Притчи за вярата

в Брой 4/2015 - Неверието/Християнство

ПОПИТАЛИ СВЕТИ ИСААК СИРИЕЦ:
– Кое е най-скъпо за човека?
– Вътрешният му свят! – отговорил той, без да се замисля. – Никога не разпилявайте вътрешния си свят. Ако се помирите със себе си, ще се помирят с вас и земята, и Небето.

cover.inddМНОГО ПРЕДИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО в Сицилия живеел владетел на име Хиерон. Сред мъдреците в двореца си най-високо ценял Симонид. Веднъж Хиерон го попитал:
– Симонид, обясни ми: какво е Бог?
– Труден въпрос ми задаваш, господарю – отговорил мъдрецът. – Позволи ми да помисля ден-два.
Хиерон се съгласил.
Минали два дни. Явил се Симонид при царя и вместо отговор, го помолил за още четири дни отсрочка. Минали и те, а Симонид поискал още осем. Хиерон се намръщил:
– Шегуваш се с мен, Симонид. Сигурно скоро ще поискаш шестнадесет дни, а после тридест и два. Кога най-накрая ще ми дадеш отговор?
– Ти позна, господарю – спокойно отговорил Симонид. – Да бяха минали осем дни, щях да ти поискам шестнадесет, после тридесет и два, а по-нататък шестдесет и четири, и така ще удвоявам до безкрай. А ако става дума за отговора, мисля, че вече  го получи.
– Как така?! – учудил се Хиерон. – Все още нищо не си казал за Бога. Само искаш нови и нови отсрочки!
– Това е и моят отговор – казал мъдрецът. – Въпросът ти, господарю, никому не е по силите. Колкото повече мисля, толкова по-малко разбирам и ми трябват все повече дни. Този въпрос е като планина. И отдалеч да я гледаш, изглежда грамадна, а като се приближиш, се извисява и расте, и ти се чувстваш малък и нищожен. Как искаш от мен, господарю, с ума си да обхвана Този, който е създал и планината, и човека?
Разбрал Хиерон думите на Симонид, вдигнал благоговейно очи към небето и прошепнал:
– Да, Бог е непостижим!

АНГЛИЙСКИЯТ ПИСАТЕЛ Джилбърт Кийт Честъртън споделил със света следното свое удивително откритие:
– Човек си мисли, че върви направо, но пътят му е изкривен. Защото човекът е огънат като лък. Християнството е открило на хората как да изправят тази кривина и да попаднат в целта.

ИЗВЕСТНИЯТ ГРЪЦКИ ПОДВИЖНИК на двадесети век, старецът Порфирий, притежавал много дарби от Бога и можел да провижда бъдещето. Веднъж се скарал на един свой духовен син, който се изкъпал с ледена вода и можел да умре от сърдечен удар.
– Отче, та Вие ми казахте, че ще живея още много години! Как така сега твърдите, че вчера е можело да умра?
– Това, което ти казах, е вярно – отговорил старецът. – В лампата на твоя живот има още много масло. Но ако я изпуснеш, маслото ще се разлее и тя ще угасне. Такъв е животът! Бог дава този безценен дар, ние го приемаме и сме длъжни да го пазим, а не да го подлагаме на безсмислени опасности. Бъди внимателен и пази своята лампа!

СПОРЕД  ЕДНА ЛЕГЕНДА в древните времена лястовичките не можели да прелитат през зимата в топлите страни. И когато свивал зимният студ и падал снегът, те страдали жестоко и погивали.
Като виждал това, един милосърден човек ги съжалявал и правел всичко, за да ги научи да отлитат на юг. Давал им знаци – лястовичките не ги разбирали, примамвал ги с храна – не помагало, плашел ги и ги гонел на юг – напразно… Тогава започнал да се моли на Бог да го превърне в лястовица. Бог изпълнил желанието му и го превърнал в лястовица, която мисли и чувства като човек. Тогава човекът-птица успял през есента да отведе лястовичките в топлите страни.
Ето така лястовичките се научили да отлитат на юг.
Така и Христос е станал Човек сред хората, за да може тях, замръзналите от земни горести, да отведе в топлите страни, в Царството Божие, „идеже нест болезн, ни печал, ни воздихание…”

ФИЛОСОФЪТ ИВАН ИЛИН казвал, че човек трябва да е „духовно вкоренен”, за да отличава в живота си главното от второстепенното, и правел следното сравнение:
– Човекът трябва да е като град със здрав, заграден с крепостна стена център, в който да пази светините, които почита… Не бива да допускаме животът ни да се замърсява и да се разпиляваме за дреболии.

ЗАТРИЛИТЕ СЕ очила търси на челото си, загубеното ведро – в кладенеца, изчезналата от масата риба – в ноктите на котарака. Ако искаш  Истината, търси я в сърцето си! – така поучавал монахът Симеон Атонски.

ОТЕЦ ПАВЕЛ ФЛОРЕНСКИ наричал религията „художник на спасението”. И пояснявал:
– Религията е, или поне претендира да бъде, художник на спасението и работата й е да спасява. А от какво ни спасява религията? От  нас самите – спасява вътрешния ни свят от стаения в него хаос. Тя надвива геената огнена, която е в нас; чиито огнени езици се промъкват през пукнатините на душата ни и обгарят съзнанието ни. Тя успокоява душата. А като въдворява мир в душата, умиротворява и цялото общество, и цялата природа.

ЕДНО МОМЧЕНЦЕ много обичало да чете хубави и мъдри приказки и вярвало на всичко, което пише в тях. Детето търсело чудесата в живота, но не намирало нищо, което да прилича на написаното в любимите му книжки…
Много разочаровано, то попитало майка си дали е правилно, че вярва в чудеса, или чудеса в живота просто няма…
– Скъпи мой – отговорила майката, – ако ти се стараеш да бъдеш добро дете, всички приказки  ще се сбъднат в живота ти. Запомни, че чудесата не се търсят. При добрите хора те идват сами.

ЕДИН МОНАХ казал на своя духовен старец:
– Невинаги е лесно да разбереш в какво се състои твоят дълг.
– Напротив, много е лесно – отговорил старецът. – Дългът е това, което най-малко ти се иска да правиш.

Из „Просто вярвайте“,  сто християнски притчи и сказания,
Омофор, 2015

Превод  от руски Мария Момирова

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 4/2015 - Неверието

Неверието

УВОДНИ ДУМИ Първата неделя след Неделята на Пасха си спомняме за свети
Отиди горе