Хотел "Континентал"

Приказка за два стари калоферски рода и замръзналата в камъка музика

в Брой 1/2015 - За войната и ума/Български вдъхновения

Втората световна война, 1944 г. Съюзническите войски провеждат сериозна въздушна офанзива над град София. Разрушена е голяма част от тогавашното ларго на българската столица за по-малко от денонощие. След бомбардировките рухва най-луксозният и стилен хотел в София – „Континентал”, където през 1930 г. се събира елитът на Европа по повод сватбата на цар Борис III и царица Йоанна. „Бижуто” – малката уличка с бижутерийни магазини, със стилни барокови и ренесансови сгради с магазини на партерните етажи, по която столичани минават на път за Градската градина, се превръща в руини. Оцеляват по чудо най-високите сгради в централната част на града, между които и помпозният по онова време хотел „Империал” – на ъгъла на ул. „Съборна” и „Леге”, символът на София от двадесетте години на 20 век, проектирана от арх. Кирил Маричков през 1917-1920 г. Накъдето и да скита човек по улиците в центъра на столицата или в различни градове на страната, неминуемо ще види банките, доходните здания, гарите, царските резиденции, частните домове в стил сецесион, проектирани от архитектите Георги Фингов и Кирил Маричков, доказателство за широкия творчески размах на българската интелигенция в началото на 20 в. и изправения гръбнак на нацията.

Замръзналата в камъка музика остава, надживяла бомбардировките и превратностите на времето.

И двамата са родом от Калофер. Георги Фингов е роден през 1874 г., Кирил Маричков – през 1875 г. И двамата са свързани с интелектуални и известни фамилии: бащата на Георги – Димитър Фингов е следвал в Киев и Москва, знаел е няколко чужди езика и е другарувал с Ботев и Вазов. След Освобождението за кратко време става областен управител на Ески Джумая, Плевен и Орхание, но напуска и се отдава изцяло на учителската професия.
Майката на Кирил Маричков – Елена Странска, е сестра на големия деятел по Съединението на Княжество България и Източна Румелия – д-р Георги Странски, член на БРЦК, съратник и кум на Христо и Венета Ботеви, кръстник на дъщеря им Иванка. По-късно д-р Странски става министър на външните работи, а после до края на живота си е управител на Александровската болница.
През 1892 г. Георги Фингов завършва пловдивската гимназия, след което заминава за Виена, една от световните столици на сецесиона, с 10-12 наполеона в джоба и без да з

Fingov
Арх. Георги Фингов

нае немски език. Неговата хазяйка се оказва добра жена, а и Георги се запознава с вече утвърдения във Виена арх. Йордан Миланов, който всячески му помага. Четири години по-късно завършва архитектура с отличен. Докато следва, асистира на проф. Майредер като работи в ателието му. Изпълнява детайли в черквата „Карскирхе”, в разработването на регулационните перспективни планове на площада пред Техниката. Сам император Йосиф издава специален декрет за заплатата му като български поданик. Георги получава покана да остане в Австрия с предложение за доходна работа по строежа на новия дворец във Виена, но поради изключителното му чувство за дълг към България, той се връща в родината си „пълен с енергия, знания и надежда да допринеса нещо за родната архитектура”. Близките му се опасяват, че в България ще се обезличи и нищо няма да може да направи, понеже страната е бедна и няма средства за строежи, няма хора, които да го оценят, обратно

– завистта ще го „изяде”.

„Ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим”

– отговаря им Георги.
Още във Виена той участва в конкурс за български павилион на Световното изложение в Париж (1900), но не го одобряват

поради това, че комисията счита Георги Фингов за твърде млад, макар всички да оценяват великолепния му проект. Оставяйки престижната работа в австрийската столица, той се установява в Пловдив, където заедно с проектанта на града – Вълкович, създават сградата на Френския девически колеж, а после сам проектира сградата на Евангелската църква на Сахат-тепе, на женското дружество „Майчина грижа” и някои жилищни постройки. Негово дело е „Шипковата къща” в Казанлък и още много други в големите градове на страната.
През 1902 г. се установява в София и става началник на архитектурното отделение при Столична община. Скоро архитект Грюнангер се връща в Австрия, оставяйки поста в сигурни ръце – тези на арх. Георги Фингов, който като служител на министерството на обществените сгради влага неизчерпаемата си творческа енергия върху проектирането и строежа на княжеските дворци и дворцовите сгради в София и Евксиноград. През този период той създава и сградата на Първа евангелска църква на ул. „Солунска”. През 1905 г. напуска държавната си служба и в следващите години реалПърва евангелска църква, ул. Солунска 47изира по-голямата част от проектите си, съвместно с други архитекти, най-вече със съгражданина си арх. Кирил Маричков. Съвместното им творчество довежда до бърза промяна в облика на софийските къщи. Влиянието на новия стил се разпростира в цялата страна.

