Когато някой спомене Република Словакия, мнозина не си дават сметка къде се намира и изобщо с какво е характерна тази държава. Много хора все още живеят в недалечното минало и за тях Словакия е част от Чехословакия, независимо че вече повече от две десетилетия такава държава не съществува. Други трудно различават Словакия от Словения, за което е виновен отчасти самият език. Словакия на словашки е Slovensko, а езикът – slovenskљ. За сметка на това словак е Slovђk, а жена му е Slovenka. Цялата тази игра на думи е твърде парадоксална, но самите словаци са свикнали и не им прави впечатление. Да му мислят чужденците. Но да се върнем на Словакия. Както казахме, това не е нито Чехословакия, нито е отломка от големия югославски пъзел. Къде тогава е Словакия? Ако попитате някой словак, той непоколебимо ще ви отговори: „Как къде? В сърцето на Европа“, и ще бъде прав.
Но Европа си е Европа. В нея винаги нещо се прекроява, нещо се събира или разделя. В същото време Европа е континентът на корените, където най-дълго се пази споменът за минало. Духовната амнезия е твърде чужда за тази географска шир. И въпреки това ние често пъти се опитваме да погребем духовните си връзки, да забравим роднинството си, съзнателно или несъзнателно, в името на чужди каузи, външно влияние или водени от собственото си дебелоглавие. Но трудно се погребва корен, защото той расте именно там – в земята. От общата пръст ние черпим живителни струи. И когато на повърхността израсте новото, откриваме, че то си е същото, старото. Можем да се огледаме в него – същите генетични черти, същите белези, защото коренът е същият, славянският. Нашето духовно огледало, в което времето понякога замъглява близостта, но не заличава връзките.
И както казахме, в сърцето на Европа се намира днешна Словакия. Една държава на 21 години, пълнолетна според американското законодателство, но и твърде стара, за да може да се впише в него, дори твърде много предхождаща го. Сякаш феникс от пепелта възкръсва, за да разпери смело своите криле. А може би славей? Историята й е бурна, като всяка друга. Едно разселено славянско племе, станало част от различни държави, империи, военни обединения, икономически съюзи, но запазило своята автентичност повече от хилядолетие.
Оглеждайки се в съвременния облик на тази млада и малка държава, ще видим огромно сходство в историята, езика, културата. Сходство, което сближава българския и словашкия народ, но и множество бариери, които сякаш сами сме поставили. И тук не говоря само за 1968 г., когато първи българските танкове нагазват в чехословашките територии. Словаците отдавна са простили, знаейки, че ние обичаме да бъдем оръдие в чужди ръце. Но не за това ще говорим тук. А за онова, което ни събира, за Словакия, която ни е толкова чужда и непозната, а когато се доближим до нея, когато се потопим в нейната красота и древност, можем да припознаем себе си, макар и в малко по-различен дискурс.
Културната ни история сякаш започва от една преломна точка, която е незаличима и нито една култура не е успяла да погребе нейните достижения. И България, и Словакия са две държави силно свързани със светителското мисионерско дело на светите братя Кирил и Методий. Ние, следвайки православната традиция, наричаме по-младия солунски просветител Кирил, което е неговото монашеско име, а словаците го наричат Константин Философ (и по-рядко Cyril [Цирил]). И в действителност с това име в словашките земи той защитава правото на славяните да имат богослужение на свой език, оборвайки западното учение за трите свещени езика, на които може да се прославя Бога, с това име той превежда Свещеното Писание и създава нови за славяните думи и понятия, с които да ги въведе в християнството. Именно тук създадената от него глаголическа графична система намира своето първо съществено приложение.
На 80 километра от столицата Братислава се намира град Нитра, някогашен център на Нитрианското кралство, предхождащо Великоморавия. Градът със своите съвременни архитектурни решения не отстъпва по нищо на средните европейски градове, но чрез своята древност и запазени паметници показва една доста дълбока културна приемственост. Ако посетим града би било голям пропуск да подминем величествения нитриански замък. И не само заради неговия външен облик или храмово молитвено пространство, а преди всичко заради това, което ще ни предложи неговата музейната експозиция. Като древен книжовен център град Нитра пази зад големите каменни стени на своята крепост множество глаголически паметници. Тук са открити и някой от най-старите глаголически листове, които старателно са изложени в множество витрини, както и писмени каменни находки от същия период. Още на входа на крепостта върху голям каменен монумент са изписани глаголическите надписи, открити някога на това място. И подобно на нашите Омуртагови колони, те носят мъдри послания с непреходен характер. Музейната експозиция се допълва от множество потири в различен декоративен стил, показващи различните художествени решения на съответната епоха.
