Реквием за една планета

в Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение/Култура

Завещанието за нашите деца

Напоследък „зелените” теми ни заливат отвсякъде и все по-често чуваме думи като „био”, „еко”, „натурален” и „природосъобразен” – нещо като гарант за чистота и обещание за къс синьо небе и отдавна забравено жужене на пчели сред пластмасовия свят, който сме изградили. Колцина от нас обаче успяват да се гмурнат под повърхността на поредната модна вълна и да разберат какво наистина се крие зад всичко това. Дали пък не иде реч за поредните залъгалки за презадоволения модерен човек, който се чуди с какво още да разнообрази изпразнения си от смисъл живот? И да, и не. И тъй като в днешно време словото, уви, рядко въплъщава истинност, то делата остават онова, по което да познаваме човеците.

В този ред на мисли може да се каже, че делата на цялото човечество и последиците от тях са най-ясно разпознаваеми по окаяното състояние, в което днес се намира нашият общ и единствен дом – Земята. Арогантното ни и хищническо отношение към нея е сигурен знак за опасното „затлъстяване” на душите ни, преситени от материални блага и удобства, готови да пометат всичко по пътя си в бясно преследване на фантома, наречен „модерен живот”. И докато стоим уютно вкопани в същия този модерен живот съвсем не си даваме сметка откъде всъщност идва всеки къшей от хляба ни, всеки лист хартия, който нехайно запращаме в коша за боклук…

Като един своеобразен опит за „проглеждане” в тази насока послужи Седмицата на екологичните филми, организирана от фондация „Европейски екологичен фестивал” с партньорството на Чешкия център в София и екологично сдружение „За Земята”.

Събитието, което продължи до 6 декември, бе официално открито на 30 ноември в Чешкия център от директора на центъра Алена Унгрова, както и от Невена Праматарова – мениджър на фондация „Екологичен фестивал” и от Марк Босани – координатор на „Коалиция за климата – България” и член на международното жури на Европейски екологичен фетивал „Зелена вълна – 21 век”, провел се в Копривщица от 10 до 12 юли тази година. В първия ден бяха представени немския филм „Аляска: пустош от огън и лед”, холандския „Непромокаем”, както и „Пречистване” на журналиста Григори Недялков и режисьора Милан Кузов от Българската национална телевизия. Лентите разкриха стряскащи факти като например този, че от 1990-а насам скоростта на топене на ледниците в Аляска се е удвоила и освен всички останали последици в глобален мащаб това позволява и все по-яростното настъпление на жадната за петрол, газ и цинк индустрия в региона. Холандия пък осъзнава огромната си зависимост от водния транспорт и сериозните икономически предизвикателства, пред които е изправена вследствие на климатичните промени. Лъч надежда дойде от българския „Пречистване”, който представи как жителите на югозападното британско графство Корнуол обединяват усилията си в изграждането на едно наистина екологично общество. Остава въпросът обаче дали наличието на такъв тип общество е непременно подплатено и с еко-съзнание и дали всички усилия в тази насока всъщност не се градят само и единствено върху стремежа към икономически ползи, лично добруване и максимална защита срещу природни бедствия? Дали всъщност много удобно за нас самите не забравяме, че въпреки силното си желание ние не можем да сме над-поставени спрямо заобикалящия ни свят, но само и единствено съ-поставени, в единство и хармония с него. И именно късогледството ни е в основата на проблемите, с които днес се опитваме да се справим. А в другия им край, по думите на режисьора Милан Кузов, са отговорността към бъдещите поколения и ясното осъзнаване, че последиците от отношението ни към природата днес ще отекват след 50 г. върху собствените ни деца.

Любопитно е да се отбележи, че поредицата от некомерсиални презентационни прожекции в Чешкия център бе разположена във времето между две други събития, едното от които локално, а другото – глобално. Тя започна вднага след края на седмицата на документални филми, посветени на човешките права, под надслов „Един свят”, провела се от 23 до 29 ноември в София (Дом на киното, Чешки център, Френски културен институт, „Евро Синема” и център за култура и дебат „Червената къща”). „Един свят” завърши с британската лента „Ами аз?” („What about me?”, реж. Джейми Като и Дънкан Бриджман, 2008 г.), който съвсем недвусмислено отправи посланието, че в основата на повечето лични и обществени беди е желанието да имаме всичко за себе си, да бъдем център на света, винаги и за всичко да питаме „Ами аз? Ами аз?”. Въпросът е напълно актуален в контекста на другото, глобалното събитие – завършилата на 18 декември в датската столица Копенхаген дългоочаквана и широко коментирана конференция на ООН за климатичните промени. Броени дни преди старта на конференцията генералният секретар на ООН Бан Ки Мун изрази надежди, че успехът на преговорите е обозрим и те ще доведат до единомислие по залагането на цели за ограничаване на парниковите емисии. Очевидно е обаче, че в тези 12 дни преговорите се люшкаха между успеха и провала. Може би защото сред политиканстването и бюрократщината светът забрави какво е заложено на карта и лукаво се опита да измести фокуса от същината на всеобщия проблем – промяна на начина ни на мислене и на живот, към „богати и бедни страни”, „икономически ползи” и „търгуване с въглеродни емисии”. А часовникът неумолимо тиктака и последните минути, които природата ни дава, за да се вразумим, изтичат…И дано следващата конференция от този род не се окаже просто сбирка за написване на реквием за нашата планета.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 2/2010 - Еволюция или Сътворение

Златното момиче

Книгата „Златното момиче” бе представена от издателство „Леге Артис” на завършилия през

Щампите от Рила

Първият план на Рилския манастир и заобикалящата го непосредствена околност е изготвен

Дарвин и Хитлер

Националсоциализмът (съкратено: нацизъм) е най-страшното зло не само през ХХ век, но
Отиди горе