Menu

пътешествия∙изкуство∙култура∙история∙вяра

Пронизани от слънце

в 2018/Брой 3/2018 - Какво да правя с другите?/От редактора от

„Тъгува душата ми за Тебе, Господи, и със сълзи Те търся” – пише в своите бележки свети Силуан Атонски. Тази мисъл пронизва цялото духовно наследство на скромния монах и велик молитвеник на нашето време.

Тя изразява най-дълбоката и постоянна настройка на душата му. И тихо прошепва, че човек не би могъл да търси с такъв пределен копнеж нещо, което не познава; че търсиш нещо, което си изгубил, а можеш да изгубиш само това, което си имал.

Когато говорим за тези различни от нас хора, светиите, често е трудно да разберем с какво точно те са различни. Светостта в православието има разнообразни прояви, носи се от различни хора, понякога с много проблемен социален образ, тежки грешници, аморални, дори невярващи… И в някакъв момент от живота на такъв човек, по някакъв тайнствен начин настъпва промяна в ума му, отварят се пространства в душата му, събуждат се сили, за които не само околните, но и самият той не е подозирал, че носи в себе си. По начин, който не може да бъде разбран отвън, той среща Някого и „животът му става като пронизан от слънце”, както пише Екзюпери. И се оказва, че след тази среща човекът става готов да води най-тежките борби, да преживее най-големи страдания, за да не загуби никога повече тази светлина. Това е смисълът на християнската духовна борба, чиято победа наричаме святост – отваряне на път за светлината на Бога в човешкия свят; светлината, която „в мрака свети и мракът я не обзе” (Иоан 1:5). Затова и наричаме тези хора на подвига светии – такива, през които небесната невеществена светлина достига до нас, другите.

Човекът е призван към святост. Всички християни би трябвало да светят „Вие сте светлината на света… Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Евангелие от Матея). Но не светим. Много са отговорите на въпроса, защо това е толкова трудно. Те са различни за всекиго; и за всеки със сигурност има повече от един отговор. Но в подвига на светците е синтезиран универсален опит за това как да познаем себе си и по какво да разберем дали вървим към светлината или в обратна посока; дали сме близо или далече. Един такъв общовалиден критерий за духовното ни състояние е отношението към другите, и особено към неприятелите.

За значението на другите в живота ни по пътя на светостта говорят повечето текстове в броя; и за светиите. Тези различни от нас, за които свети Силуан пише: „Светът се държи на молитвите на светиите, а когато тяхната молитва престане, светът ще загине.”

 

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

 

Спасение и святост, Димитър ПОПМАРИНОВ

Целият съм щастие“, Стилянос ПАПАДОПУЛОС

Тодор Чипев – „Български издател от парижки тип“, Маргарита ДРУМЕВА

Илиана Александрова

Илиана Александрова

Главен редактор at Списание Свет
Илиана Александрова е юрист. Главен редактор на списание "Свет".
Илиана Александрова

Latest posts by Илиана Александрова (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

*

Последни от 2018

Не за България

Църквата влезе в шоуто за втора поредна година. Трябва да предположим, че
Отиди горе