По-наблюдателните няма да подминат и една малка скулптора на светите братя. Св. Кирил с обикновени монашески дрехи и св. Методий, облечен според западния обичай с епископски дрехи, католическа тиара на главата и извит пастирски жезъл. Дали това е поредният опит за присвояване на тяхната памет и святост в национални и религиозно-практически план или естественото припознаване в културното им наследничество. Св. Методий с тиара или с митра, както ние го изобразяваме, далеч не припокрива автентичния образ, но в известна степен посочва желанието ни за възвеличаване и издигане, макар и чрез външни белези. И това е напълно заслужено.
Защото, когато се връщаме към делото на св. Кирил и св. Методий във Великоморавия, не можем да пропуснем факта чии всъщност са автентичните наследници на народите, живели по тези земи. Духовната приемственост е успяла да запази спомена за великото мисионерско дело на солунските просветители и след повече от седем столетия латинска асимилация и въпреки че днес словаците използват пригодена с диакритични знаци латиница. И България, и Словакия в своята история са били част от чужди империи, подчинени на чужди господари, които често пъти и насилствено са се опитвали да изтрият паметта, културата, самосъзнанието, но без успех. Нито латинската култура в словашките земи успява да заличи славянския корен, нито унгарското и австрийско влияние, могат да подчинят полета на духа. Така и у нас нито османските нашествия, нито гръцките духовни набези успяват да заличат нашето самосъзнание.
Сякаш е записано в генетичния ни славянски код способността да оцеляваме въпреки всичко. Словакия обаче има и своето предимство, което ние българите не сме могли да получим. И тук историята ни отрежда различна съдба. Едно е да си етническо малцинство в християнска католическа империя, а съвсем друго е да си част от военна ислямска средновековна сила, която цели асимилиране и абсолютно подчинение на нейните поданици. В българските земи това води до разруха и опит за заличаване на историческото минало чрез унищожаване на духовно-културни и административни центрове. За разлика от това, в земите на Словакия протича процес на изграждане на култура, силно повлияна от чуждите господари, но самобитно запазила своята уникалност и красота.
Докато днес българските земи са осеяни с различни гробища и могили, руини на величествени крепости, древни храмове, основи на могъщи здания и всичко това е преминало през огъня на верската нетърпимост, заплатило е скъпия данък на иноверското владичество, то словашките земи днес са осеяни с множество величествени дворци, замъци, великолепни катедрали, запазили своя облик неподправен столетия наред.
Словашките земи са наистина пренаселени със замъци, които впечатляват със своята величественост, но в същото време са и някак необикновено приказни. Като онези от детските приказки с високи кули, заобикалящи ги реки, високи порти и спускащи се железни решетки. Замъкът в Бойнице е типичен пример за това. И не само неговият външен облик, но и цялостното вътрешно обзавеждане ни пренасят няколко столетия назад в историята, когато по тези коридори са се разхождали кралски особи, дворяни и представители на унгарската шляхта. Една ненатрапчива пищност и премерен разкош, примесени с естетическо оформление, ще ни впечатлят, оставяйки дълготрайни спомени.
Словакия е планинска държава, което от своя страна също допринася за изграждането на тези величествени палати. Тяхното извисяване сред гъстите горски масиви, само дообогатява тази приказна атмосфера. Но не всичко, разбира се, се е запазило в своята цялост и великолепие. В североизточна Словакия се намира крепостта от 12 век Spišský hrad, която, подобно на нашия Царевец, представлява величествен каменен градеж върху големи скални масиви. Със своите над 41 000 квадратни метра се нарежда сред най-големите крепости в Централна Европа, а от 1993 г. е в списъка на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Днес съставлява крепост с високи каменни стени, частично запазени сгради, трикорабна романо-готическа базилика, музейна експозиция с различни древни предмети, открити при проучванията на крепостта и района, както и различни бойни оръдия, снаряжения, средновековна кухня, спални, както и тъмница с помещение за изтезания с необходимото за целта обзавеждане.
