Храмове на мълчанието

Надупчен като швейцарско сирене от пещери и скални ниши, каньонът на рeка Русенски Лом е дом на черния щъркел, египетския лешояд и още 190 вида редки и защитени птици. Но красивият природен парк някога имал и други обитатели, които разговаряли помежду си с мълчание, а с Бог – чрез молитва. Монасите исихасти, избрали аскетичния живот и съзерцанието, за да се приближат най-пълно до Всевишния, започнали да се заселват по тези места в началото на XIII век. Те разширявали естествените пещери, обособявали параклиси и спални помещения, доиздълбавали скалните улеи и ниши, за да си направят водосборища и канализация.

Сложно разклоненият манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил” бил основан благодарение на щедростта на цар Иван Асен II (1218-1241) от монаха Йоаким, който по-късно станал първият търновския патриарх. В най-славните си дни манастирът имал 41 скални храма, изографисани от майстори от Търновската художествена школа. Днес само в четири от тях има съхранени стенописи – останалите пострадали от вандали и земетресения през вековете. Най-запазените фрески, смятани за върхово постижение на средновековното изкуство на Балканите, са в църквата „Св.Богородица”, построена през XIV в., когато исихазмът получил статут на официална религия в България и Византия. Сред тях е портрет на дарителя на храма цар Иван Александър (1331-1371), който разделил българското царство между двамата си синове Иван Шишман и Иван Срацимир и така допринесъл за краха му; сцени от страстите Христови и светски изображения, нарушаващи дръзко църковния канон. Такива са голите атланти, крепящи храм на плещите си; акробатите и смешникът с дълги ръкави, които развличат гостите на велможа, вероятно болярина на близкия средновековен град Червен.

ИВАНОВСКИТЕ СКАЛНИ ЦЪРКВИ СА ОТВОРЕНИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ ВСЕКИ ДЕН БЕЗ ПОНЕДЕЛНИК И ВТОРНИК ОТ 9 ДО 17 ЧАСА. НАМИРАТ СЕ НА 4 КМ ОТ С. ИВАНОВО, ОТКЪДЕТО СА ДОСТЪПНИ ПО АСФАЛТОВ ПЪТ И МАРКИРАНА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА. ДО ИВАНОВО, КОЕТО Е НА 16 КМ ОТ РУСЕ, СЕ СТИГА С АВТОМОБИЛ ПО МАГИСТРАЛАТА РУСЕ-СОФИЯ ИЛИ С ВЛАК ОТ КРАЙДУНАВСКИЯ ГРАД. ПРЕДИ ИВАНОВО Е ДОБРЕ ДА СПРЕТЕ В С. БАСАРБОВО, ЗА ДА ВИДИТЕ КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ НЯКОГАШНИТЕ СКАЛНИ ХРАМОВЕ В ПОЛОМИЕТО. ВИСОКО В СКАЛИТЕ ДО СЕЛОТО Е ВГРАДЕН ЖИВОПИСНИЯТ МАНАСТИР „СВ. ДИМИТЪР БАСАРБОВСКИ”, ВЪЗСТАНОВЕН ПРЕЗ 1937 Г. ПАТРОНЪТ МУ БИЛ БЕДЕН ПАСТИР, ЧИЙТО ЖИВОТ СЕ ПРЕОБЪРНАЛ, СЛЕД КАТО НЕВОЛНО СМАЧКАЛ ГНЕЗДО С ВРАБЧЕТА И ПТИЧКИТЕ УМРЕЛИ. ДНЕС МОЩИТЕ НА СВЕТЕЦА, КОЙТО Е И ПОКРОВИТЕЛ НА РУМЪНСКАТА СТОЛИЦА, СЕ ПАЗЯТ В ЦЪРКВАТА „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА” В БУКУРЕЩ. И КАЗВАТ, ЧЕ ВЪРШАТ ЧУДЕСА…

Под една от рисунките зоркото око ще различи графити: поп Рафаил, 1746 г. Обичайна практика (и белег за образованост) на българите през Средновековието и по-късни епохи била да се подписват по стените на обектите, които посещавали. И понеже по онова време манастирският комплекс е запустял, историците виждат в подписа на божия служител първото документирано доказателство за религиозен туризъм по нашите земи.

Но не само художници са творили в Ивановските скални църкви. В манастир на хърватския остров Кърк се пази ръкопис от 1346 г., в който е записано мястото, където е бил създаден – българския манастир „Св. Архангел Михаил”. Висарионовият Патерик бил пренесен в Хърватия от монах книжовник след падането на България под османско владичество. Което нито миролюбивите исихасти, нито затъналите във феодални междуособици владетели могли да предвидят – или предотвратят. ■