„Твоите наредби са мои песни” (Псалом 118)

в Брой 8/2017 - На изповед не питат мъжете за аборта/Думи за прочит/Християнство

Човек живее в наредби и с наредби от най-ранно детство чак до самата си смърт. Това, което в християнството се нарича съвест или „глас Божи в нас”, в съвременната динамична психология се нарича свръх-аз. По мнението на повечето известни специалисти в областтта на дълбинната психология той се формира твърде рано, може би още в първите три до шест месеца след раждането, под влияние, от една страна, на вродената склонност на детето към формиране на съвест, а от друга, под същественото влияние на близкото обкръжение (преди всичко на майката, но и на бащата). Ако си представим вродената склонност на човека към развитие на съвест (казано по християнски, това е гласът на Бога в нас) като празен съд, в който ще се налее като съдържание всичко онова, което получаваме от нравственото поведение на родителите под формата на вербални и невербални заповеди, предупреждения, забрани или позволения, ще получим една приблизителна картина на онази сложна душевно-духовна структура, която хилядолетия наред наричаме съвест. В същото време ще бъдем приятно изненадани от доближаването на възгледа за съвестта на християнското и на съвременното психологическо учение.

Псалмопевецът, впрочем и сам пророк на стария Израил, един от онези няколко еврейски пророци, които са предсказали пришествието на Месия – Иисус Христос, като че в 118-и псалом предварително всичко ни е казал, обещал и препоръчал, което много бавно и с мъка се осъществява през двухилядолетната история на християнските народи. Твоите наредби са мои песни! Какво богатство се съдържа в това едно-единствено поетично, религиозно и философско изречение на псалома, а с подобно съдържание, без колебание можем да кажем, са и всички останали Давидови псалми!

Бог още от раждането е отпечатал в нас Своя образ и Своето подобие, подарявайки ни „съсъда” на съвестта. От човека и неговата свобода по-нататък зависи дали ще изпълни този Божи съсъд с подобаващо съдържание. Това е онази голяма грижа и още по-голяма отговорност на родителите да предадат на детето своя етичен образ или своята изградена съвест, много повече с дела, поведение и собствено излъчване, отколкото с думи, и така да изпълнят този празен Божи съсъд.

Хората в наше време никак не искат да слушат и да приемат наредби и авторитети. Това е така, защото в света има все по-малко хора с истински авторитет, които, ако наистина са такива, винаги се отличават с едни и същи позитивни черти: те говорят онова, което мислят, и точно така постъпват. Хората с истински авторитет не искат да властват над човека, предлагайки му „хляб вместо свобода”, те не го подкупват, нито го манипулират с идеологии, а го насърчават, окуражават и подкрепят, разкриват неговата индивидуалност, оставяйки го да се развива по свой неповторим начин.

Бог е бил и е останал за човека първи, изначален и вечен Авторитет, Който действа от любов, жертва Себе Си като второ Лице на Света Троица, също така от любов, и се предава на хората през всички Негови дни в историята като Свети Дух, трето Лице на Света Троица. Човекът, който с дълбока и искрена вяра приема в своето сърце Бога, същевременно приема и Неговия авторитет, а това значи и Божиите наредби. От момента на приемане на Бога с цялото си същество такъв човек сам става за другите авторитет, а неговите наредби, предадени с авторитет на другите хора, подобно на Божиите наредби, стават мои песни.

На въпроса защо днес наредбите на нашите родители, на политическите, научните, а и на религиозните ръководители вече не са мои песни, отговорът е много прост. Тогава, когато Бог, по думите на владика Николай Велимирович, е престанал да бъде за хората Баща, бащинството се е изгубило и на негово място е дошло другарството, лъжливото братство и лъжливото приятелство. Божият съсъд у детето трябва да бъде изпълнен с нещо. Ако не бъде изпълнен с Божиите наредби, ще бъде изпълнен с човешките или демонските. Човек не може да замени Бога с някакъв друг авторитет, а ако все пак се опита (а това се опитва да направи вече няколко века), то тогава ще замени истинския авторитет с лъжлив, истинските наредби с лъжливи (политически идеологии, надценяване на науката и учените). Веднъж замърсен с отровна храна и нечиста вода, Божият съсъд у човека по-нататък непрестанно ще се бунтува срещу всяка храна и вода, не вярвайки, че вече изобщо съществува чиста храна и вода от Извора, Който не пресъхва. Но Божият съсъд и у най-нечистия човек остава Божи съсъд. Той пак може да приеме чиста храна и вода – Божиите наредби, но едва тогава, когато напълно се изпразни и очисти от нечистите съдържания (с покаяние и изповядване на греха, с причастие и практикуване на останалите свети Тайнства), когато отново стане по-бял от сняг.

Блажен е човекът, за когото Божиите наредби са песни. Той изпълнява наредбите не защото трябва или защото се страхува, а защото Божиите наредби са станали негови собствени (хетерономната съвест е станала автономна, както биха казали психолозите), защото такъв човек постъпва като дете (или като отново е станал дете), което с радост изпълнява бащините наредби. Защото знае, че бащата го обича, както и то обича бащата (Отец). Това не е само послушание (вместо лошото покорство) на детето към бащата, а Божиите наредби у детето, художника-творец, стават такива песни, чрез които всеки, който ги чете, познава Бога.

Из „Остават само делата на любовта”, изд. Омофор, 2017

Владета Йеротич

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 8/2017 - На изповед не питат мъжете за аборта

Отиди горе