Обществените прослойки и православното християнство

в Брой 1/2020 - За емпатията и Евангелието/Общество/Християнство
Отец Джон Брек

Резкият съвременен напредък в биомедицинските технологии ни принуждава да анализираме в максимално разширен план дори самото понятие „биоетика“. Към проблемите за живота и смъртта все по-очевидно се причисляват такива трудни въпроси като отношението между „светостта на живота“ и „качеството на живота“; предоставяне формирането на нравствени закони в ръцете на различните икономически, политически и социални организации; естеството и границите на националната отбрана в епоха на тероризъм и оръжия за масово унищожение; непрестанно увеличаващата се диспропорция между богати и бедни както в нашата страна, така и по целия свят; и дори такива теми като контрола над въоръжаването и самоубийствата.

Поради това, че засягат човешкото поведение и имат пряко влияние върху човешкия живот и ценности, трябва да включим в общия списък и такива проблеми като алкохолизма и злоупотребата с наркотици; порнографията в средствата за масова информация, и най-вече – в интернет; разпадането на традиционното семейство; насилието и сексуалните елементи във филмите и видеоигрите; отрицателните ефекти от комерсиализма и пазарната конкуренция; липсата на подобаващо медицинско осигуряване и недостатъците в здравната система заедно с крайната духовна мизерия в нашата страна – мизерия, която е основната причина за недъзите и бездействието на множество нива от социалния живот, в това число и животът вътре в Църквата.

По същество тези въпроси са свързани с биоетиката. При все че от дълго време много от тях са част от живота ни, днес съществува належаща потребност те да бъдат осветлени в сферата на обществения дебат, през призмата на евангелската християнска истина. За православните това означава през прочита и тълкуванието на Евангелието, и то в светлината на Свещеното Предание.

Православните християни обикновено нямат особено желание да търсят общи аргументи с членове на други църкви. Това се дължи отчасти на историческата изолация, в която са поставени православните. Друга причина е опасението, че Православието, със своя различен етос, високо развито богословие и активен богослужебен живот, може да бъде погълнато в аморфната маса на американските „деноминации“.

От десетилетия римокатолическите богослови моралисти са водещи в областта на размишленията относно етиката, а непосредствено след тях са колегите им протестанти. Тези практики могат да получат изключително голяма полза чрез православно изясняване на многобройните въпроси, които изброихме. За нас, православните – в нашия стремеж да се чуе ясно словото на Църквата в днешното все по-плуралистично и крайно секуларизирано общество – със сигурност би било полезно да поддържаме диалог за обмяна на идеи, опит, концепции.

По въпросите, които засягат живота и смъртта, изповядващите името на Иисус Христос като Господ и Спасител трябва да размишляват и да се трудят съвместно. Биоетиката е твърде обширна сфера, за да звучат с отчетлива и положителна сила посланията само на една традиция. Колкото и да е трудна за мнозина православни (по същата причина и за представителите на други вероизповедания) тази задача – за провеждане на задълбочени и обстойни анализи, излизащи отвъд границите на собствените традиции, – в наши дни подобно съгласувано усилие е крайно наложително. На някои може и да им се стори като вид заплаха: да отстъпят пред „ереста на икуменизма“. За други, които искрено вярват в непоклатимата истина и сила на православното християнство, това ще осигури форум за немалко положителни разговори, в това число и възможност да извлечем поуки от опита на другите и да свидетелстваме за нашата собствена вяра.

Тъй като сме изправени пред все по-нарастващ брой нравствени кризи, този тип съгласувано усилие, основано на взаимно уважение и общо желание за утвърждаване на Божията воля, е преди всичко наша отговорност като християни. Дано Бог ни даде мъдрост и решителност да поемем тази своя отговорност с безусловна преданост към православното предание и с чистосърдечна загриженост за здравето и благополучието на целия Божи народ.

 

*

Има един смущаващ и лесно увличащ дебат, който се води понастоящем и с който всички би трябвало да сме поне отчасти запознати. Той засяга нашата основополагаща представа за Бога, за света и за самите нас и е довел до разделяне на християни срещу християни, също и на християни срещу секуларизираната, „постмодерна“ цивилизация, в която живеем.

Този дебат намери недвусмислен и безкомпромисен израз в списанието „Християнска биоетика“, издавано под редакцията на Х. Тристрам Енгелхарт – известен православен лекар и биоетик, преподаващ в университета „Райс” в Хюстън, щата Тексас. В един миналогодишен брой на списанието (бр. 8, април, 2002 г.) дебатът придоби още по-разгорещена форма. Какви са основните въпроси, поставени в него? В най-опростено обобщение те са следните.

