Хлъзгавият път към нов тоталитаризъм

в Брой 2/2019 - Уморените християни/Общество

Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Изучава социология в Берлинския свободен университет, а по-късно придобива магистърска степен в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Вярваща католичка, майка на три деца.
Oбръщането º в католическата вяра през 1997 г. º отворя очите за опасностите от сексуалната революция. Първият º критичен анализ на джендър идеологията се появява през 2006 г. Досега е публикувала тринайсет книги. До април 2018 г. книгата Глобалната сексуална революция: унищожаване на свободата в името на свободата е публикувана на тринайсет езика. Папа Бенедикт XVI я нарича „смел воин против идеологиите, които в крайна сметка водят до разрушаването на човека“.

 

 

Смятаме, че не сме свободни, (или не сме напълно самите себе си), ако не следваме единствено собствената си воля. Струва ни е, че Бог прегражда пътя към нашата свобода. Трябва да се освободим от Него, или си мислим така: само тогава ще се освободим. Това е фундаменталният бунт, който минава през историята, и основната лъжа, която разрушава нашия живот. Когато човек застава срещу Бога, той се противопоставя на Неговата истина и следователно не е свободен, а е отчужден. Ние не сме свободни в нашата истина, докато не сме едно с Бог.
Папа Бенедикт XVI

Диалектиката на свободата

Нека да повторим въпроса, поставен в началото на тази книга: правилно ли е сегашнoто развитие на обществото да се разглежда в контекста на тоталитаризма? Когато си представите невъобразимите злочестини, причинени от комунистическите и националсоциалистическите диктатури, и тежкия терор, който потискаше техните граждани, това е може би несправедливо и неуважително към стотиците милиони жертви, чийто живот бе разбит от адската машина, задвижена от човека. В края на краищата, ние живеем добре! Свободни сме!

Да, наистина живеем добре. Не виждаме бедност по улиците, макар че опашките в кухните за бедни продължават да растат. Но държавната социална мрежа има достатъчно големи буфери, за да нахрани милионите безработни. Не можем да не признаем, че „изгоряха“ цели квартали в Париж, Лондон и Фъргюсън; но пожарите бяха загасени бързо. Финансовата криза разтърси Европа, но в сърцето на Европа кризата като че ли не засегна много хората – цените са все още стабилни и доверието на потребителите не е накърнено.

Единственото странно нещо е, че все повече хора са тревожни и депресирани, а броят на психичните заболявания и самоубийствата рязко е нараснал. Според института „Робърт Кох“, над една четвърт от децата и тийнейджърите страдат от психични разстройства и поведенчески проблеми. В три от четири семейства няма деца, а в половината от останалите има само едно дете. След 2020 г. ще настъпят огромни демографски катаклизми. Но кой се тревожи от това? Хапчето и посткоиталният контрацептив, абортът по желание (платен от медицинската застраховка) – това е демографската политика на правителството.

Виждаме какво се случва, когато икономиката се управлява от алчността. Дерегулацията на ограничителните норми на финансовите пазари е позволила на безконтролната финансова олигархия да хвърли в икономическа разруха цели народи. Дерегулацията на ограничителните норми на сексуалността е предпоставка за безконтролно сексуално влечение, което захвърля хората, семействата и цялото общество в психически и социален хаос. Бедността и деморализацията са опасна комбинация, която може да роди тоталитарни форми на управление.

Голямото обещание на нашето време са свободата и неограниченото сексуално удовлетворение като начин за постигане на щастие. Правете каквото искате, за да имате повече забавление, повече удоволствие, повече щастие и благополучие. Вие сте независим, автономен и никой не може да прегради пътя ви с някакви правила, най-малко пък църквата. Бог е мъртъв, а също и дяволът. Вие изграждате свой собствен свят, решавате дали искате да бъдете мъж или жена, дали носът ви трябва да е крив или прав, вашият бюст – малък или голям, и дали да задоволявате сексуалните си нужди с мъж или с женa или и с двамата. Вие решавате дали вашето дете да живее или да умре, дали да има сини или кафяви очи. Вие решавате дали и кога трябва да получите смъртоносна инжекция. Всичко, което застава на пътя на вашата свобода, се деконструира: половата идентичност като мъж или жена, моралът, семейството, църквата, светостта на живота.

