Първата дисертация по теология в Русия: кой и защо я критикува?

в Брой 5/2017- Кой изкушава човека?/Общество от

Научната специалност „Теология“ се появи в Русия доста по-късно от другите страни – през 2015 г., а първата защита на кандидатска[1] дисертация по теология се проведе на 1 юни 2017 г. Става дума за дисертацията на протойерей Павел Хондзински „Решението на проблемите на руското богословие от XVIII в. в синтеза на св. Филарет, митрополит Московски“.
Теологията беше призната за научна специалност с решение на президиума на Висшата атестационна комисия, като в експертния съвет влязоха повече от 50 светски учени. Дисертационният съвет по теология е формиран с кадри от Московския университет, Руската академия на науките, Общоцърковната аспирантура и докторантура, Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“.

Кого дискриминира „опитът на вярата“

Седмица преди защитата дисертацията на протойерей Павел стана обект на горещи дискусии в социалните мрежи и новините, като при това се обсъждаше не самият труд (чели са го малък брой специалисти и повечето от тях го оценяват високо), а фактът, че степента „кандидат“ може да бъде присъдена по специалността „теология“. Именно това предизвиква най-голям скептицизъм у автора на обсъждания в мрежите критичен отзив – този на доктора по биология, завеждащия лаборатория към Института по предаване на информация към РАН Юрий Панчин.
„Никога не съм имал нищо против религията. Но тук става дума за Висшата атестационна комисия (ВАК) и за теологията, която аз не смятам за наука. Главното, на което учим студентите и докторантите в нашите научни лаборатории, е да не приемат на вяра никакви непроверени, непроверяеми и необосновани предположения. Учим още и на това, че в науката не съществуват абсолютни авторитети и данни, получени чрез озарение и откровение.
У нас църквата е отделена от държавата. Юридически абсурд е да се използват критериите на ВАК, за да се провежда държавна атестация по теология. Използването на „личностния опит на вярата и живота на теолога“ дискриминира изследователите и специалистите, провеждащи научна експертиза в държавните институти и комисии, които не притежават такъв опит.
Открих документ, според който Висшата атестационна комисия е изпратила до министерството на образованието и науката пожелание да се присъждат степени по теология, но от тях да се премахне думата „наука“. Но в закона за ВАК е казано, че тази организация се занимава с атестация на научните и научно-педагогическите дейци. В такъв случай бих ги посъветвал да изключат и науката логика, защото тези две пожелания си противоречат“, заяви Панчин пред „Правмир“.
От текста на отрицателния отзив на Юрий Панчин не е ясно, чел ли е той собствено самата дисертация или само автореферата – забележките му са посветени главно на метода за изследване и титлата „протойерей“ на автора й. В дискусията, разгърнала се около предстоящата защита, се смесиха собствено критиката на теологията като научна дисциплина и обсъждането на самия текст на дисертацията. Ето защо „Правмир“ се обърна към специалисти с различни профили, запознати с тек­ста на дисертацията.

Полемиката трябва да се води конкретно по дисертационния труд

Александър Кравецки, кандидат на филологическите науки, водещ научен сътрудник на Института по руски език към РАН, който се запозна с труда на  протойерей Павел, смята текста за сериозно научно изследване.
„Отзивът (на Панчин – бел. ред.) за дисертацията на Хондзински е своего рода класически документ, свързан дори не с конкретния труд и теологията, а с вечния спор между „физиците“ и „лириците“. Стандартните претенции на представителите на точните науки към хуманитарните дисциплини. Плюс известно невежество, защото, освен всичко друго, сред претенциите към автора има и такава – той уж не се позовава изцяло върху трудовете на Соловьов. Да, това е интересен източник. Да, той може да бъде използван. Но всичко това звучи доста смешно, още повече, че и в самата критика се цитира най-известният труд на Соловьов.
Колкото за самата дисертация, преглеждал съм я. Това е интересен, сериозен, дълбок материал. Сериозен труд, около който собствено и трябва да се води полемика. Но онзи всеобщ интерес, който се наблюдава сега, е свързан не със съдържанието на дисертацията, а със споровете по това може ли теологията да стане част от ВАКовските дисциплини. Към съдържанието на самия труд това има твърде далечно отношение. Доста жалко“.

Какво общо има с това един доктор по биология?

Александър Королков, доктор по философия, професор в катедрата по философска антропология и обществени комуникации на Института по философия на човека към Руския държавен педагогически университет „А. И. Херцен“, който е официален рецензент на дисертацията, смята, че критиките към труда на прот. Хондзински са свързани с негативно отношение към православието:
„Аз съм официален рецензент на труда на Хондзински. Той е напълно качествен. Дисертацията е написана от квалифициран специалист. Тя има философски характер. Не разбирам какво общо има с това един доктор по биология. Въпреки че, доколкото знам, и Иван Петрович Павлов не се е противопоставял на религията, и Вернадски е бил религиозен.
За нещастие, у нас се гледа с лошо око на православните настроения. Цяла епоха сме живели така. Тези хора не могат да бъдат убедени. Преди разстрелваха монасите, сега полемизират с тях“.

