Пропуснатите минути

в 2016/Брой 1/2016 - Неморалният християнин/Християнство

Св. Серафим Саровски съветва всяка минута да се вглеждаме критично какво сме направили, казали или помислили в предходната. Т.е. всяка минута да даваме отчет пред съвестта си – Божия глас в нас – за онова, за което ще ни се иска сметка на Страшния съд. Някой обаче може да каже, че една минута е твърде малко време, за да съгреши човек. Но колко време отнема изричането на една клевета, на една обидна дума?! По-малко от минута. Тогава съвета на св. Серафим е напълно приложим…

Господи! На нас ни е трудно дори в края на деня да си направим такава равносметка, а какво остава за всяка минута. Толкова много грижи ни тежат, с толкова много житейски проблеми е обременена мисълта ни, нима ще имаме време и за това?

Така че, когато съвестта ни осъжда за някоя изпусната лоша дума или недобра мисъл, ние се оправдаваме, че трудно сме могли да следим думите и помислите си поради многото грижи и ангажименти през деня. Вината прехвърляме върху ситуацията, която винаги е напрегната или тревожна. Така дните преминават в месеци, месеците в години, докато накрая, уморени от борбата с ежедневието, влезем в последните часове от нашия живот.

11423656_10204260001645902_1287644949154606599_n
© Leonardo Boniotto

Но кой може да каже кой час е последен за него? Само тази невъзможност за предугаждане на неизбежната смърт е достатъчна да се замислим върху необходимостта по-често да се вглеждаме във времето, което отхвърляме зад нас. Така един свят старец казал, че всеки ден трябва да се живее като последен. Друг – постоянно да бъдем в покайно настроение. А Господ Иисус Христос след молитвата си в Гетсиманската градина се натъжил, защото намерил учениците Си заспали. „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мат. 26:41). Колко вяра и колко твърдост се иска за последното, след като не към физическа будност ни призовава Спасителят, а към духовна.

В една от книгите на прочутия изследовател на индианската езическа мистика в Северна Америка Карлос Кастенда се казва, че смъртта винаги дава минута време на онзи, при когото е дошла. Дали е подобно и християнското разбиране? Донякъде. В евангелската притча за богатия човек, който се грижел единствено как да прибере и запази за дълги години напред богата си житна реколта, а нехаел за състоянието на душата си (Лука 12:16-21), сякаш му била дадена такава минута време. Когато изградил достатъчно големи житници и всичкото жито било прибрано, той спокоен и доволен си легнал да спи. Тогава обаче се чул предупредителният Божии глас: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?“ (Лука 12:20).

Нощес ще ти поискат душата… Ето минутата време, която Всемилостивият Бог му дава.

Но ние, православните християни не се ли молим да ни предпази Бог от внезапна смърт? Т.е. смърт, която не дава минута време. А не дава, защото Господ ни е дал цял един живот, в който имаме време за всичко. „Време да се родиш, и време на умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото…време да събаряш; и време да съграждаш…време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;…време да мълчиш, и време да говориш…” (Екл. 3:2,3,6,7)… Да, има време за всичко, стига да не пропускаш и минутите в живота си…

Нощес ще ти поискат душата – това са страшни думи, страшни и за това, че могат да означават и „Какво ще дадеш Богу, когато дойде този последен миг от живота ти?“. Смъртта идва и взима душата такава, каквато е – чиста от грехове, защото човек цял живот е бдял над нея и се е трудил за спасението й, или проядена от грехове, натрупани заради лекомисленото махане с ръка, че има още много време.
t10Странно е, че казваме: има време, а колко често в тайнството Изповед се каем пред свещеника, че…нямаме време. Вечер, когато си лягаме, нямаме време дори за кратка молитва, защото сме уморени от тежкия ден и всяка минута сън е ценна за нас. Спим дълбоко, изглежда спи и съвестта, а освен нея няма кой друг да ни каже, че през изминалия ден сме обидили близък човек, че сме се отнесли грубо със собствения си баща или сме вдигнали ръка срещу майка си, че постоянно злословим приятелите си, че сме помислили нещо лошо за онези, които ни правят добро, че сме погледнали с презрение на подадената за милост ръка, че… Да, има още много и много други незабележими и невинни на пръв поглед „че”-та, неща, извършени само в един час, дори за една минута, за които в деня на Съда Господ Иисус Христос ще ни каже: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели…“ (Мат. 25:41).

За всяка дума, мисъл и дело ще ни се иска сметка на Христовия съд. Равносметката пък я правим тук и сега, в отреденото ни време на земята. Благоприятно време за това е началото на новата календарна година. Както винаги се подготвяхме шумно за нея, и шумно я посрещнахме. Но сега цветните експлозии на фойерверките, и гърмежите от тапите на шампанското са заглъхнали. В настъпилата тишина да се обърнем назад, и се вгледаме в извървения дотук път. Защото дните, часовете и минутите от новата година много бързо ще се завъртят, за да се окаже, че сме пропуснали най-важното – да се подготвим за спасение на душата. А за това всяка минута е ценна и пропусната, ако не сме я усвоили, и не винаги може да бъде наваксана.

Прот. Емил Паралингов

Прот. Емил Паралингов

Протойерей Емил Паралингов е предстоятел на пловдивския храм "Св. Параскева"
Прот. Емил Паралингов

Latest posts by Прот. Емил Паралингов (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от 2016

Отиди горе