Религиозният туризъм в България II

в Брой 4/2013 - Вяра и неверие/На път

Марияна Филипова

 

70491Кладнишки манастир
Манастирът „Св. Николай” се намира на 20 километра от град София и на 10 километра от град Перник, разположен в западните склонове на Витошката планина и на 1 километър североизточно от село Кладница.
Кладнишката обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата на Кладнишкия манастир е построена през 1841 година и представлява малка еднокорабна, едноапсидна сграда, без купол.
Ако погледнем назад към историята на манастира, ще научим, че Кладнишкият манастир датира от 13 век и е бил част от софийската Света гора и е бил разположен на по-високо от мястото, в сравнение с настоящото му местоположение. По онова време над манастира се е издигала крепост, към която са спадали манастирските земи. Няколкократно манастира е бил опустошаван и това води и до неговото опустяване.
През 19 век (1841-1845) бива възобновен, благодарение на даренията на местни хора и най-вече на доброто деяние на дядо Спас от село Мърчаево. Той става и първият игумен на манастира. Историята на манастира е била описана в книга, която се съхранявала на място и просъществувала до 09.09.1944 година. Скоро след това била изгорена.Национализацията е причината манастира да бъде лишен от имотите си. Така стопанството постепенно запада, а религиозните му функции замират.
В Кладнишкия манастир се събира монашеско братство през 1995 година. То се помещава там около пет години и след това напуска манастира. Въпреки това през 2001година, местните власти се заемат с възстановяването на манастира. Така манастирът възвръща имотите си и духовната си дейност.5
Понастоящем манастирът „Св.Николай” е постоянно действащ мъжки манастир. Той пази уникален образ на българската иконография. Кладнишкият манастир е обявен за паметник на културата.

Земенски манастир
zemen 044Поемайки по магистрала Е871 в посока град Кюстендил, не след дълго пристигаме в град Земен, където е и следващата спирка от нашия туристически маршрут.
Земенски манастир „Св. Йоан Богослов” се намира на брега на река Струма. Разположен е на 600 м надморска височина, в полите на Конявската планина, на 70 километра от град  София и на 36 километра от град Кюстендил. Самият манастир се намира недалеч от центъра на гр. Земен. Той е сред красивата природа на Земенския пролом, който заема първо място в Европа по разнообразие на видове пеперуди.
Земенската обител се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква. Сградите са построени в средата на голям двор и датират от 11 век. Смята се, че църквата „Св. Йоан Богослов” е и най-старата постройка, запазена до днес принадлежаща към Земенския комплекс. Храмът е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура по нашите земи. Уникален е със запазената цялост на конструкцията, както и с ценните стенописи във вътрешността. Най-старото оцеляло изображение е на света Ана, а от по-късен етап са запазени образите на деспот Деян с жена му Доя, на свети Климент Охридски, на свети Иван Рилски, на свети Йоаким Осоговски и др. Освен безценните стенописи, църквата е дом и за още едно, но все още неразгадано съкровище. На дясната º стена се намира малко дървено прозорче, украсено с каменни блокове, на част от които са издялани красиви каменни пластики. Каменният праг също има изображения по него. Никой не знае кога, защо и от кого са направени тези пластики. Техният смисъл също е мистерия. Но може би само времето ще покаже…
zemen 054Църквата е изцяло реставрирана и е обявена за паметник на културата от национално значение на 5 март 1966 г. От 2004 година е филиал на Националния исторически музей, град София.
В историята на Земенския манастир са записани не един и два разгрома: от времето на битките на Кракра с византийците, след това Сръбските опустошения през 1189 година, и се стига до набезите на османците в края на 14 век. Следва период, в който манастирът запустял. Възобновлението му става факт чак в първите десетилетия на 19 век. Тогава се изгражда и жилищното крило на манастира. Това е времето, през което манастирът има не само духовно-религиозни функции, но и революционни такива. Игуменът Михаил организирал чета, в подкрепа на подготвящото се Априлско въстание, по същото това време, но за съжаление това му струвало живота.
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” в наши дни не е действащ и не се обитава от монаси. Реставриран е и е превърнат в музей заради уникалните си стенописи, а жилищният му корпус не се използва. За обителта се грижи възрастна двойка, която посреща гостите на манастира и разказва на посетителите повече за неговата история.

1 Comment

  1. Моля, подкрепете каузата ни – повече от десет години се опитваме да възродим свято място в нашия край и да построим малък православен параклис там, където е имало седем черковища и манастири… Благодарим ви.

    http://bnr.bg/starazagora/post/101060200/za-kauzata-golamata-cherkva

    С уважение: Златка Колева, Църковно настоятелство „Св. Пантелеймон“

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*