Религиозният туризъм в България III

в Брой 5/2013 - Жените в Църквата/На път

Мария Филипова

 

Monastery%20DragalevskiДрагалевският манастир „Св. Богородица Витошка” е разположен на 3 километра южно от квартал Драгалевци (на 9 километра от  София), в полите на Витоша. Един от най-красивите ни манастири, издигащ се сред букови гори и бликащо поточе, недалеч от пътя за Черни връх и хижа Алеко и в същото време един от най-лесно достъпните, тъй като до него се стига по асфалтиран път. А който има желание да походи на чист въздух сред природата, има невероятната възможност да се изкачи пеш от центъра на квартал Драгалевци и да стигне за около половин час до манастира по така наречената „пътечка на Левски”.
Обителта към днешни дни представлява манастирски комплекс, които включва църква, жилищни и стопански сгради. Само църквата – еднокорабна, едноапсидна сграда, датираща от 15 век, говори с автентичността си за историята на манастира след неговото възстановяване. Вследствие на османското нашествие по нашите земи и завладяването на София през 1382 г., манастирът е изоставен от монасите.
Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка” датира от 1345 г., по време на Второто българско царство,  и е бил част от групата манастири, възникнали в периода 14–15 век около София, наречени Софийска Света гора. Основан е от цар Иван Александър (1331-1371) и присъства във Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман (1371-1393). И двамата владетели проявявали щедрост към манастира, дарявайки го с имоти и пари, откъдето бил наречен „царски”.
Легендата за възникването на манастира разказва, че веднъж пастири от село Драгалевци, докато пасели добитъка, намерили икона на Света Богородица в полето. Решили да я занесат в селската църква. Но на другия ден я намерили пак на същото място в полето. Това ги накарало да построят манастира точно на това място, защото това безспорно за тях била Божията повеля. Построили и малка църква, която нарекли в чест на Божията майка.

IMG_1282DragalevskiManastir%20014_WМанастирът „Св. Богородица Витошка” е оживено културно и просветно средище за  българската книжовност. Тук между 14 и 16 век е центърът на Софийската книжовна школа. Създадени и преписани са множество български, християнски книги. Освен с безценните си стенописи, манастирът е известен и с килийното си училище, помещавало се там по време на турското робство в българските земи.
Драгалевската света обител е била важен център за Националноосвободителното движение на България през 19 век. Била е убежище за дякона Левски в периода 1871-1872 г., за което свидетелства паметна плоча пред манастирската църква. Развивал е революционна дейност, основавайки таен революционен комитет, имал е срещи с отец Генадий, участник в Първата българска легия в Белград през 1862 г. и др.
Манастирът „Св. Богородица Витошка” също  така е известен с ценните си стенописи и с това, че пази мощите на свети Георги Софийски (част от кост на ръката на светеца, съхранявана в обков от злато и сребро).
Драгалевската света обител е действащ женски манастир. С природните богатства, които пази около себе си, и с впечатляващото си местоположение е както желана за посещение светиня за вярващи поклонници, така и привлекателна дестинация за туристи. Манастирът събира множество хора, особено по празнични и почивни дни. Това, разбира се, се случва най-вече на 15 август – храмовия празник на манастира Успение Богородично.
Следващата спирка от нашето пътуване ни насочва отново в близост до София и отново в манастир, основан по време на царуването на цар  Иван Александър. Обителта също е част от манастирите в групата на Софийската Света гора.

Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец”
13-02-28-24853_2е разположен на 3 километра от столичния квартал Кремиковци, в местността Градището, в южните части на Стара планина и на 24 километра североизточно от София.
Манастирът е построен по времето на Второто българско царство, а през 1382 г., по време на османското нашествие край София, той е напълно разрушен. Доста по-късно – след  111 години, е възстановен отново.
Манастирският комплекс се състои главно от две жилищни сгради и две църкви. Църквата „Св. Георги” е най-старата сграда и датира от края на 15. век. Обновявана е два пъти, първо през 1503 го.и по-късно през 1611 г.. Втората църква „Покров Богородичен” е била построена през 1907 г. Тя представлява голям и красив храм, уникален с майсторски изваяните дърворезби и прекрасната икона на „Св. Богородица”. Останалите сгради на Кремиковския манастир, жилищни и стопански, датират от периода 18-19 век. През последните години те са изцяло реставрирани.