Не можем да подминем и крепостта Девин, разположена недалеко от столицата Братислава на брега на река Дунав. Благодарение на добрата локализация от възвишенията и крепостните кули се отваря неповторима природна панорамна гледка към три държави – Словакия, Австрия и Унгария. Самата крепост има дълбока история, като исторически артефакти доказват, че най-старото заселване на това място може да се датира от 5-4 хилядолетие преди Христа, т.е. късно каменната епоха. Древната и богата история на това място го свързва с келтската, римската и старославянската култура. И в зависимост от обстоятелствата и времето изградената тук крепост е служила както за защита от чужди нашествия, така и сама по себе си представлявала културно и духовно средище. Някои исторически податки свързват крепостта, както и тези в Братислава и Нитра, с мисионерското дело на св. Кирил и св. Медотий от 863 г. Стратегическото разположение на крепостта обаче създава условия за бързо функционално преустройване. През средните векове тук се развива готическа архитектура. Началото на XIX век остава фатално за крепостта, която е разрушена от Наполеоновите войски. И въпреки че днес представлява само руини, Девин е символ на словашката история и народна храброст.
Един от символите, който допълва местния колорит, са миньорските градчета. Банска Бистрица, Банска Щявница, Кремнице и други са известни не просто с някакъв рудодобив, а конкретно с добив на злато (banský означава миньорски). Големите залежи, които през Средновековието са открити в тези места силно подпомагат Хабсбургската империя в нейния икономически просперитет, обезпечавайки духовното и културно (и в частност архитектурното) развитие. Голяма част от залежите обаче далеч не остават в земите на днешна Словакия, а подпомагат други части на средновековната държава. Град Кремнице, който е служил като монетен двор, днес разполага с богата музейна експозиция, указваща самия процес на добиване, претапяне и изсичане на монети за нуждите на империята.
И от златодобива към дърводобива ще ни отведе град Банска Щявница с едно свое малко, но уникално съоръжение. В една от пресечките на главната улица на града можем да открием музеят „Banskoštiavnický Betlehem“ („Витлеемът на Банска Щявница“), който представлява уникална експозиция на града в дърворезбени миниатюри с неговия архитектурен облик и множество мотиви от бита и живота на жителите, техните празници и трудови дни, както и самия процес на добиване на злато. В цялостната композиция са поместени и исторически сцени от защитата на града от османските нашествия, а в нейния център е поставена витлеемската пещера с Богородица и Младенеца Иисус (на словашки Ježiš), над които до най-високата част на цялата експозиция летят ангели. Уникална е не само фината изработка на стотици малки пластични фигурки, предмети, природни обекти и сгради, но и механизмът на тяхното задвижване. Цялата композиция е в непрекъснато движение на фигурките, а специални дървени чукчета огласят помещението, наподобявайки звук на копаене.
Богатата природа и традицията в дърводобива са способствали в земите на днешна Словакия да се прояви и още едно впечатляващо човешко майсторство в изграждането на молитвени домове. Това са така наречените словашки дървени църкви. Уникалното при тях е технологията на изграждане, при която като единствен градивен елемент се използва дървото, без каквато и да е употреба на метал и гвоздеи. Според исторически данни на територията на днешна Словакия са функционирали около 300 такива храма, стилово проникнати от западната католическа или източната византийска култура. В днешно време са запазени около 50 дървени църкви от периода XVI-XVIII в., като най-голямата група съставляват храмове от източен обред – гръкокатолически, православни, русински, украински и др.
При гръкокатолическите храмове се забелязва силно изразено влияние на православния Изток. Наличието напълно разгъната и пищна иконостасна част свидетелства за доста късна и формална уния. В същото време самите икони често пъти са повлияни от западната художествена традиция, която всъщност оказва влияние на Изток през XVII-XIX в. особено в Русия. Някои от храмовете се увенчават с железни кръстове, изработени от местни ковачи, което е и единственият метал в цялата конструкция. Някои от храмовете имат силно изразена триделна структура в приблизително равно съотношение – олтар, наос и притворна част, над която се издига камбанарийната кула.
Пръснати в различни малки населени места в цяла Словакия дървените храмове представляват едно уникално богатство, характеризиращо националния колорит и самобитното художествено творчество на местни майстори. Някои от дървените църкви са били опожарени по време на Втората световна война и автентично реконструирани, според различни запазени свидетелства. Най-старите и богато украсени църкви са включени под егидата на ЮНЕСКО. Днес дървените храмове на Словакия са един от способите за развитие на селски туризъм, а със своята уникалност привличат посетители от други държави.
