Свeщената тишина на Троицата

в Брой 2/2019 - Уморените християни/Култура/Християнство

Трима на масата. В центъра Някой в одеждите на Христа – червена риза и лазурен плащ. Ако това е Христос, защо Неговият лик е така не-обичаен? Образът на Отца, лика на Светия Дух. Чаша. Какво има в нея? Какво се случва?

Дом.

Дърво.

Скала.

И Три Чаши, рамкирани от небето.

Икона на жертвената немота.

Образ на удивителното мълчание.

Иконата на Светата Троица не е в числото на почитаните икони. Кой е чувал за изцеление пред нея? За тълпи поклонници пред творбата на Андрей Рубльов? Този шедьовър не е за всички. Той се открива само на онези, които са се научили да виждат и чуват. Не на светите и на праведните, а на разбитите души, уязвени от красотата. На немощните грешници, „книжните деца“, които виждат по друг начин и се мъчат над смисъла, мъдреците, винаги жадни за истината и никога неможещи да я родят, децата на Валаам, които имат единствено и само отворени очи. Началото на двадесети век е озарено от откровението за Троицата: Рубльовата икона започва да говори, по-точно намериха се хора, способни да я чуят.

Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени. (Числ. 24:15-16).

Всяка икона има своя музика. Тя идва някъде от дълбините. Достатъчно е да замълчим, да разрешим на образа да говори и да сме готови да слушаме. И ще стане чудо: ще се разкрие съкровеният живот на образа, иконата ще зазвучи и даже ще запее.

Само един образ винаги мълчи, защото художникът е премахнал от него всичко, което може да проговори. Творението говори много и ако дръзнем да нарисуваме портрет на Този, Който Не е Създаден, трябва да сме готови да приемем Неговата оглушителна немота.

Преподобният Андрей Рубльов, скромният инок от Сергиевия манастир, е рисувал иконата във възхвала на своя наставник, който от най-ранно детство се е посветил да служи на Светата Троица.

– Как се рисува образа на Троицата?

– Има канон: явяването на ангелите при дъба на Мамврийския старец Авраам. Това е традиционното изображение, богато със своя библейски символизъм, многофигурно и изобилстващо. Ето ги ангелите с жезлите, ето го дъба и шатрата, и старицата Сарра, и теленцето, което завързват отроците на патриарха. Известен сюжет! Икона на гостоприемството!

– Нима преподобният Сергий е служил на гостоприемството? Той е бил наречен на обителта на Светата Троица – Отца и Сина и Светия Дух – Бог, сътворил този свят, спасил, осветил и осиновил всичко сътворено. Само Самият Бог не е сътворен. Той не е част от този свят и който се реши да рисува Троица, той трябва да създаде портрета на Твореца, „необременен от творението“.

Преподобният Андрей се е решил. На иконата на Троица няма нито Авраам, нито Сарра, нито слуги. Има три ангела, поразително приличащи си и само след като внимателно се вгледаме започваме да ги различаваме.

Удивителна пластичност на фигурите! Трима на масата. С достойнството на старци и с изяществото на юноши. В центъра Някой в одеждите на Христа – червена риза и лазурен плащ. Ако това е Христос, защо Неговият лик е така необичаен? Къде са меката брадичка и дългите коси на галилейския странник?

Инок Андрей е нарисувал Троицата, сътворяваща света. Иконописецът е „хванал“ онзи „момент“, когато тленният свят все още не съществува. Тоест няма нищо, освен Бога. Затова от иконата искри такова неочаквано оглушително мълчание. Няма кой да вдига шум. Творението не е влязло в битието, то се покои в добитийна дрямка. Всеки момент и светът ще се появи. Него все още го няма, но пред Бога са открити всички пътища на сътворения космос. Ангелът в одеждите на Христа благославя Чашата с главата на жертвеното животно – жест, в който е целият Нов Завет, всички евангелски истории от Рождеството до доброволната Кръстна Жертва, Пасха, Възнесение и Второто Пришествие. В това благословение виждаме доброволното съгласие на Твореца да раздели Своя Живот с живота на тленния свят, желание за Въплътяване – необратимо и тайнствено, готовност за жертва и смърт.

От двете страни Благославящият Ангел е окръжен от приличащи на Него фигури. Тяхната изящна гъвкавост не е случайна. Защото Чашата на масата не е единствена. Двете крайни фигури повтарят контура на жертвения съсъд. Изведнъж забелязваме, че централният Ангел не просто благославя Чашата, Той Самият е в Чашата и това е втора Чаша, смисълът на която е да свидетелства, че и сътворението на света и неговото изкупление е дело на Светата Троица. Това е велика тайна, чиято дълбочина е немислима, можем да използваме само целебната и утешителна дума – Любов.

Образът на Отца – огнена риза, пламенеещ царствен порфир! Неговата десница благославя, а другите Ангели почтително скланят глави пред този жест в изящен полупоклон.