DSCF6349
Една от най-ценните реликви на Кремиковския манастир е Кремиковското евангелие от 1497 г. То представлява ръкопис, изготвен по поръчка на софийския митрополит Калевит. Съдържа 307 листа и е изписано посредством красиви техники на шрифта. Други ценни реликви от особен интерес са триптих от 16 век и дървен иконостас от 17 век.
Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец” разполага и с доста интересни икони като тази на „Христос Вседържител”, датираща от 15 век, иконата на св. Георги на кон, който убива змея, от 1667 г. и др.
Интересен исторически факт за манастира е, че е бил убежище за четирима от Ботевите четници през 1876 г. Един от тях бил вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов-Казака. За съжаление, те станали жертва на предателство и били убити. В знак на признание за саможертвата на загиналите четници в името на родината ни, през 1912 г. кремиковчани издигнали паметник в тяхна чест – каменна плоча пред входа на манастира.
Кремиковската света обител „Св. Георги Победоносец” е действащ, девически, много посещаван и доста добре поддържан манастир. Храмовият празник на манастира е на 6 май, Деня на свети Георги Победоносец (Гергьовден). Този манастир се смята за един от найценните средновековни паметници на културата на Балканския полуостров.
След тази вдъхновяваща и духовно зареждаща спирка също край София, поемаме на по-дълъг път, в посока на Тетевен. На 5 километра от Етрополе и на 2 километра от село Рибарица е разположен Етрополският манастир, който е и следващата ни спирка.

EtropolskiЕтрополският манастир „Света Троица”,
наричан още Варовитец (манастирският храм е изграден от варовиков камък), е разположен в подножието на старопланинския Черни връх.
Основан е през 1158 г., още през Средновековието. Възникването на манастира се свързва с името на свети Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близка до там местност, преди да се оттегли като отшелник в Рила.
Манастирската църква „Св. Троица” е завършена през 1858 г. Представлява кръстовидна, трикорабна сграда с 5 купола. От двете й страни за разположени два параклиса – „Св. Йоан Кръстител” и „Св. св. Козма и Дамян”. През 1833 г. са построени жилищните сгради на манастира. Впоследствие през годините те са преминали през процес на реставрация.
Етрополският манастир пази редица интересни икони. „Старозаветна Троица”, нарисувана от даскал Недялко през 1598 г., се смята за една от най-ценните икони на манастира. „Христос Вседържател”, „Йоан Кръстител с жития” и „Богородица с пророци” са други реликви от манастирското „съкровище”. Български светци като Иван Рилски, Прохор Пчински и други, са изобразени и увековечени също на икони в Етрополския манастир.
Манастирът е известен и с културно-просветната си и революционна дейност в миналото. Той е вторият по значение и мощ книжовен и просветен център в българските земи в периода 16-17. век след Рилския манастир. Тук възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Етрополският манастир „Света Троица” също неведнъж е посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Запазено до днес е и негово скривалище в обителта, приготвено му от Хрисант.
Етрополският манастир е действащ и поддържан манастир, изграден на чудесно планинско място. На 180 м под манастира има водопад, носещ също названието „Варовитец”. Манастирът предлага отлични условия за почивка, както и стаи за нощувка. Но нашият маршрут все още не спира до тук…
Продължаваме към Пловдив и към втория по големина български манастир след Рилския. На 25 километра от Пловдив и на 7 километра южно от Асеновград се намира село Бачково, където пристигаме, за да посетим следващата цел от нашето пътуване…

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично”.
Pictures 300Манастирът е построен през 1083 г. Той разполага с три църкви, една основна – „Св. Богородица’’ и две по-малки църкви – „Св. Архангели”, построена в периода 12-13 век, и „Св. Никола”, изградена между 1834 г. и 1837 г. Манастирският храм „Св. Богородица’’е построен през 1604 г. Изграден е върху основите на първоначалната Бакурианова църква. Иконостасът в църквата датира от 17 век и това го прави един от най-ранните по българските земи. В църквите има запазени стенописи от 1841 г., изографисани от известния наш майстор Захари Зограф. Тук той за първи път прави свой стенописен портрет. „Страшният съд” е композиция, която също заслужава голямо внимание.

c-1Единствена по рода си е чудотворната икона на Пресвета Богородица, молитвата на множество вярващи пред нея е помогнала те да получат изцеление, на много бездетни двойки  – да се сдобият с бебе.
Единствената сграда, запазена в своя автентичен и първоначален облик е Костницата. Тя е позиционирана на 300 метра източно от централния комплекс на Бачковския манастир и представлява двуетажна еднокорабна църква-гробница, датираща приблизително от периода 11-12 век. Костницата на Бачковския манастир е уникален както християнски, така и исторически обект, неповторим със своите старинни стенописи, които са едни от най-ценните произведения на православното изкуство, датиращи от 11-12 век. В Бачковския манастир са съхранени и уникални произведения на приложните изкуства, част от които и понастоящем се пазят в  манастирския музей, а други се помещават в църковния историко-археологически музей в град София. 103 ръкописа и 252 старопечатни книги са открити в манастира през 30-те години на 20 век. В Бачковската обител има и килийно училище, датиращо от 11 век. Тук е била развивана активна книжовна и религиозна дейност от св. Патриарх Евтимий и учениците му в края на 14 век, където той е бил изпратен като заточеник.
Храмовият празник на манастира „Успение Богородично” е 15 август и благодарение на богатата му история, живописното му местоположение сред хълмовете на Родопите и внушителните му размери, той е един от най-посещаваните манастири в България.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от Брой 5/2013 - Жените в Църквата

Отиди горе