Спаси природата с изкуство. София хортиен арт фест 2017

в Брой 5/2017- Кой изкушава човека?/Култура от

„2017 година – период на срещата на модернистичния порив с търсенето на чисто човешките забравени ценности, противопоставянето на „духовно“ и „материално“, „свое“ и „чуждо“, „природа“ и „човек“. Този сблъсък, освен глобален обществен проблем, рефлектира върху възприятията на всеки човек, живеещ сега. За повечето съвременни хора всичко е мимолетно, дори и изкуството. Не се вглеждат в малките неща, които са в основата на всичко. Едно събитие, наречено SOFIA PAPER ART FEST, ни пренася в един друг свят – този на хартиеното изкуство“.

Даниела Тодорова, директор на Фондация „Аматерас”, куратор и съосновател на София Хартиен Арт Фест.

 

Даниела Тодорова е художник, куратор и основател на големи международни събития от световно значение като София Хартиен Арт Фест и Първото хартиено биенале – един уникален проект за Европа. Директор е на фондация „Аматерас”, член е на Световната хартиена асоциация (IAPMA).
Художничката записва 62 дизайнерски витражни големи обекта в България, Тайван и Великобритания, някои от които печелят първа награда. Участва в международни изложби в Англия, Полша, Германия, Корея, Япония.
Художничката е автор на многобройни проекти за международен културен обмен в областта на изкуствата, като българо-финландски и българо-литовски арт проект; проекта „Келтски и тракийски символи” с изложби в Ирландия и България. С хартия от рози Даниела Тодорова представя България в проекта „Един свят – много хартии”, дело на американската художничка и кураторка Джейн Инграм, в който вземат участие художници от 30 държави. Заедно с още 42 автори от 17 държави, представя изложбата „Куросава. Отражения” по повод Японските дни на културата.
Носител е на първи награди от Национално състезание за дизайн на малко рекламно пространство; специална награда за графика от Япония и награда на японското правителство за фондация „Аматерас“ при представянето на японската култура в България и принос за развитието на млади таланти; спечелен конкурс за 4-метрова бронзова скулптура, каменен релеф и стъклопис за новия градски площад на град Хамилтън, Шотландия; специална награда от конкурс за фасадата на Софийска градска галерия и др.

 

 

СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ вече за седма поредна година заема своето изключително място в културния календар на столицата. Замислено и осъществено като отворено пространство, в което могат да намерят място както малки, така и големи национални и международни организации, хора на изкуството от България и света, образователни и културни институции, възрастни и деца. Фестивалът се организира от фондация АМАТЕРАС, в лицето на световноизвестните художници Тодор Тодоров и Даниела Тодорова.

По време на фестивалните дни не просто можехме да видим света през хартията, но и да почувстваме с всичките си сетива нейното взаимодействие с другите изкуства. Съпътстващите събития привлякоха широк кръг от почитатели на музиката, театъра, пърформанса, киното. Навсякъде бяха прожектирани филми за опазването на горите и природата.

В периода от 9 май до 6 юни сърцето на София беше облечено в хартия. Няколко столични галерии бяха основните локации, където бяха ситуирани изложбите и съпътстващите уъркшопи – галерия „Мазда“, галерия „Артур“ и галерия „Финес“, където бяха представени 67 автори от 22 държави. Именно в тази галерия се състоя АМАТЕРАС годишната изложба-конкурс за малък формат – световно и европейско изкуство – най-старият международен проект на фондацията. В продължение на девет години, тук са били изложени над 700 автори от 42 държави.

Идеята на експозицията е чрез малкоформатни произведения да демонстрират световните тенденции в най-младия раздел в съвременното изкуство Paper Art. В изложбата могат да бъдат направени аналогии и препратки към  тенденции, свързани с дизайна, както и с различни методи и техники за обработка и създаване на ръчна хартия – утвърдени традиционни способи и иновации в областта. По своеобразен начин всеки един от представените автори носи своята национална идентичност, но в годишната изложба на фондация „АМАТЕРАС“, по думите на Даниела Тодорова, всички „биват обединени като деца на едно голямо семейство. Всички сме различни, но и еднакви, всички имаме нужда да бъдем креативни, съзидателни и обичащи се“.

Мотото на изложбата тази година бе „Докосни природата“ и поради проведения там уъркшоп за слепи хора, воден от бразилската художничка Анджела Барбу. Част от малкоформатните експонати са създадени за незрящите с помощта на Брайловото писмо.

