Християнските катакомби

в Брой 5/2010 - Градовете и ние/История и религии

Символът на една епоха в историята на вярата

Християнските катакомби са известни в историята и културата на човечеството като символ на едно тежко и трудно за християните време.  Те символизират годините на гонения над християните, които в Римската империя през първите векове на Христовата ера не са имали право на публични богослужения и са били преследвани като опасни за сигурността на държавата. Това е периодът, от който има най-много християнски мъченици, чийто спомен Църквата ревниво пази като ги включва в обредно-календарния цикъл на празниците на вярата. Катакомбите са символ на историята на ранното християнство и тяхната архитектура, стенописи, фрески и изображения са предмет на изследване от страна на специалисти по история на изкуството, защото в науката е прието да се мисли, че корените на модерната иконография низхождат към периода на катакомбен живот на християните.

И до днес понятието “катакомбно служене”, “катакомбен живот” символизира затрудненото положение на християните да провеждат свободно своите богослужения и събирания, възпрепятствани по силата на една или друга официална обществена политика.

Произходът и значението на думата „катакомба” не са изяснени напълно; счита се, че тя означава подземно съоръжение, тунел, гробница и свещено култово място. Прието е да се мисли, че класически катакомби има в Рим, в Сирия и в София, като най-известни и популярни в световните религии и знание за историята са катокмбите в Рим. За съжаление софийските катакомби са подценени като извор на познание за културно-историческото ни наследство, защото модернизацията издига на мястото на древните катакомби в столицата представителните сгради на държавата след 1878 година и така проучването, консервирането и популяризирането на наследството на катакомбното християнство в София остава за бъдещи времена. При разкопките за обществени сгради и за метрото в София често излизат останки от ранното християнство, което доказва силата на религиозния живот в римската Сердика, който обаче е като че ли подценен от политиката по опазване и популяризирането на културно-историческото наследство на българите. Не е така положението в Рим, където съществува специална папска комисия по сакрална археология, защото западните християни си дават сметка, че данните на историята и археологията неоценимо подпомагат традиционната религия и на практика отдела за сакрална археология се занимава и с проучването и опазването на катакомбите от древен Рим. Наскоро папската комисия по сакрална археология отвори нови 15 катакомби за посещенеие от страна на туристи и граждани с мотива, че така иска да се запази спомена за християнското мъченичество и изворите на вярата, които историята на подземните тунели, гробници и съоръжения носят със себе си.

Строени през езическия период на Римската империя катакомбите в Рим представляват мащабни съоръжения, които достигат до 5 етажа под земята. Там се използва качеството на пръстта, която позволява да се правят подземни градежи. Катакомбите имат специални шахти, през които влиза светлина и тяхната плетеница от коридори и подземия и досега буди интерес у изследователя и поклонника на вярата. По време на гоненията на християните през ІІ-ІІІ век сл. Христа вярващите слизат в катакомбите за да провеждат своите служения и общностни събирания. Това става така, защото според римското право катакомбите се считат за неприкосновена територия и там полицията не е имала право да влиза. Това е правото на свещено убежище, използвано от много религии и което по-късно преминава в култа и функцията на християнския храм. В катакомбите има останки от много християнския предмети, но най-вече катакомбите са известни със стенописите и фреските си. Известни в това отношения са съоръженията, които се намира под прочутия Виа Латина в Рим, но може би най-известната в историята на изукството и ранното християнство е катакомбата на Присцила. В нея са запазени християнски изображения, които по-късно дават основа на християнската иконография и са изследвани от такива известни учени като Леонид Успенски в неговите трудове за християнската икона и особено иконата на Света Богородица. Характерното за катакомбното изкуство е че, то предствлява предимно символично Христос, докато св.Богородица се изобразява натуралистично. Най-често срещаният символ на Христос е този на рибата, защото съкращенията на думата риба на гръцки –ихтис – на български се превежда като Иисус Христос Син Божи Спасител и символизира вярата на християните. Кръстът се изобразява като котва, рисувана с делфини и риби и символизира сигурността на Христовото убежище и вярата в непоклатимостта на Бога. В катакомбите има около 12 изображения на поклонението на влъхвите, което символизира устройството на Църквата и доказва истината, че Христос е Божи Син, комуто според библейския текст са се поклонили дори източните мъдреци. Много от изображенията на Богородица са предмет на проучване, но може би най-популарното изборажение е Богородица с Младенеца и Витлеемската звезда, като в него има представен и библейски пророк, което доказва верността на Писанията. Характерното за катакомбното изкуство е изпозването на езически символи и рисунки, които християните натоварват със свой смисъл и включват в системата си на богопредстава и изповядвана вяра. Така например Добрият пастир – Христос със стадото е заимстван от изображенията на мита за Орфей, еленът и кошутата, символи на култа към Слънцето са използвани за да се предаде текста на Псалмите , изображения на Богородица са заимствани от подобни изображения в езическия Рим и т.н. Затова катакомбното изукство онагледява срещата между културите и показва способността на християнството да разказва истините на своята вяра като стъпва върху идеи и представи, дошли още от езическата епоха без обаче да губи своята уникалност като нова и истинска религия на човечството.

В християнските катакомби има гробове на мъченици, които са били обект на култ от страна на ранните християни. На техните надгробни плочи се е извършвало богослужение, което по-късно преминава в олтарната ниша на храма, където има частица от мощите на мъченик или светец, което идва от катакомбното служене на вярващите.

Катакомбният живот на вярващите се прекратява с обявяването на Миланския едикт на император Константин Велики през 313 година, когато християнството е признато за равнопоставена религия на всички останали в империята и така се дава възможност за открит публичен живот на вярващите. Наследството на катакомбното служене обаче остава запазено в паметта на християните, като се запазват съоръженията, в които вярващите са били принудени да вършат своите служби и да изразяват почитта си към Бога.

Историята на християнските катакомби е история на християнското мъченичество и изгрева на една религия, която има претенцията да съчетава в себе си наслоенията на времето и историята на народите, които я изповядват. В тежките дни на атеизъм в България през периода 1944-1989 година Българската Православна Църква е разпространявала сред народа филма “Катакомбите на Рим”, с който е искала да обърне внимание, че гоненията над християните рано или късно ще  свършат, а мъчениците ще получат своята награда и историческо признание от страна на общността. Затова символът на катакомбата е символ на победата на християнството, на зараждане на устоите на неговата култура, на историята на християнското изкуство и на едно упование на вярващия ,че времената на изпитания ще свършат и вярата в Христос ще триумфира, както е триумфирала с цената на изпитания и лишения и през ранните години на  нашата епоха.

Авторът изказва благодарност на богослова Стефан Илчевски за оказаното му съдействие при написването на тази статия

Стефан Чурешки

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 5/2010 - Градовете и ние

QUO VADIS

С появата си през 1896 г. романът“Quo vadis”  донася световна слава на

Прощално писмо

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми

Реквием за Зикина

Наричаха я Зикина и беше потомка на онези фараонови чеда, изкусни майстори-ковачи,
Отиди горе