Разговори за православната вяра

в Брой 5/2018 - Разговори за православната вяра/Думи за прочит

ПРЕДГОВОР
към първото издание

Мисълта да напиша тази книга се зароди в мен постепенно, в продължение на няколко години. В килията ми са идвали всякакви хора, с техните духовни нужди, искайки молитва, съвет, насока. Мнозина от тях идваха с въпроси за вярата, едни не толкова трудни, други по-трудни – в зависимост от възрастта на човека, от неговата подготовка и познания. Някои от тях бяха не само верни чада на нашата Православна църква, познаващи добре Свещеното Писание, но и хора, познаващи света, срещнали по пътя си последователи от различни вероизповедания и с различни убеждения, най-вече съвременни, донесени от други краища на света, които нямат нищо общо с нашата православна традиция. С тях съм водил дискусии за вярата, понякога – доста продължителни и разпалени, разглеждайки библейските текстове от различни страни, търсейки и скрития смисъл. След такива дискусии те оставаха с много съмнения в душите си и дори започваха да се питат дали това, което са наследили от родителите и дедите си по отношение на религиозната си вяра, е Божията истина. Така, разклатени отвътре, те идваха да искат разяснения и съвети, но вече с Библия в ръка и подготвени въпроси; и не само с въпроси, а и с техни отговори, до които бяха достигнали след разговори и с други събеседници.
Никога не съм се карал на някой вярващ, който има съмнения; никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор.
Тогава започнах да си мисля, че и за в бъдеще ще има хора, чийто ум ще бъде изпълнен с трескави въпроси, на които няма да успеят да намерят отговор, ако някой не им помогне най-чистосърдечно. А кой да им помогне, ако не техните свещеници? Но дали всички свещеници имат еднаква духовна възраст и пастирски опит? Разбира се, че не.
Така реших да напиша тази книга, въпреки слабите ми умения в това отношение, но с желанието да бъда полезен на своите братя. Първо подредих целия материал в глави, според определени правила за нашата вяра. След това реших, че съдържанието ще бъде по-ясно за читателите, ако построя всичко под формата на диалог – с въпроси и отговори между православен свещеник и неговия ученик, който се стреми да постигне истините на вярата, относно които има вътрешни колебания или външни влияния.
Нека това свято усилие да даде на моите братя по свещенство радостите, с които Господ дари мен!

Архимандрит Клеопа (Илие)

Възнесение Господне, 1980 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Първото издание на книгата „За православната вяра” на Негово Високопреподобие архим. Клеопа (Илие) скоро след излизането си от печат през 1981 г. се изчерпа толкова бързо, че се появи необходимост от второ издание, за да отговори на голямото търсене от страна на православните румънци.
Негово Високопреподобие доказва с живото си писмено и устно слово, отправено към вярващите, че е удивителен познавач на Светото Писание и омайващ майстор на словото, останал верен на вековните традиции в църковната мисъл на румънския народ. Тази негова дарба се отличава и с изключителната му способност да помни всички текстове на Светото Писание и на светите отци, каквато не се среща за поколения наред. Негово Високопреподобие може да говори часове наред по особено важни и сериозни теми без умора и същевременно с усмивка, с която винаги дарява слушателите си.
Изобилието от свидетелства от Свещеното Писание и от словата на свети отци се излива като живителен дъжд над читателите, така че в крайна сметка никой не намира основание да изкаже противни на вечното учение на Църквата мнения.
В книгата се усещат обширните и детайлни познания за православната вяра, лекотата и обаятелният начин на представяне, присъщ на Негово Високопреподобие, които предизвикват възхищението на неговите слушатели от живото му слово.
Негово Високопреподобие ни завещава тази книга като прекрасно и живо свидетелство на познавач на румънската православна традиция в нашето съвремие.

Отец проф. д-р Думитру Стънилоае

 

 

◊ ◊ ◊

Сектантът: Бог е решил от вечност съдбата на всеки. Следователно едни са спасени, други са осъдени според решението и предопределението. Или условието на нашето лично спасение в този смисъл е предрешено безусловно от Бога, тъй като благодатта действа безотказно за нашето спасение. Думите на свети апостол Павел са решаващи в този смисъл: „… защото, докле не бяха се още родили (Исав и Иаков) и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), беше й казано (на Ревека): „по-големият ще робува на по-малкия”, както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих”. Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля”. И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя”. И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?“ (Рим. 9:11-21). Отново апостол Павел още казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата, както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов“ (Еф. 1:3-4). Оттук например следва, че спасението се случва според избора и решението Божии от вечност, защото апостолът казва още: „Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение, към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа“ (1 Сол. 13:14). И още: „…а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава“ (1 Кор. 2:7). „И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии“ (1 Кор. 4:1); „…защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля“ (Фил. 2:13). Така че въпросът е ясен: никой не се спасява, освен на основата на избора от вечност или предопределението Божии. В този живот човек следва съдбата, която му е отредена от Бога, без да има властта да я промени или замени.