Галерия „София Прес“, галерия „Артур“ и галерия „Арте“ представиха самостоятелни проекти на български и чуждестранни автори, а Галерия „Мисията“ в Министерството на външните работи – проект за Председателството на България през 2018 г.

В галерия „Мазда“ беше изложено източно изкуство на японски автори. Хартията, от която бяха изработени техните творби, бе направена от естествени природни материали по древни източни техники или според най-съвременните иновативни похвати за тяхното третиране.

Още една бразилска художничка имаше своето особено място в София Хартиен Арт Фест тази година – Елиана Анхина, член на Световната асоциация на авторите, работещи с хартия IAPMA. Нейният самостоятелен проект „Земни визии“ беше ситуиран в кокетната лозенска галерия „АРТУР“. Експонатите бяха интересни не само защото бяха изработени от бананова хартия – твърде интересен материал, но и поради нетрадиционния подход за тяхното третиране и обработка. Своеобразният им земен колорит е дал името на експозицията.

„Семена на времето“ се нарича самостоятелният проект на бразилската художничка Анджела Барбу, представена в галерия-книжарница СОФИЯ ПРЕС. Това е изложба от изображения (фотографии) на инсталации, отпечатани върху ръчно изработена от нея хартия. Освен че се занимава със съвременно изкуство и неконвенционални форми, авторката е куратор на редица международни художествени и социални проекти.

В галерия „Арте“ бе представена една нестандартна изложба под надслов „Игра с огъня“ в Европейската нощ на музеите и галериите – любопитна техника за горене на хартия. Проектът принадлежи на младата авторка Адриана Бояджиева, която се изявява предимно в сферата на утилитарните произведения. Но в елегантното пространство на галерията работите й звучаха магично и привличащо. Тази игра със светлината и загадъчните преплитания на естествени природни елементи – коренища, с горена оризова хартия, създаваха особена атмосфера на загадъчност.

„Непреднамерените и понякога чудати форми на паднали, счупени клони и коренища разпалват любопитството ми към дървото като материал.  С времето, хартията от елемент се превърна в активен участник в работата ми. Личните метаморфози на тези два иначе тленни материала ме кара да търся превъплъщение на всяка лампа в скулптура, с нейния смисъл и разказ.“ Адриана Бояджиева
Дори на Софийското Ларго, където в миналото е царяло оживление и интензивен културен живот, по време на фестивала беше ситуирана Хартиената улица със своите малки hand-made хартиени вълшебства, изработени от хартия дрехи, сувенири, миниатюрни ръчно изработени книжки с хайку, кукли в различни размери  – от джобен формат до големината на човешки ръст. Един от приоритетите на фестивала винаги са били младите творци и техните дебюти.

Фокусът на фестивала в неговото тазгодишно издание бе културният диалог между българската, европейската, азиатската и латино-американската култура, които съжителстваха заедно в общи експозиции. Част от събитията след тази дата до края на годината ще бъдат представени и в други градове на страната и чужбина, в чест на българското председателство на ЕС през 2018 г. – чрез филми, изложби, презентации, лекции. Проекти ще гостуват в Париж и Страсбург (Франция), Сао Паоло и Бело Оризонте (Бразилия), Хелзинки (Финландия).

Своята популярност фестивалът дължи на посланията, които носи всяка една проява. Не случайно е избрано мотото на фестивала „Спаси природата с изкуство“, което се превърна в идейно ядро и съдържателна плътност на фестивала.

„Чрез красотата на изкуството може да бъде преодолян сблъсъкът между човека и природата. Пред нас е един фестивал, обединен около идеята, че посредством изкуството, което се явява медиатор между човека и заобикалящата го среда, може да бъде постигната хармония“. Даниела Тодорова