Arh. Kiro
Арх. Киро Маричков

Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в Чехия и архитектура в Карлсруе, Германия, център на зараждащата се модерна архитектура на предела между двете столетия. През 1900 г. се завръща в България и проектира къщата на ул. „Марин Дринов” №22, където все още се пази направената от него малката кокетна библио­тека в стил сецесион, собственоръчно изработените мебели, сервизи чаши, рамки за партитури. Известно е, че е имал и музикални интереси – като студент в Архитектурния факултет на Политехническия университет в Карлсруе припечелва с нотиране на известни романси, като украсява партитурите с винетки.  Под нотите изписва текстовете на български, немски и руски, за да може да се пеят от смесени компании. Запазени са негови упражнения по проектиране и дескриптивна геометрия, поставени в рамки като пример за идеален чертеж. Установява се в София и започва работа като стажант в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Известно време работи и в Дирекцията на железниците и пристанищата, което обяснява по-късно авторството му на жп гарите във Варна и Бургас.

Арх. Кирил Маричков свързва живота си с Люба, оперна певица, завършила образованието си във Виена. Всяка сутрин той става в 6 ч. и сяда на чертожното бюро в кабинета си. Пуши много. След това обикаля обектите, за да следи дали изпълнението върви според плана. Винаги бърза. Автор е и на собствения си дом на ъгъла на ул. „В. Априлов“ и „В. Търново“ – неголяма, елегантна двуетажна къща, с арки по прозорците и вити стълби от входната врата, която се намира в двора на новопостроената резиденция на американския посланик. По-късно къщата е разрушена.
През 1903 г. Маричков създава Проект за застрояването на монументалната част на София. Печели втора премия за регулиране на площад „Св. Ал. Невски” и площад „Народно събрание” като замисля музей на изкуството на мястото, където по-късно е построена Галерията за чуждестранно изкуство. Посочва мястото и на Художествената академия. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти. Негово дело е проектът на православния храм в гр. Вършец.

По това време двамата калоферци се срещат отново – през следващите десетина години  заедно с арх. Георги Фингов създават частно архитек­турно бюро и истински архитектурни шедьоври. Като последователи на учението на виенския професор Камило Ситте, двамата споделят виждането, че

градските пространства и обществени ансамбли трябва да се вписват художествено в архитектурата на останалите обекти.

Стилът „сецесион” се заражда в края на 19 в. основно в Австрия и Германия като противопоставяне на салонната култура. Това е еклектичен стил, в който се смесват различни традиции в изкуството. Твърде декоративен стил, повече измислен и „интелигентен”, с акцент върху орнамента, повлиян от източното изкуство и по-специално от японската гравюра, като същевременно притежава елементи на средновековното изкуство и фолклора. В монументалните изкуства е популярен витражът.  Сецесионът дава нови строителни възможности, макар да не успява все още да внесе електричеството, водопроводът и канализацията в сградите от началото на 20 в. Стаите в жилището са различни по големина и високи понякога до два човешки ръста.
Много характерни са еркерите по стените и нишите, в които има вградени мебели или пана. Изтеглени нагоре са камините и зиданите кахлени печки, високи са прозорците, вратите често имат малко прозорче в горната си част, през което влиза светлина и осветява коридора. По фасадите се използва стъкло, оживяват зимните градини, а каменните балкони са обградени с извити железни ажурени парапети.

Новите идеи на сецесиона засягат мебелировката и вътрешния интериор.

Мебелите са в умалени размери, изработени обикновено от тъмен махагон, украсени със сложно извити детайли. Декорацията съдържа цветя и създава усещането за вечен празник. Ръчни плетива и бродерии са поставени върху мебелите, характерна е камерната пластика. Декоративните мотиви са предимно растителни – стеблото на кестена, лозата, бръшляна, цветята. Употребява се финият порцелан и кристалното стъкло.  Най-типични за сецесиона са виненочервеният, кафявият и най-вече маслиненозеленият цвят, който изобилства в плюша, килимите, тапетите и кадифето. Замръзналата в камъка музика носи в себе си меланхолична вглъбеност и претенциозно благородство, което удовлетворява не масовите предпочитания, а шепата аристократичен български елит до Първата световна война.