Свещеникът: Свещеното Писание има трудни места, или както казва свети Григорий Нисийски, „твърди кости“ (За живота на Мойсей). Вие искате да ги счупите с млечните зъби на вашите знания, но това няма как да стане. Вие, заедно с всички протестанти, сте се впуснали в дълбокото на бездънния океан на богопознанието, без да знаете да плувате. Така са си изпатили Ориген, Арий, Македоний, Несторий, Савелий, Диоскор, Евтихий и всички основатели на ереси, но не дълбочината била причина те да се удавят, а вярата им и незнанието да плуват в дълбините на неговите тайни.

Свещеното Писание е извор или бездънен кладенец на Божията премъдрост и от него трябва да се пие с мярка според нашите сили и възможности и според нашата духовна възраст. И така, както при ваденето на вода от кладенеца използваме първо ведро, а след това от него преливаме в кана и после в чаша, за да можем да утолим жаждата си, същото би трябвало да правим и с духовната жажда, когато тя ни кара да пием от бездънния океан на Божията премъдрост на Свещеното Писание. Ако търсим в Писанието по-висш смисъл от чистотата на нашата мисъл и нашето сърце, ще потънем заради нашата гордост и любопитство да изследваме това, което е по-висше от нас и от нашите духовни способности и знания. Ако ние например видим един първокласник, който се мъчи да преподава на другите това, което не знаят дори тези в университета, бихме се смели до насита! Същото, а и още по-смешно е да искаш да тълкуваш и разгадаеш Свещеното Писание с грубата си и неосветена от Светия Дух мисъл.

Божиите пророци и апостоли, както и светите отци и учители на Църквата са достигали чистотата на младенци в живота си, но с мъдростта на съвършени мъже (1 Кор. 13:11-12, Еф. 4:13) и въпреки това не са дръзвали да изследват неизследимата Божия премъдрост на Свещеното Предание. Като оставали изумени, те казвали: „Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!“ (Пс. 91:6), а също: „Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим“ (Пс. 146:5) и на друго място: „Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим“ (Ис. 40:28). С голямо удивление апостолът казва: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?“ (Рим. 11:33-34). Затова разбери, човече, че дълбочината на Божията премъдрост не може да бъде достигната от нито един рационален ум на сътвореното от Него човечество, а какво остава за този, който няма чиста мисъл и изчистено от страсти сърце и иска да се погуби в бездънното знание на Писанието, без да има светлината на Божията благодат. Вие, сектантите, сте премахнали постите и правилата на молитвата, установени от светите апостоли, и искате без дух да тълкувате духовното. Ако се вслушате в учението на светите отци, може би ще помъдреете, защото един от тях казва: „Познанието за Бога и за духовните неща не стои в пълен стомах“ (св. Исаак Сириец), а друг: „Пълненето на стомаха пропъжда нишката на мисълта“ (св. Григорий Богослов). Или: „От семената на поста пониква стръка на цялото познание“ (св. Йоан Лествичник). Разберете, че който изследва Свещеното Писание на ниво по-високо отколкото е неговата духовна възраст, ще изпадне в заблуждение и ерес (св. Ефрем Сириец). Свети Григорий Богослов казва в тази връзка: „Необузданото желание за постигане на височини може да ни бутне в пропастта“.

