Правото на грешка

в Брой 8/2016 - Правото на грешка/От редактора

Като става дума за греха – трудно е на днешния човек да каже „съгреших“. Няма да използва такава отминала, архаична дума, защото му е неловко да я произнесе в обичайното си ежедневно настроение. „Сгреших“ е най-многото, което ще каже в добрия случай, в който наистина иска да оправи нещата.

Много думи, запазени за строго църковна употреба, няма да произнесете в повседневен разговор. Няма да кажете „смири се“ на човек, който се е изгубил между лъжливи представи за себе си и очаквания за другите; няма да кажете „прелюбодействах“, „злослових“… Дори „излъгах“ ще кажете крайно рядко и предпазливо – нали се знае вече, че истината е въпрос на гледна точка.

Но значенията на тези отминали думи не са отминали. И в цялата работа има почти коварство: значението ни касае пряко дори тогава, когато не го знаем, или не признаваме, че го знаем.

Между греха и грешката има разлика, която не е само в изписването. Грешката е дефект на ситуацията; грехът е резултатът в проекция – пропускането на целта, както се превежда от гръцки. Което води до мисълта, че за да пропуснеш целта, трябва да имаш цел. Каква е целта на човека?

Богословието на православната църква учи, че Бог не е имал цел за постигане, когато е създавал човека. Не е имал нужда от човека за нещо по-специално. Създал го е от любов. И когато човекът не разбрал какво значи това, пак от любов Господ е влязъл в неговата плът, за да извървят заедно пътя обратно до мястото, където тази любов е била отхвърлена и човекът е останал сам.

Бог няма цел за човека. Човекът обаче има цел; би трябвало да има. Човешката цел е да отговори на тази любов, което значи да се върне в живота. Защото любовта на Бога не е част от нашите емоции, цвят от човешката палитра, а принцип на съществуване на творението, пътят на нашето ставане.

Любовта е целта. Пропуснем ли я, пропускаме всичко

Пътят обратно винаги е възможен. Днес той лъкатуши през думи и книги, през кабинетите на психиатри и психотерапевти, през екзалтирани „пророци“ и „умъдрени“ гурута, а дори и свещеници, на които се бъркат с гурута. Но рано или късно този път отвежда до една врата – вратата на вътрешната стая. Това е мястото.

И човек трябва да влезе.

 

Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

Понякога нещо, което наричаме грях, може да има медицинска причина интервю с Наталия Скуратовска

70 години от рождението на Паша Христова, Маргарита ДРУМЕВА

Иконата на Рождество Христово, Павел Евдокимов

Илиана Александрова
Latest posts by Илиана Александрова (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 8/2016 - Правото на грешка

Отиди горе