И преминавайки през замъците, крепостите, малките населени места, неминуемо ще се влеем в градската атмосфера, която със сигурност няма да ни остави безразлични. Една от перлите на Словакия е град Кошице, който през 2013 г. беше европейска столица на културата и то съвсем заслужено. Забележителната и внушителна архитектура впечатлява със своето стилово богатство. Освен чисто историческите паметници, Кошице ни предлага да се потопим в готически, барокови, класицистически образци на архитектурното майсторство, между които със своята красота и величественост се откроява най-голямата готическа катедрала в Словакия – „Svätа Alžbetа“ („Св. Елизабет“). И когато сме се уморили от разходки, разглеждане и снимане, съвсем спокойно ще седнем в градинката до фонтаните срещу операта, ще се наслаждаваме на гъстата сянка от дърветата, красотата на разцъфтелите цветя и нежната мелодия на класическа музика, идваща от тонколоните, монтирани между клоните на дърветата.
Кошице е едно от местата, където ще открием жива православна енория. Тъй като населението на Словакия е в по-голямата си част католическо, православните общности са малко и предимно на изток. Православието в Словакия понася и тежкото бреме по време на социализма да бъде малцинство и много пъти попада под репресивен натиск. Православният храм в Кошице е разрушен, но вярата се запазва. След демократичните промени православните започват да се събират в специално за целта пригодена зала, отговаряща на каноничните изисквания за параклис. И така бившата столова на комунистическата партия се превръща в място за прослава на Бога. Това временно решение ускори изграждането на православния храм в Кошице, но и послужи за нуждите на православните християни от духовно общение.
Да бъдеш православен в католическа държава за едни би било поза и демонстрация, но за жителите на Кошице това е възможността да създадат истинска автентично-православна духовна общност. И в това отношение те успяват. Завършването на храма през 2012 г. е само последната необходимост, която не им достигаше, за да бъдат пълноценна енория. Във всяко друго отношение биха послужили за пример на много енории в държави, където православието е доминиращо, в това число и в България. Чрез своето служение и духовно общение във и извън храма, чрез своите ежегодни младежки срещи, летни лагери, спортни и културни събития православните кошичани живеят автентичния православен живот.
На север от Кошице се намира град Прешов, където е седалището на словашкия архиепископ. Част от Прешовския университет е Православният богословски факултет, който освен богослови, подготвя и служители в социалната сфера. Непосредствено до сградата на Богословския факултет се намира и катедралата „Св. Александър Невски“, построена в руски стил, където преди няколко месеца беше интронизиран новият чехословашки митрополит. Макар и няколко пъти преустройвана, тя не може да побере желаещите да участват в богослужебния живот на църквата там. Затова храмовото духовенство, спазвайки каноничния ред, извършва в неделен ден и на празници две последователни литургии. В края на всяка литургия предстоятелят на храма дава отчет за постъпилите дарения и тяхното предназначение, а в началото на годината извършва общ отчет на финансовото състояние, като посочва и броя на кръстените и венчаните в енорията, социалната дейност и новите инициативи, с които ще се подпомага духовния живот в енорията.
В град Прешов се концентрирани представители на различни християнски общности – католици, униати, православни и протестанти. Освен Православен тук има и Гръкокатолически факултет, който също е част от Прешовския университет. Градът е център на гръкокатолическата епархия, основана през 1815 г. с катедрала „Св. Йоан Кръстител“ в неоготически стил. Символ на града е католическата катедрала „svätý Mikuláš“ („Св. Николай“), а тук е и седалището на епископа на Евангелската църква.
Словаците си остават дълбоко проникнати от християнството. И макар в различни форми и повлияни от различни исторически и културни обстоятелства, непреходните християнски ценности битуват в живота им и предизвикват респект. Важно е да отбележим, че словаците са един от малкото народи, които поставят кръста в неговото религиозно осмисляне в държавните символи и дори в герба на страната. Шестраменният кръст, който се свързва с традицията на светите братя Кирил и Методий, е неформален символ на самия словашки народ. В герба и символите на страната, както и върху словашката евромонета, той е поставен върху най-високото от три възвишения, символизиращи три планини – Татри, Матри и Фатри. В преамбюла на Конституцията на Словакия е отбелязано приемствеността на словашкия народ с делото и традицията на св. Кирил и св. Методий, а през 2013 г., когато се честваха 1150 години от Великоморавската мисия, беше пусната в обръщение специална евромонета с образа на светите братя, като словашкото правителство настоя те да бъдат изобразени именно като светци – с ореоли.
Освен големите градове има и множество малки, които ще ни очароват със своята красота и природа. Няма турист, който да не се е вдъхновил от красотата на Попрад, Бардейов, Спишска нова вес. Уникалната архитектура на Бардейов с неговия исторически център и катедралата „Св. Егидий“, в която се намира уникалният за Европа 11-крилен готически олтар от XV в., привличат множество туристи и също е част от културното наследство под егидата на ЮНЕСКО.