Неприязънта към хуманитарното знание е напълно предсказуема

Павел Костилев, старши научен сътрудник в катедрата по философия на религията и религиознание на Философския факултет на МГУ, смята, че нападките на учените-естественици срещу хуманитарната наука са напълно предсказуеми.
„Преди всичко заслужава интерес самият подход: да нагазиш смело в предметна област, която е съвсем различна от твоята – и да представиш негативен отзив, основан не върху познаването на спецификата на тази област, а върху личното ти мнение, което, бидейки изказано от учен, някак от само себе си се представя за „научно“.
Всъщност в това няма нищо ново. Представителите на естественонаучното знание от много години – всъщност от векове! – се изказват срещу хуманитарното знание, в чиято основа безусловно лежи интерпретацията, разбирането, отчасти една своеобразна интроспекция, а не експериментът, да речем. Теологията е квинтесенция на хуманитарното знание и затова атаката срещу теологията от страна на редица учени-естественици не е някакъв изключителен казус, а съвсем естествено продължение на култивираната неприязън към хуманитарното знание.
Има и институционални причини. Появата на официално признатата теология като една от областите на научното знание означава, макар и в незначителна степен, преразпределяне на обема на научните области, след което винаги следват промени и в другите сфери на научното битие. Между другото, можем да очакваме появата и на други подобни отрицателни отзиви от страна на учените-естественици.
Нападките срещу личния опит като елемент от методологията на хуманитарното изследване също са доста често явление. Критериите за „научност“, проповядвани от редица представители на научната общност и в наши дни, са слезли сякаш от страниците на книги от XIX век: виждаме тук и наивна вяра във възможността за пределна обективност във въпроса за познаваемостта на света, и отричане на социалната природа на знанието, на обусловеността му от когнитивни и дори от езикови причини…
Частен случай на тези представи за научността е и критиката на личния опит като елемент от методологията на теологичното изследване. Тук, разбира се, би било много уместно да обърнем вниманието на интересуващите се върху една толкова сложна и интересна тема, каквато е методът в теологията (Б. Лонерган, А. Н. Красников, П. Б. Михайлов) или най-малкото върху концепцията за „личностното знание“ на М. Полани.
Смятам, че посочените в отзива примери за противоположни характеристики, давани от едни исторически личности на други (тъкмо тях и изследва авторът на дисертационния труд), показват прекрасно нееднозначността на хуманитарното знание, сложната му природа и уникалния му контекст, в рамките на който са исторически синхронни противоположните оценки, възгледи, концепции и ценности. Но като цяло остава да препоръчаме на критиците да чакат социално закономерен отговор“.

Нужен е регламент за признаването на трудовете на теолозите на светско ниво

През 2015 г. президиумът на Висшата атестационна комисия към руското минист

ерство на образованието и науката одобри паспорта на новата научна специалност „теология“.
„Това е продължение на линията, действаща в страната ни в течение на доста години – отбеляза в коментар за „Правмир“ председателят на ВАК Владимир Филипов. – На този етап е намерен компромис по проблема, свързан с двете гледни точки върху теологията: наука ли е тя или не? От една страна, съществува такава предметна област. И се появява въпросът: защо в рамките на теологията да не се изучава онова, което преди се е изучавало в рамките на различните конфесии? От друга страна, появява се въпросът: какъв е методът на изследване? В рамките на теологията се изучават, например, ръкописите (това е предмет на филологията), архитектурата (предмет на архитектурата и строителството), изкуството (предмет на изкуствознанието).
И доколкото това се отнася към общия термин „теология“, то беше решено, че, да, такава научна специалност съществува, но при това ще се присъждат степени от вида „кандидат на филологическите науки“ или „доктор по изкуствознание“.
На този етап, когато у нас все още няма нито един човек със светска степен по специалността „научна теология“, да се поставя въпросът, че ще има доктори по теология, както решиха експертните съвети и ВАК, е засега нецелесъобразно.
В духовните образователни институции постарому ще се присъжда степента „доктор по теология“ по техните си правила. А ако някой поиска тя да бъде призната и на светско ниво, то в такъв случай той ще трябва да мине през определени процедури, чийто регламент засега не е разработен. Но той трябва да бъде разработен. Защото в някои страни на Запад, например във Франция или Германия, съществува степента „доктор по теология“ и оттам даден човек може да се обърне към нас, за да го признаем като такъв. И ние ще трябва да разгледаме този въпрос“.