Презентирането на България зад граница е свързано с председателството на страната ни на ЕС през следващата година. Художниците Тодор Тодоров и Даниела Тодорова представиха дългосрочния си проект „Древни послания“, чийто център е природното и духовното наследство на България и неговата връзка със световните традиции и култури. В галерията „Мисията“ бе изложен фрагмент от иначе мащабния проект на създателите на фондация АМАТЕРАС. В допълнение бяха прожектирани и няколко кратки филма. Това беше едно от ключовите събития на фестивала.
В цялото многообразие от събития имаше една светла нишка, която преминаваше през всички тях – новото разбиране за света чрез новите технологии и експерименти, което предизвика изключителен интерес. Проведеният уъркшоп за хора със зрителни проблеми и уъркшоп за емигранти бяха доказателство за близката връзка между изкуството и горещите точки на нашето ежедневие. Бежанският проблем, социалното неравенство, трудният живот на хората с увреждане не са убягнали от полезрението на творците в цял свят – тяхното интерпретиране имаше специално място на София Хартиен Арт Фест.
„ДОКОСНИ ПРИРОДАТА“
По време на двучасовия уъркшоп в галерия „Финес“ под ръководството на бразилската художничка Анджела Барбу, за кратко се опитахме да живеем в света на тъмнината. Едва ли ще можем съвсем и изцяло да разбираме незрящите хора и как те се ориентират в околния свят, но поне се опитахме да си представим, че сме на тяхно място. Анджела не е просто художник, но и активно се опитва да провокира зрителя да излезе от удобното кресло на собственото си благополучие, да се огледа наоколо и да види колко много несправедливости биха могли да бъдат поправени. През целия си живот тя работи с организации, чиито приоритети са социалните проблеми. В резултат на това подготвя двата изнесени пред българска публика уъркшопа – за хората със зрителни проблеми, и пърформанса „Летящи спомени“, свързан с мигриращите хора, които са загубили всичко, освен надеждата за по-добро бъдеще.

„Концепцията за този проект се вписва чудесно с изследователската тема на София Фартиен Арт Фест 2017, която като водеща нишка се стреми към по-добър свят, в който творците имат ролята да предават на хората собствената си идентичност и грижа за света“. Анджела Барбу

Бразилската художничка сподели чрез много интересна презентация работата си във фондация „Мемориал на Латинска Америка“. В музея инсталират светещи линии по пода в галерията, свързани със специално устройство, които да помагат на слепите хора да се ориентират в пространството и да ги насочват накъде да вървят. Мемориалът на Латинска Америка има двор с 500 квадратни метра – огромно пространство, в което незрящите хора трудно се ориентират без помощ.

Анджела сподели и опита си от организираните работилници за незрящи хора, за работа с глина и грънчарски колела. Интересно е, че слепите хора са имали възможност да пипат живите лица на своите модели и така да направят своите скулптурки от глина. Това е много добър опит, тъй като имат възможност да се докосват един друг, докато ние, зрящите, не сме свикнали по този начин да докосваме лицата си.

В друга работилница изграждат стаи като в къща – с кухня, спалня и т.н. В тази работилница са участвали и зрящи хора, които имат за задача да сложат маски на лицата си, след което да извършват някои ежедневни дейности като сипване на чай, кафе в чаша и пр. Накрая хората излизат от уъркшопа тотално променени, защото са усетили какво е това да не виждаш и да се движиш в пълна тъмнина.
Анджела Барбу е написала две книги, които се отнасят до работа със слепи хора. В първата има тактилни, релефни изображения, а втората съдържа стихове на поет, загубил зрението си в напреднала възраст.

Много любопитна идея сподели с присъстващите бразилската художничка – да представят релефни изображения на латино-американски известни произведения на изкуството и занаятите. Този проект е представен в Мексико, Еквадор, Гватемала, Перу, Боливия. Имат опита на незрящ колега, който не желае да посещава музея, понеже нищо няма да усети и да разбере. Обикновено той носи вкъщи каталога от музея, върху който разговарят дълго и му обясняват същността на експонатите.

Така на Анджела й хрумва да направи специален каталог. Дълго време мислят как да направят рисунки за слепи хора, така че тактилно да усещат музейните предмети. Някои художници в Латинска Америка правят каталози на Брайловата азбука, но не е достатъчно само да се прочете текстът. Решават да намерят начин незрящите да усетят релефно предмета, който се намира в музея.
Тогава намират хартия с микрогранули, пропита с вещество, което при нагряване, там, където е било рисувано, се надига и се получава релефна рисунка. Дори могат да се усетят нюансите на черното и сивото. Решават, че могат да използват тази специална хартия, за да направят релефни изображения на експонатите в музея.

Първата фигура, върху която се спират, е дървен лъв. Незрящият започва да обяснява какво чувства, когато прокарва пръсти върху лъва. Според него най-важната част е гривата му, затова решават да направят върху хартията релеф на главата му. Правят скулптура и се питат от какъв ъгъл да нарисуват лъва върху хартията. Мнението на зрящия художник твърде много се различава от това на незрящия човек.

