Религиозният туризъм в България

в 2013/Брой 1/2013 - Днес човек ли бях/На път

Марияна Филипова

Най-големият ресурс за развитие на религиозен туризъм в България са множеството манастири, заобиколени от красивата природа. Българските манастири са неповторими по отношение на архитектурата си.

С приемането на християнството през 865 година, в България започва интензивен строеж на манастири. Те се превръщат в центрове на славянската култура и писменост и са основната причина за успешното съхранение на националността и религията ни през трудни епохи. Много малка част от сега действащите манастири са запазили първоначалния си облик. Някои са били опустошени от османските поробители, други са станали жертва на времето. Неоспорим факт е, че посещението в тях оставя трайни спомени в съзнанието ни и носи несравнимо спокойствие на душите ни. Ето защо, независимо от това какъв е мотивът на участниците в религиозните туристически пътувания, ползите от тях са несъмнени. В днешно време на територията на България има около 160 действащи манастира. Уникални със своята архитектура и исторически факти, с невероятните си икони и стенописи, с преданията и легендите, свързани с някои от тях, част от манастирите са признати за паметници на архитектурата и културата на отечеството ни.

Манастирите в границите на България са разпределени в следните епархии – Ловчанска, Доростолска, Русенска, Пловдивска, Плевенска, Видинска, Сливенска, Варненска и Преславска, Врачанска, Великотърновска, Неврокопска, Старозагорска и Софийска. Някои от манастирите ни са по-големи или по-известни, а други са не толкова широко познати на хората. Затова всяка карта на манастирите в България би била от полза за любителите на религиозния туризъм. Там са обозначени поименно част от обектите, не повече от 50 манастира, отново степенувани по важност (по-малките манастирчета са само знаково оказани). Картата на манастирите в България е отличен помощник за планирането на пътувания или дори пътешествия. Тя безспорно е нужна при изготвянето на туристически маршрути за религиозни и поклоннически пътувания. С помощта Љ се запознаваме с местоположението на целевите обекти от една страна, а от друга, посредством легендата, с наименованията на манастирите: Рилски манастир, Клисурски манастир, Бачковски манастир, Соколски манастир, Килифаревски манастир, Дряновски манастир, Плаковски манастир, Преображенски манастир, Роженски манастир, Гложенски манастир, Гигински манастир, Къпиновски манастир и др. Ето и един примерен обиколен маршрут за посещение на някои от манастирите ни, ценности на Православието: София – Гигински манастир – Кладнишки манастир – Земенски манастир – Рилски манастир (преспиване) – София – Драгалевски манастир – Кремиковски манастир – Етрополски манастир – Бачковски манастир (преспиване) – Кукленски манастир – Араповски манастир – Манастир „Седемте престола“ – София.

Първата спирка от нашия примерен маршрут ни довежда до едно докоснато от Всевишния място – Гигинския манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“. Построен високо в планината, в полите на връх Китка, сред дивата и чиста природа на Църна Гора, манастирът носи името на местността, която е дала убежище на монасите. Гигинският манастир, или още познат като Черногорски манастир, е известен с чистия си въздух, красивата природа и завидните тишина и спокойствие, които зареждат богомолците с оптимизъм и духовна енергия. Манастирът се намира на 16 км югозападно от Брезник, в непосредствена близост до китното, малко селце Гигинци. Той е един от манастирите, пострадали от османските нападения през 1731 година. Периодът 1737-1740 е опустошителен за манастира. Той бива почти изцяло опожарен и разрушен, като загубва една огромна духовна ценност – богатата си манастирска библиотека. Между 1814 и 1822 г. се наблюдава период на значителен възход за манастира. С помощ­та на дарения той бива възстановен и става от особена важност за региона, в който се намира, тъй като там се изгражда килийно училище. През 20 век идва следващ много тежък период за манастира, първо бива превърнат в място за задържане, след това в него е настанена войскова част, после става детски лагер, а накрая е отдаден под наем за отглеждането на добитък. В края на 20 век в манастира се възвръща монашеският живот. Започва и неговата реконструкция, както и изграждането на напълно нов корпус за монасите с над 30 стаи. Възстановени са трапезарията и старата църква гСв. св. Козма и Дамян“. В нея енорийският свещеник на Брезник, отец Константин, традиционно отслужва тържествена Литургия за празника на манастира на 14 ноември. Всяка година на тази дата манастирът събира поклонници от цялата страна и почита паметта на светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян. По повелята на вече покойният патриарх на българската православна църква, Негово Светейшество патриарх Максим, Черногорският манастир е наречен на местността, в която се намира и на двамата светии Козма и Дамян Асийски.

С биволско кисело мляко, червено вино и рибен курбан беше отбелязан празникът на манастира и тази година във вече напълно възстановената манастирска трапезария. В черквата беше извършен ритуал за освещаване на обредни хлябове и прочетена молитва за опрощение и благополучие. Засвири гайда и се изви дълго българско хоро в двора на манастира до камбанарията. Тя е новоизградена с 9 камбани, най-голямата от които тежи близо един тон. Богомолците си наляха целебна жива вода от аязмото и хвърлиха монети на дъното му в знак на своята благодарност. Манастирът е и биоферма. Предприемчивият йеромонах Никанор заварва манастира почти пред разруха. Само за няколко години, прилагайки на практика натрупания опит на борсата, бившият брокер на Уолстрийт успява в години на криза да изгради внушително ново крило на манастира и да създаде биоферма с над стотина биволи. Също така в манастирската ферма се отглеждат кокошки, свине, зеленчукова градина и др. Произвеждат се биволско кисело мляко, екоколбаси, ракия от лозя, дарени на манастира и т.н. Монтирани са и слънчеви панели, чрез които манастирът се обезпечава с електричество. Тучните пасища и обширните поляни, принадлежащи на Гигинския манастир, всяка година събират стотици християни на традиционния си майски събор. Отец Никанор е успял да издейства и асфалтиране на шест километровия черен път до следващия събор. Освен това монасите от манастира обмислят създаването на туристически маршрут за поклоннически пътувания. В религиозния маршрут освен Гигинският манастир, ще бъде включен и Погановският манастир в Сърбия. Замисълът е християните от Сърбия и България да могат да посещават манастири и църкви от двете страни на границата. <

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от 2013

Стават чудеса!

 УВОДНИ ДУМИ Наближават коледните вълнения. Песните, подаръците, празничната възбуда и вярата, че

Целомъдрие

 УВОДНИ ДУМИ   Неотдавна медиите разпространиха интересна новина. Светият синод на БПЦ
Отиди горе