Системата на правото също не е „естествен закон“

Професорът по религиозна педагогика, и доктор по теология и педагогика Йоахим Вилемс от Олден­бургския университет (Германия) разглежда въпроса за научността на теологията.
„Какво имаме предвид, когато говорим за „научност“? Да вземем например правната наука. Онзи, който учи или преподава в юридически факултет, работи със закони, формирани през определени исторически епохи. А нали начинът на интерпретация на тези закони и изобщо цялата система на правото не са паднали от небето, това не е някакъв „естествен закон“, а резултат на исторически процеси.
Научността в дадения случай е в методически прецизната, прозрачна интерпретация на законите, извършвана по определени правила. В анализа на това как работят тези правила. В това, че специалистите си позволяват да поставят проблеми и да задават нелицеприятни въпроси.
Не по-различни са нещата при теологията. Ние работим с определени текстове, които имат за теологията особен – „каноничен“ – характер. Това не означава, че според нас Библията съдържа точна естественонаучна информация или че тя предписва закони, които трябва да определят светското право. Не, разбира се. Ние работим с Библията, тълкуваме я с помощта на определени методи и се опираме при това върху многовековна тълкувателска традиция“, каза той в интервю за „Правмир“.

Теология се учи във всички големи университети

През октомври 2015 г. президиумът на Висшата атестационна комисия към министерството на образованието и науката на Русия одобри паспорта на новата научна специалност „теология“. Мнозина реагираха рязко срещу това, твърдейки, че Църквата се меси в светските сфери. В действителност това решение завърши реформата на духовното образование в Русия, която по своя замисъл се ориентираше към най-добрите европейски образци и можеше да тласне напред развитието на цялата руска хуманитаристика.
Решението на ВАК е събитие без исторически прецеденти, защото в Русия теологичното образование винаги е било отделено от университетите, заяви пред „Правмир“ архимандрит Кирил (Говорун), коментирайки решението на ВАК. „И в това е радикалната разлика между руската и европейската система. В европейската система теологията е била винаги неразривна част от университета, а в Русия теологията практически никога не е била част от университета. И това, което се случва сега, е в действителност не завръщане към някакви традиционни модели, а позападняване“, отбеляза той.
На въпроса за развитието на теологията в другите страни по света нашият събеседник даде следния пример.
„Всяка година в Америка се провежда сесия на Американската академия по религия, на която се събират най-вече хора, работещи в сферата на американската академична теология. Само за да разберете мащаба: всяка година там се събират към 10 хиляди специалисти. На всеки четири години в Оксфорд се провежда т. нар. Оксфордска патристична конференция (патристиката се занимава с ученията на отците на Църквата). Тя се проведе и през август миналата година и на нея се събраха около 800 специалисти в тази област. Като мащаб това е съпоставимо, например, с конференциите на кардиолозите или историците“, каза архимандрит Кирил.
„Собствено теология се учи във всички големи университети, в това число в Кеймбридж и Оксфорд; практически всички университети от т. нар. Лига на бръшляна в Съединените щати са били основани като теологични школи – Харвард, Йейл, Колумбийският университет и т. н. Тоест това са били конфесионални семинарии, както бихме казали днес, които след това са прераснали в университети. Теологията е абсолютно уважавана дисциплина, без която нито един университет днес не може да представи себе си“, добави той.

Дискриминация или ненаучност?

В повечето дискусии от последните години по повод теологията и другите дисциплини, пряко или косвено свързани с религията, се допускат множество груби и високомерни съждения и аргументи, смята главният редактор на портала „Православие и мир“, кандидатът на филологическите науки и преподавател във Филологическия факултет на Московския университет Ана Данилова.
„Няма значение вярващ ли си или не, какъв метод използваш и какво изследваш – щом изучаваш историята на църквата, църковнославянските текстове или патристиката, значи си със сигурност мракобесник, работиш против науката, пък и църквата у нас е отделена от държавата, както веднага ни напомнят множество критици. Историк, който е писал за църквата, няма право да стане министър на образованието, филолог, изучаващ текстологията на Новия Завет, няма право на научна степен. Това е една много неприятна тенденция, която граничи с истинска дискриминация. Дори по повод мащабното плагиатство в научните трудове и напълно преписаните текстове на дисертациите не се вдига толкова много шум и негодувание, както по повод силните и истинските научни трудове, свързани в своята предметна област с религията. Интересно е, че сред изследователите на църковнославянския език, например, има немалко нецърковни и невярващи хора, блестящи специалисти в своята област, които също са принудени постоянно да изслушват – пряко или косвено – коментари за своето мракобесничество и за развихрилото се православие. Такива претенции са немислими в академичната система на Запад“, отбелязва Данилова.

 

[ 1] В руската образователна и академична система се присъждат две научни степени (до края на 90-те години на миналия век те съществуваха и в България): „кандидат на науките“ (например „кандидат на биологическите науки“), която отговаря на нашата научна степен „доктор“, и „доктор на науките“, която отговаря на същата научна титла и у нас. Бел. прев.
Превод: Андрей Романов

Източник: „Православие и мир“

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*