Преполовение

в Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle/На път

Влакът от София за Пловдив тръгва в шест вечерта. В града на тепетата пролетната вечер посреща с аромата на цъфналите кестени и залязващото слънце. Пътувам всъщност до Асеновград. Ако не беше 2009 година и препускащата цивилизация наоколо, сигурно славният Станимака щеше да бъде град на поклонниците. Неслучайно е наричан „Малкият Йерусалим”, заради седемнадесетте църкви и повече от тридесетте параклиса, само в рамките на града. Освен тях около него са пръснати още светини.

В нощта срещу християнския празник Преполовение в църквата „Благовещение на Пресвета Богородица” се събират много хора от различни краища на България. Службата започва малко преди полунощ много тържествено и съчетава отбелязването на Преполовението на Петдесетница (което винаги се пада в сряда, 25 дни след Великден) и празника на чудотворната икона на Света Богородица „Умиление”, наречена по народному „Златна ябълка”. Няколко предания разказват за иконата на Божията Майка и нейните чудеса. Изследователи твърдят, че светинята е много по-стара от църквата, завършена през 1838 година. Първоначално изображението на Светата Дева се е намирало в параклис, съществувал преди храма. Чудесата по молитвите на Пречистата са хиляди, а християните не винаги са склонни да разказват съкровените си преживявания. Това, което се знае е, че Богородичната светиня е помогнала на много бездетни семейства. Но в храм „Свето Благовещение” чудотвори и другата икона на Божията Майка – „Одигитрия” (Пътеводителка), която поразява с красотата си.

Малко преди полунощ големият храм вече не е в състояние да побере прииждащите хора, които изпълват и двора. Жуженето на множеството спира в мига, в който започва службата. След нея някои остават в храма, почиват в двора, налягали по пейките, а други се отправят към Бачковския манастир пеша, в тъмното, пеейки, за да посрещнат иконата, която на сутринта ще бъде донесена и поставена редом с Бачковската светиня на Богородица.

Има нещо изключително в нощната празничност. Ако се е случвало да останете на Великденската литургия към 2 часа след полунощ, ще разберете за какво говоря. На такива празници нощта престава да бъде нощ. Това е една малка победа над смъртта, над умората и ежедневието и наистина изпълва с радост задълго.

Преполовение в Асеновград е чудно събитие, което отдавна е надхвърлило смисъла и рамките на местната традиция. Мащабите са малки, но празникът може да преобрази – наистина.

Заедно с групата, към която се присъединихме след нощната служба вървеше семейство с две големи момичета. Почти мълчаливо излязохме от града, докато и последните му светлини се изгубиха зад нас. В тъмното светеше и шумеше само река Чая – вляво от пътя, а около нас, в лунно спокойствие тъмнееха Родопите. Заговорихме за празаника и всеки от спътниците ми разказа как е разбрал за него и какво го е довело през нощта в планината, пеша по пътя за Бачково. Момичетата изведнъж се оживиха и казаха, че Света Богородица е спасила тяхното семейство. Помолиха баща си да разкаже своята история и той започна, неохотно, с очи към тъмните скали.

Преди седемнадесет години Иван бил в отбор по борба и се движел в обществото на т.нар. гсилови групировки”. Често му се налагало да сплашва някого – притеснявал дребните търговци, задължавал ги да се „застраховат” в неговата фирма. От „спечелените” пари вземал процент и живеел нашироко… Продавал и антикварни предмети.

hr.sv.georgi2Обикновено се прибирал посред нощ и все си мислел, че жена му и двете му малки дъщерички спят. Но Ани винаги го чакала и мълчала. Вечерята отдавна изстивала, а тъмните кръгове около очите й блестели издайнически под лампата… Хората говорели какво ли не за него и жената дори не искала да пита. Тя не докосвала парите, които той оставял някак театрално до нощното й шкафче. Все й се струвало, че не може да погледне съседите в очите. Нощем се будела от бълнуването на Иван – святкала лампата и го гледала как ръкомаха, сякаш се бори срещу нещо голямо и силно. Тя бързо надниквала в стаята на децата и пак  опитвал да заспи.

Иван закъснявал все повече и често идвал пиян. Една вечер се прибрал и казал, че е продал колата. След няколко месеца заявил, че иска да продаде и апартамента, а жена му и децата да се пренесат при неговите родители. Така и става – заживяват заедно с майка му и баща му. Сега и двете жени  снахата и майката го чакали нощем мълчаливо. Когато вратата хлопвала, заедно поемали въздух с облекчение и били свикнали да се разбират без думи.

Иван вече не носел дебелите си ланци, разделил се с единия си телевизор, а от известно време и голямата стерео уредба изчезнала загадъчно, както се била появила. Ани се досещала, че мъжът проиграва всичко. Децата растели, а той почти не се прибирал. Голямото момиченце тръгнало на училище.

