Тракийският херос – уникалният бог на траките

в Брой 1/2010 - Инжектирай ми любов/История и религии

От многобройните паметници на старинната тракийска култура у нас и на Балканския полуостров най-силно впечатление правят оброчните плочки с т.нар. „Тракийски конник”. Той е наричан в науката „тракийски херос”. Тези плочки  се срещат по тракийски светилища и обикновено са в комплекс с изображения и надписи, посветени  на други богове, заимствани от траките от гръцкия и римския пантеон.

Сложната религия на траките, в която се е вярвало в безсмъртието на душата, е предмет на дългогодишни и задълбочени проучвания от страна на траколожката гилдия у нас и по света. От всички артефакти на тракийското присъствие най-голям интерес в проучванията по далечната древност има към Тракийския конник.

heros2Причината за този интерес се дължи на факта, че никъде в религиите на индоевропейските народи от далечното минало няма засвидетелстван такъв култ към конника. Той се явява върховно божество на траките и в неговата иконография се откриват напластявания на един незаписан от траките епос, който е бил много популярен в Античността. Изображенията на конника се откриват още върху пръстени от далечния V век пр. Хр. и свидетелстват за старинен култ към воина на доброто, който в индоевропейските представи се свръзва с героя, дошъл на кон, за да избави света от злото. Иконографията на Тракийския конник представлява триделна схема, в която той е представен преди акцията си срещу животното – алегория на противника, по време на самата акция и по време на триумфалното си завръщане при чакащите го близки и издигнати тракийски благородници. Според някои холандски историци, хероят е пазител на Дървото на живота, което злите сили, представени алегорично като глиган или друг див звяр се опитват да унищожат и да навредят на човешкия род. Тракийският конник е много популярен в Тракия, когато там се появяват култовете към бога-избавител, или на гръцки Сотер, които идват от Изтока и са разпространени особено силно сред войнишкото съсловие преди появата на християнството на Балканския полуостров. Тракийският конник е считан за символ на възраждащото се начало, но заедно с това и предвестник на заключителния природен цикъл, когато календарното време върви към есен и зима. Според известните български учени, професорите Александър Фол и Иван Венедиков, тези особености на култа към Конника се обуславят от факта, че иконографията на тракийския херой е оказала влияние на християнската иконография в култа към светците-конници като св. Георги, св. Димитър и св. Тодор, които се почитат в различно календарно време. Най-популярният сред българите християнски конник, св. Георги, е считан за синкретичен култ на дохристиянските балкански вярвания и християнската мартирология, в която новото учение на Христос стъпва върху идеи и образи, дошли още от далечната Античност. Ездачът-воин е характерен и за иранската култова система и съсловна организация на обществото, където конникът е считан за символ на доброто в човешкия живот и от неговото поведение зависи както добруването на общността, така и една специфична мистична нагласа на мисленето на човека, характерна за Изтока като цяло.

В науката съществува хипотезата, че всички индоеворпейски езици и религии са тръгнали от един праезик-майка и от една обща религия, които са се развили според появилите се по-късно различия между народите.

heros3Ако за римската и старогръцката религия това се вижда съвсем ясно, с оглед приликите и общите религиозни функции между Зевс и Хера при гърците и Юпитер и Юнона при римляните, то за траките, които са били под гръцко и римско влияние, уникалността на Тракийския конник поставя въпроса за оригинално и неподдаващо се на влияние етнорелигиозно развитие, което съответства на спецификата на тракийската история според анализа на намерените веществени данни от миналото. Тяхното присъствие и специфична етнорелигиозна система среща отражение както в налагането на християнството на Балканския полуостров, така и в някои запазени български народни обичаи и диалектни думи в говоримия народен език. Освен това, поради особеностите на стробългарската култура, култът към ездача от тракийските времена се запазва и през Средновековието, като този път представата за добро и зло следва християнската традиция и неслучайно в старобългарската литература има запазен разказ за чудото на св. Георги с един  български конник. Според този разказ, старовременен  войник е спасен от преследвачите си чрез помощ, която св. Георги му оказва с един метален кръст.

Обичаят да бъде почитан ездачът, и това се свързва с тракийското наследство, най-ясно личи в обредните действия на българите на Тодоровден, когато се организират кушии и се правят обредни хлябове, посветени на конника – един култ в българските земи, който се открива в най-дълбока древност и учените отвеждат корена му в тракийските религиозни и обредни действия на почитта към Спасителя на общността.

Стефан Чурешки

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 1/2010 - Инжектирай ми любов

Господните празници

В богослужебната година на Църквата се чества цикъл от празници, свързани с различни

Инжектирай ми любов!

Новият български филм „Източни пиеси”  с голямата награда от 22-рия Международен кинофестивал

Секта или пирамида

Журналистическо разследване на Светослав Пенчев за организацията „Мастери скул“ (Майсторска школа) Интернет-страницата на
Отиди горе