Лика на Светия Дух издават одеждите на Подателя на Живота – искрящ лазур, изумрудена зеленина– цветът на неудържимостта на живота и изобилното многообразие. Той е Единственият от Тримата, чиято десница не благославя. Дясната ръка е изпъната и ни се струва, че тя се намира случайно на ослепително бялата маса. Но вгледайте се и ще видите, че белият цвят под десницата на Светия Дух повтаря извивката на човешката ръка. Като че ли някой, който го няма сред Нетленните, държи за ръката Третия Ангел. Това не е случайно, защото на иконата е оставено място за сътвореното. Него го няма, но мястото му е подготвено.

Това е най-утешителното нещо на тази чудесна икона, което умишлено отсъства – човешка ръка в ръката на Бога! Там, където трябва да бъде ръката на човека, все още не навлязъл в битието, е оставено място за него в неговия размер.

Предвечната човечност на Твореца! Предвечната божественост на човека! Този контур на ръката е оставен за мен и за всеки, който ще види Третата Чаша.

Защото на иконата има още един Потир. Неговия релеф очертават контурите на престола на страничните Ангели. Отново само контур, защото нищо от сътвореното не може да бъде на тази икона. Тази чаша, която я няма, но която се очаква, е входът в живота на Светата Троица за сътвореното, място за моята биография, още ненаписана, защото не само ръката на Бога, но и моята ръка пише моята история.

На всеки от нас предстои да изпие своята чаша и да измине своя жизнен път на страдания. Затова не е случайно още едно празно, незапълнено, оставено за нещо място на самата маса, на която седят Ангелите, странна вдлъбнатина под Престола, която възкресява в паметта думите от Апокалипсиса за душите, измъчени за Агнеца, почиващи под жертвеника Божий (Откр. 6:9), и за дошлите при Агнеца от велика скръб, на които е дадено да предстоят пред престола Божий (Откр. 7:15).

Три Ангела. Три Чаши. И три образа, които като че ли израстват от Ангелите:

Дом. Дърво. Скала.

Кой е построил Дома?

Кой е посадил Дървото?

Кой е изсякъл Скалата?

Нищо от сътвореното няма на тази икона. Само образи на истинското, на нетленния свят, от векове очакващ тези, които са се появили от ръцете на Твореца.

Над образа на Отца е Домът. Това е обителта на децата Божии, истинската родина, по която въздиша всичко сътворено, място на радостен покой и пълнота на живота, поделен с Източника на Живота:

В дома на Отца Ми има много жилища. (Йоан. 14:2).

Образът на Сина разцъфтява като дърво – знак на Евхаристията, дървото на живота, дървото на Изцелението:

…и вашият живот е скрит с Христа в Бога (Кол. 3:3).

Свети апостол Йоан е видял това дърво в центъра на Небесния Йерусалим, последната обител, място за радост и покой: посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите (Откр. 22:2).

Скалата е символ на Църквата, това непоколебимо и тайнствено единство, към което е призвано всичко сътворено от началото на света. Църквата е фундаментът на тленния свят. Образът на църковната скала се възвисява над фигурата на Светия Дух, в чиято десница е вложена ръката на човека. Църквата е откровение за взаимността на тленния и нетленния свят, за човечността на божествения свят и за богообразността на човека и човечността на Бога, благовестие за онова единство, заради което е сътворен и към което е призван светът:

За да бъде Бог всичко у всички. (1 Кор. 15:28).

На престолите седят Ангели. В ръце държат царствени жезли. Жезлите и престолите са символи на властта и силата. Това не е достойнството на узурпатора, а на „природния господар“, комуто да служи е чест и слава за всяко същество.

В една икона виждаме цялата история на света. Цялото Евангелие. Всички пророци и наставници.

Епифаний Премъдри, създал първото житие на преподобния Сергий Радонежки, с една фраза е съумял да предаде това, което е чувствал всеки, който е общувал със стареца:

Безмълвна тишина.

Свети Андрей Рубльов е нарисувал иконата Троица в чест на своя наставник и е разкрил източника на тази тишина – живот в Бога, приобщаване към живота на Твореца. Тези удивителни хора не са ни оставили научни трактати, лекции или проповеди. Те са имали друга привилегия: те не са говорили за Бога, те са живели с Бога и в Бога.

Потомци на Валаам, уморени „книжни деца“ има твърде много. Те имат зорко око и говорят красиво. Но се боят да живеят. Страшно е да впишем своята история в контура на Третата Чаша, страшно е да поставим ръката си в десницата на Третия Ангел.

Остава ни една надежда: Троицата Сама да излезе от своите нетленни брегове и със страх, но и с утеха да четем обещанието:

…ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. (Йоан. 14:23).

 

Превод от руски: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Източник: Рravmir.ru

 

Latest posts by Архимандрит Сава (Мажуко) (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 2/2019 - Уморените християни

Отиди горе