Обаче няма нищо, което да покаже, че такава необуздана свобода изпълнява обещанието за щастие. Идеологията, която обещава на индивида безграничната свобода да проектира наново себе си и да постигне себезадоволяване, го хвърля в непроходимата пустош на егоизма, предава го на тиранията на неговите необуздани инстинкти и превръща онзи, „който в себе си, в своята душа е изградил най-голям и най-значителен тиранин,“ в тиранин на собствения си народ. Тази диалектика на абсолютната свобода вече е била описана от Платон две и половина хилядолетия преди нас.

Вътрешната свобода е велико благо, което може да се постигне само чрез изучаване на добродетелта, и по-специално на непоколебимата воля да се прави това, което е добро. Хората се раждат егоисти. В тях трябва да бъде култивирана добродетелта. Това изисква житейски опит, изпълнен с благосклонно отношение към другите, следване на образци за подражание и напътствие, натрупване на знания и самопознание. Всеки човек трябва да се учи на мъдрост, справедливост, храброст и сдържаност през целия си живот. Ако това не се случи, той ще насочи своите способности към гонитба на пари, секс и власт. Тези три фактора действат съвкупно и отварят вратите си един към друг. Библията ги нарича идоли – фалшиви богове, които нямат в запас нищо добро за хората. Тези, които им служат, ще експлоатират другите и ще им пречат да преуспеят в живота. Когато няма ограничителни норми, предавани чрез традицията, примера, авторитета и религиозното възпитание, защитено от правната система, тогава побеждава най-силният. Онези, които са по-съобразителни, по-безмилостни и по-брутални, успяват да постигнат властови позиции и да поробят слабите, точно както самите те са поробени от собствените си неудържими страсти.

Задаващият се тоталитаризъм на XXI век изглежда по различен начин от този на миналия век – той няма мустаци, нито войнишки ботуши. Остава неразпознат, защото хората днес успокояват съвестта си, като изобличават престъпленията на своите предци, без да виждат, че във всяка епоха злото се пpоявява в различна форма. Новият тоталитаризъм е гъвкав и може да се адаптира към ценностите, които са популярни днес. Той дори носи мантията на свободата, но стъпка по стъпка унищожава условията, необходими за нея. Владее умело управлението на новите комуникационни и мониторингови технологии и използва техния потенциал за тотален контрол. Смесва, oбърква и опорочава всяка истина с лъжа и всяка лъжа със зрънце истина, така че хората вече не могат да различават истината от измамата, докато самата истина стане подозрителна и свободите ни вече лесно могат да бъдат окастряни. Нахлува неудържим поток на обществено мнение, който става толкова мощен, че хората вече не вярват на собствените си възприятия и са готови да ги заменят с идеологии – дори и с такива, за които със собствените си очи виждат и от собственият си опит знаят, че са лъжливи, като отричането на бинарната структура на човешкото съществуване.

Сферата на интелектуалната свобода и търсенето на истината са отровени от такава идеология. Реалност­та е напъхана в идеологическа рамка в услуга на властимащи политици, които се крият зад привидно добри намерения. Целта оправдава всякакви средства – всяка лъжа, всяка измама, всяка манипулация. Това, което започва като умишлено фалшифициране, се превръща в насилие срещу хората. Карл Маркс не е убил никого, докато на бюрото си е писал Капиталът. Но в рамките на един век стотици милиони хора бяха унищожени в името на утопия, която не беше нищо друго, освен претекст престъпни банди да поемат цялата власт.

Марксизмът обеща да облекчи реалните проблеми на работническата класа, а женското движение се появи, за да даде на жените равни права. И двете движения имаха за цел да подобрят тежкото положение на масите. Сегашната културна революция oбаче протича отгоре надолу. Тя няма за цел да подобри положението на големия потиснат сегмент от населението, а да трансформира цялото общество в хора с нов облик, съобразен с волята на едно незначително малцинство. Докато не се стигнe до необратими промени и доминирането на това малцинството не се циментира чрез тоталитарните структури на властта, трябва да се поддържа идеологическата измама, че се преследват благородни цели и се обслужват интересите на мнозинството.

Днес сякаш няма единна идеология с толкова силна мъртва хватка върху тълкуването на реалността, каквато беше марксизмът. Днес сякаш на индивида е дадена пълна свобода да интерпретира собственото си съществуване, своя пол и своите морални ценности – свобода, която отрича необходимото зa съществуването на човечеството, и която, както всяка идеология, накрая се обръща срещу хората.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 2/2019 - Уморените християни

Отиди горе