 

Дирекция на железниците
Дирекция на железниците, ул. 6 септември

Всичко това присъства в шедьоврите на двамата калоферски майстори. Сред най-известните им съвместни проекти е къщата на Вера Дренкова на ул. „Сан Стефано“ 31,  в която днес се помещава Гръцкото посолство. През 1903 г. творческият тандем проектира и дома на немския предприемач Адолф Фунг на ъгъла на булевардите „Княз Дондуков“ и „В. Левски“. След няколко години Фунг продава къщата на д-р Тричков, който я превръща в клиника. По времето на социализ­ма зад металната ограда на красивата сграда се помещава Червеният кръст. Днес в нея се е настанило застрахователно дружество „Алианц“. Сред общите архитектурни творби на Маричков и Фингов е също така дирекцията на БДЖ на ул. „6 септември“ и „Ген. Гурко“, възстановена след бомбардировките през 1944 г. без характерния  ъглов купол. Двамата проектират и красивата сграда на ул. „Московска“ 17, някогашните хотели „Сплендид“ и „Елит“ и десетки училища, между които Трета мъжка гимназия (днес 18 СОУ„Уилям Гладстон“, открито през 1907 г.) с търговски, реален и класически отдел. По време на Първата световна война училището е превърнато в болница. Училище „Антим I” – също е дело на двамата архитекти, както и повече от сто частни къщи в София, Пловдив и други български градове.

 

Освен първата неоромантична фаза на сецесиона, в зданията на двамата архитекти може да се види т.нар. рационален сецесион.

Най-ярък пример за него е къщата на самия Георги Фингов в София на ъгъла на улиците „Шипка“ и „В. Априлов“, проектирана през 1907 г. и строена в продължение на няколко години. Помещенията на първия етаж стават общо пространство чрез плъзгащи се врати – стаите просто преливат една в друга. Ето защо тази сграда не само е шедьовър, а в нея са заложени тенденции от бъдещето на световната архитектура. Сецесионова стилистика личи и в интериора – в камините, осветителните тела, във вградените мебели. В дома му непрекъснато гостуват художници и писатели, членове на дружеството „Съвременно изкуство”. По това време той създава Стопанското училище „ Мария Луиза” (днес Музей на МВР), кокетната къща на ул. „Шипка” №44 в характерния сеценионов стил, с еркери, балкони, пластични украси, островърха кула и начупена покривна линия, проектирана по поръчка на съпрузите Христина и Атанас Смедовски. В интериора са „вписани” дървени ламперии, кахлени печки и гипсови тавани. Скулптурите на Андрей Николов и Иван Лазаров украсяват фасадите им.

Арх. Георги Фингов е автор на двореца в Ситняково, ловната хижа в Бистрица и малкия дворец във „Врана“. Реставрацията на манастира „Свети Димитър” в Евксиноград, поз­натият на софиянци ресторант „Крим”, Френско-белгийската банка на ул. „Леге“ № 17, Търговския дом на ул. „Позитано“, Първа девическа гимназия (днес 6-о училище) на ул. „6-ти септември” и много други сгради – също са негово дело.
Избухва Балканската война и „…трябваше да отидем всички на фронта. Върнахме се благополучно през 1913 г. и почнахме пак усилена работа” – споделя арх. Фингов. Няколко години по-късно той взема участие и в Първата световна война.

Поставена в списъка на най-представителните архитектурно-строителни постижения в стил сецесион, сградата на ул. „Московска” 19 (днес центалният офис на банка ДСК) е проектирана през 1910 – 1913 г. от архитект Фингов за Софийска банка. Любопитен факт е, че на 31 октомври 1931 г. от голямата банкова зала е осъществено първото извънстудийно излъчване на „Родно радио” (преименувано на 24 март 1934 г. в Радио „София”) – на живо е предавано тържественото събрание по повод Деня на народните будители. През 1976 г. постройката е обявена за архитектурен и художествен паметник – заради „изключително богатата пластична декорация на екстериора и интериорите”.
В периода 1908 – 1911 г. арх. Кирил Маричков е помощник-кмет на София. Негово дело е жилищната сграда на ул. „Денкоглу“ № 19, която сам определя като най-добрата си работа, подредена сред най-представителните

Българска търговска банка, площад Гарибалди
Българска търговска банка, площад Гарибалди

столични жилищни сгради в необароков стил. Двата заоблени ъгъла омекотяват линиите, а пищната украса по цялата фасада е в синхрон с разточителния интериор. Сградата е обявена за паметник на културата. В част от нея днес се помещава Представителството на Върховния комисариат за бежанци на ООН. Арх. Маричков проектира и резиденцията на посланика на Франция у нас на ул. „Оборище“ № 29.