Така че вие, които сте унищожили постите и светото богослужение на съборната и апостолска Църква, и сте започнали да тълкувате Свещеното Писание според вашата изкривена гледна точка, а не според осветлението на Божията благодат и учението на светите отци, благодарение на това сте изпаднали в ерес и не искате да си признаете.
Твоя милост посочва по-горните цитати, тъй като на вас ви се струва, че могат да бъдат основа на вашето твърдение за предопределение. Нещо, което ще послужи единствено за вашето осъждане. Смисълът на стиховете е напълно различен от това, което вие твърдите. Първите стихове (Рим. 9:11-21), с които според вас се признава и най-вече се показва предопределение при Яков и Исав, всъщност се отнасят за призоваване на хората към благодатта и изправянето в Иисус Христос. Апостол Павел с този пример иска да покаже, че да бъдеш повикан не зависи само от „делата на вярата“, а и от милостта Божия, която призовава чрез благодатта Си всички хора към спасение – независимо дали юдеи или езичници (вж. ст. 22:24), и че без Божията благодат хората не могат да направят нищо по отношение на спасението. Ако все пак се казва, че Бог дава Своята благодат само поради Своята безкрайна милост и че решава изцяло съдбата на човека още преди неговото раждане, чрез това се поставя акцент върху важността на обективното състояние на спасението ни или на нашето освещаване, без да се повтаря субективното състояние, т.е. свободата на човека да съдейства с Божията благодат чрез вяра и добри дела, и да не се повтаря отново идеята, че в основата на решението на съдбата на всеки стои Божието предзнание, но това се подразбира, защото апостолът казва, че едните ще бъдат погубени и ще ги вкамени, защото те са се превърнали в „съдове на гняв“ (т.е. заслужили са Божията справедливост) и след като Бог дълго ги е търпял (вж. ст. 22). Бог притежава абсолютно предзнание, затова не било необходимо да мине време, за да знае, че единият от двамата синове Исаакови ще носи Божието обещание. В такъв случай не е чудно, че казва: “Иакова възлюбих, а Исава намразих” (Рим. 9:13). И ако после се казва, че Господ милва, когото пожелае и също така осъжда, когото поиска, ние би трябвало да се попитаме: кого би искал Бог да помилва и кого да осъди? Или Той обича само тези, които са били произволно избрани за спасение и които в живота си могат да бъдат зли? И осъжда само тези, които са осъдени произволно от Него, които все пак могат да бъдат добри в живота си? Или Господ иска от добрите да направи лоши или от лошите – добри без никакъв съд? В такъв случай къде са правосъдието, справедливостта, мъдростта и другите Божии качества? Нито дори сред хората не е възможно такава произволност, защото това води до беди и нещастия.

В другите текстове например не се говори за предопределеност при спасението, а за избора или призива към благодатта, донесена от Христос не въз основа на нашите достойнства, а чрез Божията милост. Този призив не е даден само на определени хора (както се твърди от подкрепящите предопределението), а се отнася до всички хора (говори се само в множествено число). В този смисъл свети апостол Павел казва: „…защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус, Който отдаде Себе Си откуп за всички – нещо в свое време засвидетелствувано“ (1 Тим. 2:3-6). Ако и тук приемем, че става въпрос за абсолютно предопределение според буквалното и духовно значение на текста, това би означавало, че спасението се дава автоматично на всички хора. Или знаем, че не всички хора ще се спасят, тъй като и самите поддръжници на предопределението твърдят, че ще се спасят само предопределените за това и този брой е ограничен. Истината е, че Христос е донесъл общо спасението за всички, но личното спасение не се дава на всички, а само на тези, които го придобият. За общото спасение са предопределени всички хора, но за частното – само тези, които Бог предвижда, че заслужават. Видял съм как Божията благодат не действа във всички насила (безотказно), защото и ние участваме в пътя към нашето спасение. Следователно изобщо не може да става дума за абсолютна и безусловна предопределеност. Ето всъщност каква е истината по отношение на предопределението, съдбата или „писаното“ на човека:

Свещеното Писание говори често директно за някакво пред­определение, като го нарича: „съвет“ (Деян. 2:23), „предузнание“ и „предопределение“ (Рим. 8:29), „тайна на волята Божия“ (Еф. 1:9), „определение на волята Божия“ (Еф. 1:11), „тайна, скрита от векове“ (Кол. 1:26, Еф. 3:9), „книга на живота“ (Лук. 10:20, Откр. 20:15 и др.).
Това предопределение обаче се обуславя от живота и делата на човека и се основава на предзнанието Божие. Свещеното Писание говори за определени достойнства на тези, които са предопределени, или във всеки случай, директно или индиректно, от други мотиви, а не просто по произволно решение, заради което едните се спасяват, а другите биват осъждани. Но Свещеното Писание казва: „…При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил“ (Рим. 8:28-30). Знаем, че при Страшния съд ще има определени критерии, според които всички ще бъдат съдени и това няма да стане произволно (Мат. 25:34-46). Решението ще се взима според достойнствата и недостойнствата на всеки човек според определени критерии, за да бъде съдът справедлив. Апостолът казва: „… защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си“ (2 Кор. 5:10, 1 Кор. 3:8). С това искам да кажа: „…който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Кор. 9:6, вж. и Мат. 16:27, 7:21, 20:16, Йоан. 3:36, 6:47, 6:54, Рим. 2:6-11, 8:17, 1 Кор. 9:27, 2 Тим. 2:20, 1 Петр. 1:10 и т.н.).
Свещеното Писание потвърждава индиректно това учение. Или иначе казано, Писанието често говори за това, че Бог не иска смъртта, а спасението на грешника (Йез. 18:23, 33:11, 2 Петр. 3:9, 1 Тим. 2:4, Рим. 3:29-30, 1 Кор. 8:6, Еф. 4:6); че всички хора са призовани към спасение (Мат. 28:19, Рим. 10:18, 2 Кор. 5:15, 1 Тим. 2:6, 1 Петр. 3:9 и т.н.) и че Бог е умножил благодатта, за да надвие греха, и да даде на всички хора възможността да се спасят (Рим. 5:15, Йоан. 3:16). Всичко това би било невъзможно, ако броят на избраните би бил ограничен.

Историята, чрез светите отци и чрез други хора с голям авторитет, както и Свещеното Предание, чрез всички негови учения, удостоверява, че тълкуването на учението на Църквата за Божието предопределение винаги е било такова:

Свети Ириней Лионски (202) казва: „Бог, който всичко знае отпреди, е подготвил… подходящо място за тези, които търсят нетленната светлина и копнеят за нея, да им я даде с любов“.
Свети Йоан Златоуст (407) казва: „Защото това (избиране) става не само заради любовта, но и поради нашата добродетел. Ако само любовта би била достатъчна, тогава всички би трябвало да бъдат спасени; ако пък от друга страна, би била достатъчна нашата добродетел, тогава излишно би било Неговото домо­строителство“.

Свети Иларий Пиктавийски (366) пише: „Тези, които Бог е предвидял, тях е и предопределил“. „Изборът не е всъщност резултат от някакъв произволен съд, а разделение, определено след оценка на достойнствата“.

Блажени Йероним (420) казва: „За които Бог е знаел, че в живота ще бъдат подобни на Сина Му, тях предопределил да бъдат подобни на Него по слава”.
Свети Амвросий Медиолански (397) казва: „Бог не е предопределил, освен само според каквото му е било известно. На когото е предвидял достойнствата, на него предопределил и награда“.

Здравият разум обаче, както се видя от отговорите на по-горните въпроси, изключва възможността от абсолютно и небезусловно пред­определение.

* * *
Вярващият: Ако благодатта не е винаги и постоянно необходима за спасението, и ако спасението е дар Божий, даден ни чрез благодатта, ние взимаме ли участие и правим ли нещо за нашето спасение?

Свещеникът: Да, и ние взимаме участие. Благодатта е абсолютно необходима за нашето спасение, но не е достатъчна. Ние не сме пънове или камъни, с които Бог прави каквото Си поиска. Ако благодатта би действала сама, означава, че би ни спасила без участието на нашата воля. В този случай, ако някои не се спасят, това няма да е по тяхна вина, а на благодатта, която не ги води към спасение. Това е учението на калвинизма за безусловно предопределение. Според това учение Бог е решил от вечност да спаси само някои и да погуби други, според както на Него му е угодно, а не според това доколко те според свободната си воля са били в съдействие с благодатта. На тези, които е решил да спаси, им дава благодат, като им помага да действат според Неговата воля.

Вярващият: А какво е учението на нашата Църква?
Свещеникът: Показах ти и ще добавя още – че трябва да знаеш, че Бог е: „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). А благодатта не насилва никого. Хората имат свободата да я приемат и да съдействат с нея или да я отхвърлят. Първите ще се спасят, а другите – не. „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (четем в Откр. 3:20). Така че хората не могат да се спасят сами, а само чрез благодатта, но имат свободата да изберат дали да приемат в себе си благодатта, или да не я приемат; и оттук – да се спасят, или не. Затова мнозина са звани, а малцина избрани (Мат. 20:16). Тъй като Бог иска спасението на всички хора. Той действа правдиво, а не от каприз. Той спасява или осъжда хората според техните дела.

Превод от румънски Камелия Константинова

Откъс от книгата „Разговори за православната вяра”, Омофор, 2018

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*