Една вечер в дома на Иван дошли няколко негови приятели с жените и децата си. Казали, че ще останат да живеят при него. „Те бяха поръчители на огромния ми заем. Аз не можех да го връщам, а те бяха със  запор на заплатите заради мен и нямаха с какво да хранят децата си. В същото време проиграх парите.”

Иван настанил приятелите и си намерил допълнителна работа. Успял да намери пари, за да плати неустойките по заема. Една вечер му прилошало от умора и грижи. Паднал в коридора и останал там няколко часа, преди да го намери жена му. Тя му помогнала да си легне и го изчакала да заспи. Но той се запътил към мазето, откъдето донесъл стар и прашен иконостас на Света Богородица. Избърсал го и запалил кандилото.

На другия ден Иван станал рано и разбудил цялата къща. Обявил, че ще ходят на църква. Вллязъл в стаята на децата, облякъл ги сам и зачакал Ани да се приготви.

Когато влязъл в храма, не бил сигурен, че знае как да се прекръсти. Купил свещи, палил ги и оставал на служба. Свещеникът го виждал за първи път, а децата не го изпускали от очи. Жена му мълчаливо плачела.

От този ден започнали да ходят на църква всяка неделя. Стояли винаги в единия от далечните ъгли, но възрастните жени вече ги обикнали – не се случвало всеки ден младо семейство да прекрачва прага на храма.

Иван си намерил обикновена работа и се прибирал денем. Събирал пари и заедно с няколко приятели организирали реставрацията на старата църквица. Ремонтирали пода. Купили нови полилеи и за половин година направили още два параклиса. После обновили и манастирчето в полето. Хората, които го познавали, не можели да повярват, че наистина се е променил.

„Знаех, че няма да ми бъде лесно – преживяванията ми в онова време бяха драматични не само за мен. Всъщност, едва сега разбирах какво съм причинявал на семейството си и своите близки. „Слугата на ада”, както сам Иван се нарича, решил да живее по Божиите закони. „Изкушенията преди приемах на драго сърце и колкото повече съсипвах съвестта си, толкова по-забавно ми беше. Моят характер и навикът да получавам всичко на мига ме караха да постигам целите си за сметка на всички останали…”

Поискал прошка от всички, които преди притеснявал, защото преценил, че така трябва да постъпи вече като християнин. Животът му започнал наново. И ето, че за втора година са на Преполовение, на празника на Богородица и вървят пеша към Бачковския манастир.

Семейството на Иван продължава да помага на всички църкви в своя район. След него църковните стъпала прекрачили неговите приятели и близки. А след тях и приятелите на децата му.

* * *

ba4kovski_manБяхме стигнали до Бачково. Заваля тихо. Зазоряваше. Заедно с първите къщи от селото блестеше зеленината в дворовете. И люляци – много, много люляци. Едва сега забелязах очите на една от дъщерите на Иван, които също грееха като бляскавите дървета. Стояхме вече пред портала на манастира. Скоро докараха асеновградската икона, украсена с цветя. Хората се втурнаха да я носят, да я докоснат, а по пътя падаха цветя – калдаръмът беше застлан. В манастирската църква започна втора литургия.

Пред двете чудотворни икони на Божията Майка се бяха подредили много хора. Моите спътници се изгубиха някъде в множеството.

Камбаните звъняха, слънцето грееше, а хората продължаваха да идват.

Казват, че това е местен празник… Но всяка лична история, докосната от чудо надхвърля локалните чествания и свързва хората много по-дълбоко от обикновената среща. А колко много лица и колко много истории има скрити зад тях! Историята на Иван е част от летописите за Богородичните чудеса и тайната на един нощен празник, който уверява, че вечността е в нас и около нас, а най-голямото чудо е да осъзнаеш присъствието на Божията любов и да станеш част от нея.

***

proris_psychosostria_ohridИзображенията от типа Одигитрия (Пътеводителка, Пътеводителница) са едни от най-разпространените иконографски типове на Богородица с Младенеца.

Богородица ни гледа фронтално или с леко наклонена глава сочи с ръка към Детето Иисус, като с това насочва вниманието ни към Христа, защото Той е „Пътят, Истината и Животът” (Иоан 14:6), Източникът на спасението на човечеството. Изражението Й е вглъбено, твърдо, на иконата тя сякаш отново изрича думите в Кана „каквото ви каже, сторете” (Иоан 2:1-11). Покривалото на Богородица има три звезди – една на челото, и по една на раменете.

Седнал като на престол в ръцете на Пресветата, Младенецът Христос  е изобразен малък на ръст, но същевременно като зряла личност. Той благославя с ръка Майка Си, а в Нейно лице – и нас самите (жестът на благословение понякога е отправен директно към молещия се). В другата Си ръка държи свитък (или скиптър, или книга – подобно на изображенията от иконографския тип Христос Вседържител (Пантократор).

Над лика на Пресветата дева обикновено са изписани думите „Мария, Богородица”.

Дария Захариева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 1/2009 - Блус за стария Super Rifle

За поста

Постът е препоръка за ограничение от определена храна, а постенето е въздържание
Отиди горе