Помня Едем – стихове

в Брой 1/2017 - подкрепата: достъпното чудо/Думи за прочит

 

НАСЛЕДСТВО

От Теб се отделяме.
Загърбено познаване, Любов…

И няма да Те спомняме,
ако не ни оставиш
разводнения глас на кръвта,
вгорчения глас на съвестта
и най-страшния от всички гласове –
свободата ни.

И от първата си земя се отделяме –
колкото и да се търсим,
както и да се обикаляме,
каквито и да се намираме –

в Едем ще ни е коренът.

НАЧАЛО СЛЕД НАЧАЛОТО

Снишихме се.

Дори рамото на Адам
стана за мене високо.
И милувката му – трудна и грапава –
дори земята
стана за него висока.

Нямахме
труд без плевели, семена без дъжд,
зачатие без милост
и живот без родилна болка.

*
Раят е лице в лице.
Обърнем ли се гърбом,
посоката е друга…

И от сълзи не разцъфва нищо,
плачът не ражда хляб.

ЗНАК

Не удавихме
забравата,
страха си
и разврата си.

През смърт преплувахме
до милостта –
дъга,
родена от потоп.

ПУЛС

На отец Климент

Кой би помислил,
че в такова време, на такова място
ще дойдат Ангели
да потърсят десетина праведници.

Само толкова.
Но – родени и живели тук.
От бащите и синовете,
от майките и дъщерите –
десет. Нямаше.

Само срутени основи,
пепел под пепелта,
вик, затрупан с писъци.
Содом и Гомор ги нямаше.

Само очакване остана.
Светът все чака пак да затупти
в сърцата на праведници.

КЪДЕ Е РОБСТВОТО

Свободата и земният хляб до насита за всеки
са немислими заедно, защото никога,
никога няма да се спогодят помежду си.
Ф. М. Достоевски

По-добре робство,
отколкото глад.
По-добре изгнание,
отколкото ненамерена още,
неспечелена наша земя.
И манната – Божия обич –
не стига. Искаме
месо и риба!

Бог или гладът –
кой е по-голям?

По-лесно е – негодувание,
отколкото скрижали.
Народът се лута и губи,
иска несломими водачи.
Богоизбрани.
Печално насъщие човешко.
Отдавна вяра без чудеса не може.

ДО ТРЕТИЯ ДЕН

Дървото на живота е смъртно.

Плющи бичът на омразата
върху гърба на времето.
И плюят неплодилите
върху откритите сърца.
Сипят присмех
и никой не надава ухо за тишината.

А Истината е винаги кротка,
неусетна като дихание.

*
Вековете пият от водата,
с която Пилат си изми ръцете
и питат:

Що е истина?

Варава е вечната размяна,
мерилката в световните везни.
Варава е свободата –
както я разбират робите.

*
Назоваваме Те
легенда на наивните,
слабост на страдащите,
вяра на глупците.

Ние, верните, се заричаме
с пламенните думи на Петър,
а после греем дланите си
над мъждукащото огънче на оцеляването.

Живеем все в часа на Твоето издъхване,
Иисусе, Господи!

А някой трябва да дойде там,
където лежиш,
да почете мъртвото Ти Тяло,
да го помаже, умъртвеното,
за да види, че Си възкръснал.

*
Дървото на живота е кръстно.

Моя история, сила и вяра моя,
дай ми да преживея
до третия Ден!

Прости слепотата,
с която хранех очите си,
преди да прогледна.

Прости ми и многото думи,
защото гневът е многословен,
а Любовта е винаги кротка,
неусетна като дихание.

*
Светът купува и продава.
И вярата в Тебе. И отрицанието.

Въжето и тялото на Юда изгниха,
но трийсетте сребърника
не застояват и не гният.
Разпръснаха се по земята, завъртяха се.
Някой си е взел хляб,
друг – меч си е купил,
трети е принесъл жертва в храма.

Ако има двама гладни,
единият на трохи ще се зарадва,
другият от трохи ще озлобее.
Всеки ожаднява,
утоляването е различно.

Само Истина никой никога не си е купил,
само Любов никой никъде не е продавал.

*
Иисусе, Господи,
плющи бичът на омразата.
И силна съм – мога да плача по Тебе.
И слаба съм – още плача за себе си.

*
И все един и същи сън
навестявах и обхождах: Имах
Градина, красива като любов и истина.
Днес имам Дърво на Живота,
Любов на Кръст,
Истина на Кръст,

разпънато дихание.

Будувам вече само.

 

Данка Калчева, „Помня Едем“, изд. Омофор, С., 2017

Данка Калчева

Latest posts by Данка Калчева (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*