта, която позволява да се правят подземни градежи. Катакомбите имат специални шахти, през които влиза светлина и тяхната плетеница от коридори и подземия и досега буди интерес у изследователя и поклонника на вярата. По време на гоненията на християните през ІІ-ІІІ век сл. Христа вярващите слизат в катакомбите за да провеждат своите служения и общностни събирания. Това става така, защото според римското право катакомбите се считат за неприкосновена територия и там полицията не е имала право да влиза. Това е правото на свещено убежище, използвано от много религии и което по-късно преминава в култа и функцията на християнския храм. В катакомбите има останки от много християнския предмети, но най-вече катакомбите са известни със стенописите и фреските си. Известни в това отношения са съоръженията, които се намира под прочутия Виа Латина в Рим, но може би най-известната в историята на изукството и ранното християнство е катакомбата на Присцила. В нея са запазени християнски изображения, които по-късно дават основа на християнската иконография и са изследвани от такива известни учени като Леонид Успенски в неговите трудове за християнската икона и особено иконата на Света Богородица. Характерното за катакомбното изкуство е че, то предствлява предимно символично Христос, докато св.Богородица се изобразява натуралистично. Най-често срещаният символ на Христос е този на рибата, защото съкращенията на думата риба на гръцки –ихтис – на български се превежда като Иисус Христос Син Божи Спасител и символизира вярата на християните. Кръстът се изобразява като котва, рисувана с делфини и риби и символизира сигурността на Христовото убежище и вярата в непоклатимостта на Бога. В катакомбите има около 12 изображения на поклонението на влъхвите, което символизира устройството на Църквата и доказва истината, че Христос е Божи Син, комуто според библейския текст са се поклонили дори източните мъдреци. Много от изображенията на Богородица са предмет на проучване, но може би най-популарното изборажение е Богородица с Младенеца и Витлеемската звезда, като в него има представен и библейски пророк, което доказва верността на Писанията. Характерното за катакомбното изкуство е изпозването на езически символи и рисунки, които християните натоварват със свой смисъл и включват в системата си на богопредстава и изповядвана вяра. Така например Добрият пастир – Христос със стадото е заимстван от изображенията на мита за Орфей, еленът и кошутата, символи на култа към Слънцето са използвани за да се предаде текста на Псалмите , изображения на Богородица са заимствани от подобни изображения в езическия Рим и т.н. Затова катакомбното изукство онагледява срещата между културите и показва способността на християнството да разказва истините на своята вяра като стъпва върху идеи и представи, дошли още от езическата епоха без обаче да губи своята уникалност като нова и истинска религия на човечството.

В християнските катакомби има гробове на мъченици, които са били обект на култ от страна на ранните християни. На техните надгробни плочи се е извършвало богослужение, което по-късно преминава в олтарната ниша на храма, където има частица от мощите на мъченик или светец, което идва от катакомбното служене на вярващите.

Катакомбният живот на вярващите се прекратява с обявяването на Миланския едикт на император Константин Велики през 313 година, когато християнството е признато за равнопоставена религия на всички останали в империята и така се дава възможност за открит публичен живот на вярващите. Наследството на катакомбното служене обаче остава запазено в паметта на християните, като се запазват съоръженията, в които вярващите са били принудени да вършат своите служби и да изразяват почитта си към Бога.

Историята на християнските катакомби е история на християнското мъченичество и изгрева на една религия, която има претенцията да съчетава в себе си наслоенията на времето и историята на народите, които я изповядват. В тежките дни на атеизъм в България през периода 1944-1989 година Българската Православна Църква е разпространявала сред народа филма “Катакомбите на Рим”, с който е искала да обърне внимание, че гоненията над християните рано или късно ще  свършат, а мъчениците ще получат своята награда и историческо признание от страна на общността. Затова символът на катакомбата е символ на победата на християнството, на зараждане на устоите на неговата култура, на историята на християнското изкуство и на едно упование на вярващия ,че времената на изпитания ще свършат и вярата в Христос ще триумфира, както е триумфирала с цената на изпитания и лишения и през ранните години на  нашата епоха.

Авторът изказва благодарност на богослова Стефан Илчевски за оказаното му съдействие при написването на тази статия

Стефан Чурешки

Стефан Чурешки (1966-2012) е историк и публицист.

Средното си образование получава в 9-а Френска езикова гимназия, а през 1993 година завършва Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Веднага след защитата на дипломната си работа през 1993 година започва работа като специалист в Катедрата по стара история и тракология, която напуска през 1994 г. по собствено желание. Оттогава Чурешки работи като учител по история в елитни частни и държавни училища.

Публикува над 80 научни статии, една монография и книгите „Християнство и история“, „Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история“. Пише за историческото списание „Минало“. Публикува статии в списание „Съвременник“, вестниците „Дневник“, „Капитал“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“ и др.
Стефан Чурешки

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 5/2010 - Градовете и ние

QUO VADIS

С появата си през 1896 г. романът“Quo vadis”  донася световна слава на

Прощално писмо

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми

Реквием за Зикина

Наричаха я Зикина и беше потомка на онези фараонови чеда, изкусни майстори-ковачи,
Отиди горе