Спасението като метаистория на човека и света

в Брой 3/2013 - Душо моя, стани/От редактора

Screen Shot 2011-12-19 at 12_16_41УВОДНИ ДУМИ

Скоро стана ясно, че Българската православна църква е номинирана от депутата Лъчезар Тошев да получи Нобелова награда за мир, заради ролята й в спасяването на българските евреи през Втората световна война. Предложението е във връзка с отбелязването на седемдесетата годишнина от тези събития. Съвсем преди дни пък беше разпространена информация за това, че в изложба, организирана от „Платформата за Европейска памет и съвест” и център „Хана Аренд” на тема „Тоталитаризмът в Европа”, в паната, посветени на България, стои заглавие “Властова структура, отговорна за военни престъпления и/или престъпления срещу човечеството: Българско правителство 1941-1944”. Ето така…

В крайна сметка платната са свалени, но остава неприятното чувство за подмяна на историческата истина. Темата за спекулациите с историята е сериозна и безкрайна и може да бъде коментирана по различен начин от историци, политолози, културолози, философи или пък социални антрополози… Но каквито и хуманитарни науки да се занимават с нея, в същината си тя остава метафизична – остава тема за съдбата на човека в света и за причудливите форми на борбата между добро и зло в човешката природа, отразена в историята на обществата.

Навсякъде в този брой говорим за история и за спасение. Спасението като съпричастност – в съдбите на българските църковници, политици и на десетките хиляди български евреи и роми, за които продължаваме да разказваме. Спасението като вяра на Църквата и път на човека към Бога, спасението като метаистория на човека и света.

„Митрополит Кирил застана на оградата на еврейското училище, а там вече всички бяха разделени – отделно деца, жени и мъже, приготвени за извозване с вагоните. Кирил, заставайки пред всички, каза: „Братя и сестри, не се притеснявайте, аз няма да допусна нито един от вас да напусне този град. Всичките ще ви прибера в двора на църквата и няма да позволя. Вече съм говорил с царя, че съм готов да легна на релсите, но няма да допусна влаковете да тръгнат заедно с нашите съграждани”. Всички, макар и в такова тежко състояние, започнаха да пеят „Шуми Марица” и така изпратиха Кирил”, разказва Сарина Челибакова, една от преживелите събитията през 1943 г.

В историята на спасяването на българските евреи темата за спасението е тема за Църквата. В тази история е интересно да се види не само, че Църквата като общност може да бъде активна. Важно е именно, че в лицето на своите архиереи тя застава в защита на една етническа група, която й противостои по религиозната си дефиниция. Нека да се каже и това. За да се разбира по-добре как на дело християнството може да бъде това парадоксално съчетание на омраза към греха и лъжата и готовност да умреш за човека, поразен от тях. Повече за християнството и юдаизма може да прочетете по-подробно в статията „Необходим ли е Христос за спасението”.

В началото на Великия пост разговорът за спасението е разговор за вътрешното преодоляване. За преобръщането на ума, което събужда сетивата и активизира духовната ни имунна система, за да започне борба за различаване. Различаване на добро и зло, на истина от лъжа, на своите от несвоите наши състояния, на онова, което принадлежи или не принадлежи на истинската ни личност; което значи – на Божия образ в нас.

Времето на поста в Църквата се разбира като път. Път от вътрешния разпад към възстановяването на човека и спасението му в Бога. Този път има тъмна и трудна страна – въздържанието; стремежа към ограничаване на удоволствието (обратно на неговото преследване, което е религия на съвременния човек). Но има и друга. Спомнянето, че макар да върви през „долината на смъртната сянка”, ако погледне нагоре, човекът ще види светлина. Тази светлина не е физическа; тя идва от вечността. Идва от края на историята, който е и нейно изпълнение и откриване на всички отговори.

Постът е внимаването в тази светлина.

Илиана Александрова

cover-SVET-br31.inddКакво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

Отвори ми вратата на покаянието, ЖивотодателюВенета ДЯКОВА

Дрескод „Шарено“, Ралица КРЪСТЕВА

Животът като тренировка по мечтане. Разговор с писателя Владо Любенов

…и още любопитни статии за пътешествия, култура и вяра.

 

Илиана Александрова

Последни от Брой 3/2013 - Душо моя, стани

Отиди горе