„Тогава разбрах, че не мога да бъда съдия на моята работа“.

Избират ъгъл, който всички зрящи отричат, считайки, че нищо добро няма да се получи. Но незрящият колега счита, че това е най-добрият вариант. Следва дълъг процес на манипулации на изображението с фотошоп, докато накрая се спират на едно от тях. Две години са им нужни, за да пренесат това изображение върху хартията. Процесът се оказва много бавен, докато се нанесе изображението, после да се изпече хартията…

Правят и други подобни изображения – на арфа, например. Там се появява друга трудност – струните трябва да са по-дебели, за да се усещат, я корпусът на арфата трябва да се направи много деликатно, понеже при изпичането е възможно хартията да  избухне като пуканки заради високата температура и микрогранулите в нея.

Продължават експериментите с други артефакти – глинени съдове и фигурки, свързани с културата на Латинска Америка, върху които има рисунки. Много време отнема да разберат как може да се направят релефни, особено за да могат да се усещат картинките по дрехите, и т.н.

Книгата с релефните изображения е уникална и копие от нея се съдържа в Лувъра – самата тя се счита за предмет на изкуството. Но е много тежка и не може да се носи винаги в дамската чанта.
Този проект се оказва ключов за художничката. Тя споделя, че е започ­нала да вижда света по начин, по който не е можела до този момент. След което тя започва да прибавя релефни изображения в своите работи. Общуването с незрящи хора оказва същото влияние върху творчеството на още една бразилска художничка, известна в цяла Латинска Америка – Мария Бономи. Тя трябва да изработи релеф в метрото, дълъг 70 метра, като включва в работата и незрящи хора, с чиято помощ реставрират предмети, намерени на метростанцията, и правят предмети от глина, които поставят в самия панел.

Един друг интересен проект на Анджела Барбу се намира в стара изоставена индустриална сграда. В продължение на два месеца тя трансформира пространството в една от стаите, поставяйки провесени пеперуди.
„Исках да направя същите пеперуди за комуникация с незрящите хора. Тогава направих тази инсталация с тънки копринени нишки, за да усещат полета на пеперудите“.
В друг проект тя използва миризми и звуци…

Бразилската художничка сподели идеята за арт образование при децата, насочено към уважение към незрящите – това отношение трябва да се възпитава, понеже децата не се раждат научени как да постъпват, когато срещнат сляп човек. И не само децата, но и възрастните не знаят как да комуникират с незрящи. Затова и нейната работа чрез изкуството е насочена именно в тази посока.

Втората част на уъркшопа беше практическа. Някои от нас за пръв път докосвахме ръка на друг човек съзнателно с изследователска цел и със затворени очи, без да виждаме и се опитвахме да разберем текстурата на дланта, пръстите, дали е гладка или грапава кожата на ръцете. Докосвахме собствените си лица и за пръв път се опитахме да опознаем собствените си лицеви черти, формата на главата, носа, ушите, все едно, че ще моделираме главата си с глина…

После правихме глинени топчета със затворени очи, разбъркахме ги и се опитахме да познаем нашето топче само с докосване. Рисувахме със затворени очи, правихме отпечатъци върху листове, рисувахме с въглен върху кората на дърво… Беше наистина невероятно преживяване!
„Ако сравним рисунките, които сме направили с отворени очи, гледайки глината, винаги правим стереотипни рисунки, нещо червено, нещо, което изпъква в мислите ни. Този уъркшоп има за цел да ви изведе от стереотипното мислене на формите, които познавате. Защото няма правилен начин за рисуване, нито неправилен. Много лесно е да се нарисува лице с линиите, които знаем, но във всеки един момент лицето е различно, с различни черти, поради изобразената различна емоция. Много по-чувствено е, когато рисувате без да гледате. Незрящите рисуват много по-чувствено, отколкото зрящите“. Анджела Барбу
Удивително е колко много неща могат да се кажат на езика на хартията. София Хартиен Арт Фест ни показа, че хартията не служи само да пишем върху нея, но тя самата може да разказва безброй чудати истории. Нейните разкази стигат далеч отвъд пределите на ежедневието и разширяват хоризонтите ни.

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева е икономист. Поет, композитор и драматург, автор на музика за театрални спектакли.
Маргарита Друмева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*