Трета мъжка гимназия
Трета мъжка гимназия

Железопътните гари във Варна и Бургас са дело на архитектите Кирил Маричков и Никола Костов. Гарата във Варна е първата открита гара на територията на днешна България (1866), понеже първата жп линия свързва градовете Варна и Русе. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.

Най-големият шедьовър на арх. Кирил Маричков

е бароковата сграда в съчетание със сецесион – хотел „Империал”, проектиран в периода 1917-1920  г. Това е най-високата постройка в София по това време, като същевременно е и първата железобетонна сграда на рамкова конструкция – революционен за времето си начин, с което някои обясняват устойчивостта º по време на бомбардировките. Направена е по поръчка на индустриалеца Тодор Балабанов, който дава пълна творческа свобода на арх. Кирил Маричков. Сградата е наситена с тежки растителни орнаменти, еркери и балюстради по балконите.  Само за проектиране на вратата арх. Маричков отделя повече от година. Хотелът разполага с 50 елегантно обзаведен

хотел "Империал", 1944
хотел „Империал“, 1944

и стаи, а на всеки един от петте си етажа има луксозни и обширни апартаменти със спалня, салон, собствена баня и тоалетна, дори телефон. Всяка стая е с централно отопление, бели порцеланови мивки с течаща топла и студена вода. На партера посетителите  използват големия салон с удобни кожени кресла за читалня. В ресторанта сервират в масивно сребро и баварски порцелан.

Арх. Кирил Маричков умира през 1922 г. на 46 годишна възраст. Изпращат го останалите трима от знаменитата четворка – карикатуристът Александър Божинов, Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, които са чести посетители в ресторант „Средна гора”, поради което там винаги има за тях запазена маса.
Арх. Георги Фингов работи съвместно с други архитекти, а през последните години от живота си – сам. През 1928 г. става поръчител на предприемачи, които фалират, а прочутият архитект загубва цялото си състояние. От дълбоката депресия, в която изпада с чувство на отчаяние и мисли за самоубийство, го спасяват съпругата му Райна и децата му. Арх. Фингов и съпругата му загиват трагично по време на бомбардировката над София през 1944 г. – сградата, в чието подземие се крият, рухва върху тях.

Прочутите фамилии обаче не прекъсват живота си, понеже на житейската сцена излизат синовете им.

Наследникът на арх. Кирил Маричков, също Кирил Маричков, е един от най-добрите столични адвокати, учил право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, но принуден да продължи образованието си в Лозана поради нахлуването на нацистите във Франция по време на Втората световна война. Именно той е първият български посланик във Ватикана (от 1993 до 1997 г.) след демократичните промени в страната. Всъщност името Кирил се предава на четири поколения – третият Кирил Маричков е основателят на „Щурците”, а неговият син – четвъртият Кирил Маричков е художник, писател и понастоящем живее в Италия. Силата на фамилията се проявява в четири области – архитектура, право, дипломация и музика.
Синът на арх. Георги Фингов – Димитър, продължава професията на баща си. Завършва архитектура в Щутгард, Германия и за него казват, че е не по-малко талантлив от баща си, но бедата му е в това, че се възмущава и реагира остро срещу догмите в архитектурата и най-вече срещу студения сталинистки стил, който се налага след 1944 г. Известно е публичното му мнение, че ларгото в столицата и в други български градове губи неповторимия си облик, а такива изказвания новата социалистическа власт не търпи. Затова е принуден да емигрира в Германия при сестра си, която завършва международно право в Мюнхен. Арх. Димитър Фингов проектира покрития  пазар в Сливен, а през 1938 г. по негов проект е построено Морското казино в Бургас. Никога повече не се завръща в България.

DSC_2_1898_f
На двамата архитекти, работили в началото на 20 в. в България, до голяма степен се дължи европейският облик на българската столица. Замръзналата в камъка музика, макар и леко меланхолична, звучи с модерни нотки и очертава нови посоки не само за българската архитектура, но и за живота на българина, за неговия нов естетически вкус и чувството му за освободеност. Няма две къщи, които да си приличат, да са произведени като на конвейер. Всяка една сграда, която са проектирали и построили арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков, е уникална със своя дух, както вътре, така и отвън. Великолепните постройки налагат ново самочувствие на българина в началото на 20 в., пряко на разрухата, войните, бомбите над градовете, движението на огромни маси хора, стерилността на масовото социалистическо мислене и превратностите на времето.

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева е икономист. Поет, композитор и драматург, автор на музика за театрални спектакли.
Маргарита Друмева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*