Православните автори на няколко статии, публикувани през последно време в списанието, твърдят, че мнозина римокатолически етици и философи несъзнателно са се поддали на секуларизирания, постмодернистски мироглед, на който имат желанието да противодействат. Това се получава поради факта, че те подчертават – по примера на папа Йоан Павел II – прилагането на философски, а не на традиционно православния духовен и лечителен подход към такива проблеми като аборта, обгрижването в крайната фаза на живота и централно обезпеченото здравеопазване (в смисъл на държавни субсидии).

Православните критици забелязват, че римокатолическите призиви за благородни каузи от рода на „социална справедливост“ и „принципиална житейска етика“ могат да доведат до политически решения, които на практика ще причинят повече щети, отколкото ползи. Такъв пример е трагедията с абортите. Ако крайната цел на държавно субсидираното здравеопазване се заплаща с цената на налагана от правителството, централизирана политика, тогава правителството – под натиска на секуларизацията – неминуемо ще възприеме моралната позиция на  светското общество, т.е. „освободено от религиозни ограничения“ становище. По такъв начин в условията на всеобщо здравеопазване, спонсорирано с парите на данъкоплатците, от лекарите ще се изисква или лично да извършват абортите, или да препращат пациентите си към други специалисти, които да го направят.

Същото се отнася и за такива проблеми като медицински подпомаганото самоубийство, евтаназията или, както може да се предположи, набавянето на животоспасяващи органи от все още живи хора, в числото на които биха могли да влизат бедни, маргинализирани, душевноболни, клонирани индивиди. Моралните закони вече няма да се определят от традиционните религиозни ценности и възгледи за живота. Те ще бъдат определяни от позиция, която е изцяло субективна, лишена от трансцендентни възгледи и ценности. Нравствените наставления, подобно на съвременното обществено образование, ще бъдат формирани според принципите на реалността, напълно чужди на евангелското учение.

Какво отличава православната позиция от тази на секуларизирания свят около нас?

Казано накратко, тя е аскетическо, духовно, богослужебно търсене на светостта. Бог е свят, което ще рече „обособен“, имащ по самото Свое естество такива качества, характеристики и добродетели като доброта, справедливост, праведност, красота и любов. Именно по силата на Светия Дух в Него, Който ние получаваме при кръщението, а също и чрез тайнствения живот на Църквата тези божествени характеристики на практика могат да станат част от нас самите. Те са проявления на сила. Те се излъчват от Бога под формата на „Божии енергии“, предавани чрез Духа с цел да води всекиго от нас по пътя към светостта, намираща в цялост своето изпълнение в Царството на Бога – като истинско и вечно участие в самия живот на Бога.

Защо е потребно да отдаваме внимание на този дебат? Защото в наши дни православните ценности и християнската традиция като цяло са в опасност повече, отколкото когато и да било досега – по силата на секуларистичния натиск на съвременното американско общество и на западната култура. Този натиск произхожда от светоусещане, превъзнасящо хедонистичните форми на консуматорство, развлечения, самоизтъкване и независимост, заедно с това омаловажаващо традиционните християнски ценности на саможертвата, аскетическата борба и богопочитанието.

Отец Александър Шмеман неведнъж е посочвал, че секуларизацията не е въпрос на неверие, тъй като мнозина християни, както и немалко евреи, мюсюлмани и членове на други вероизповедания са дълбоко секуларизирани. Секуларизирането се характеризира най-вече с отричане на богопочитанието – отказ да приемем, че Бог ни е сътворил не преди всичко като homo sapiens, а като homo adorans – личности, чиято висша цел в живота е да отдават почит на Бога: в славословие, богослужение, благодарност и смирена молитва към трите Лица на Светата Троица. Единствено чрез богопочитанието – богослужебно отдаване на нашия собствен живот и на света в обятията на Бога, – ние можем да положим трайна основа за социална справедливост, подходяща форма на здравеопазване и други важни решения, в това число и националната отбрана в епоха на тероризъм.

Ако насочвам вниманието към този дебат, то е защото всеки от нас има призванието да живее в средата на „реалния свят“ около себе си, без да се влияе от тежестта на натиска и изопаченията на мирогледите в него. Призвани сме – и в собствения си дом, и на работното място, и когато сме в търговски център или в болнично заведение – да бъдем свидетели на Божието присъствие и план. Именно там – в малките неща и незабележимите моменти от ежедневието ни – изживяваме първостепенното си призвание да се молим за света, да живеем и да умрем за спасението на света.

Ние сме призвани да придобием светост. Това не означава, че се изолираме от заобикалящата ни социална среда, превръщайки себе си в нещо „отделено“ във физически и психологически смисъл. То означава, че търсим светостта всред един безбожен свят, с надеждата, че чрез нашата вярност към Бога и нашето свидетелство за Него, Който единствен е свет, ние ще можем да докоснем живота на хората около нас и ще им помогнем да върнат света към Единия, Който е и негов Творец, и негов Господ.

 

Избрано от книгата на Джон Брек „С нас е Бог”, изд. Омофор, С., 2017

 

Джон Брек

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*