Но освен архитектура, Словакия предлага и уникална природа в своите планини, паркове и резервати. На границата с Полша се намира местността Пианини, която е една от най-живописните планински възвишения. Красотата, спокойствието и неповторимата природа способстват за развитие на екотуризъм. А една от най-жадуваните туристически атракции е разходката със сал по течението на местната река. Самите салове (на словашки plť) представляват 5 плоски и плътно прилепени една за друга (подобни на кану) лодки, а движението по реката се осъществява от водач, облечен в народни носии, кой
то насочва сала с помощта на дълъг прът, побутвайки камъните по дъното на реката. Плаването продължава в рамките на 1 час, като туристите имат възможността да се наслаждават на високите планински възвишения и скални образования, горски масив и да слушат гласа на природата, тихия вятър и звука на водата.
И уморени от дългите разходки по цяла Словакия остана да се разходим из столицата Братислава. Разделена на двата бряга на река Дунав, тази сравнително малочислена столица (с население около 600 хил. души) пази спомена за древно величие, но и обогатява със съвременни художествени и културни решения. Пътувайки през нощта, още от Унгария ще разпознаете в далечината белия замък, разположен на високия хълм в града, точно срещу сградата на Словашкия парламент. В старата градска част ще се срещнете с дворците, които някога са били седалище на хабсбургските владетели, ще минете покрай катедралата „Св. Михаил“ с нейната 80 метрова кула, завършваща с малка корона, с наклонен кръст – символично копие на унгарската кралска корона.
Но сякаш словаците са се умор
или от своята история и днес ни предлагат нещо по-различно, което сами трябва да открием, разхождайки се из Братислава. През 2001 г. един словашки скулптор поставя в една от улиците на стария град 30 сантиметрова скулптура, представляваща усмихнат човек, подаващ се от шахта на канализацията. Само за 10 години тази шега се превръща в един от символите на словашката столица. Хората започват да го наричат Čumil (Зяпло), защото стои и наблюдава от канала всеки, който минава по старите улици на Братислава. Само на около 30 метра от него зад ъгъла на съседната улица се подава фотографски обектив. Там стои Папараци, който заснема тайно всеки, преминал по улицата.
Срещу Čumil ще видите един усмихнат възрастен бронзов мъж, който учтиво сваля шапка и ви поздравява. Историята на тази скулптура е действителна. Преди няколко десетилетия, когато все още из Братислава са се говорили не само словашки, но и унгарски и немски, по улиците се е разхождал елегантно облечен мъж, сядал е в централното кафе, четял е своя вестник и е поздравявал случайните минувачи на техния език, независимо дали ще е английски, словашки, немски или унгарски. Така в края на XX в. друг скулптор е увековечил този чудат, но винаги учтив братиславчанин.
И когато стигнете до главния площад на Братислава и сте уморени от дългата разходка, внимавайте къде ще седнете и дали няма зад вас да се появи един Наполеонов войник с продълговата шапка и голяма усмивка. Със сигурност няма да ви заговори, а само ще се усмихва. Колкото и странно да е, но тези четири скулптури са се превърнали в неформални символи на словашката столица и днес китайската индустрия реализира сериозни печалби, изработвайки най-различни сувенири именно с тези четиримата.
Минавайки през Братислава не можем да не подминем и някои съвременни архитектурни новости. Това преди всичко ще е UFO-архитектурата. Не само на връх Бузлуджа е кацнала летяща чиния, но и на новия мост в Братислава. От тази извънземна наблюдателница над река Дунав можем да видим целия град, но и ако решим, можем да изпием своето кафе в ресторанта на космическия кораб. Странно е, но този стремеж към изобразяване на космическото не намира своето изражение само тук. Като елемент от социалистическата архитектура можем да го открием още и в град Нитра, където един от корпусите на университета „Константин Философ“ също е във формата на летяща чиния. В гр. Банска Бистрица музеят на Словашкото народно въстание пък представлява разполовен космически кораб, който също не се готви скоро да отлети.
Бавно и уморено нашата разходка приключва тук. И макар че не мога да ви представя всички забележителности, и всички характерни особености на словашкия народ и култура, а само някои, които лично са ме впечатлили, се надявам, че разходката беше интересна. Словакия е държава, древна и богата, която ненатрапчиво предлага своето гостоприемство. Словашките забележителности са толкова величествени, колкото и обикновени, и земни, като самите словаци. И това кара всеки, който е бил тази държава веднъж, да я обикне и да иска отново да я посети.
