Ново предизвикателство пред християнския монотеизъм – вяра в Бог майка

в Брой 8/2013 - Целомъдрие/Общество

Jasmina_DonkovaРЕЛИГИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
рубрика на богослова Жасмина Донкова

В последните няколко години Европа, и в частност България, стана притегателен център не само за южнокорейския бизнес, но и за южнокорейски мисионери от различни християнски и нехристиянски религиозни общности. Чрез своята широкомащабна мисионерска дейност южнокорейският евангелизъм постига забележителен растеж и силно въздействие върху голяма част от европейското население [1]. Към момента в Южна Корея една от най-многобройните християнски деноминации е презвитерианската църква, но освен нея значителен брой последователи имат и методистката църква, баптистките църкви, петдесятните църкви, т.нар. Свята църква, Христова църква, англиканската, лутеранската, Църквата на адвентистите от Седмия ден, Армията на спасението и Църквата на Назарянина. Повечето от тези деноминации имат свои собствени семинарии, където обучават своите бъдещи служители, както и множество детски градини, училища и колежи. Всичко това предполага един динамичен процес на „кореанизация” на християнството, в който корейски теолози се опитват да създадат специфичен южнокорейски образ на християнската теология. Ако през 90-те години у нас масово навлезе американският евангелизъм, то в последните 10-12 години се забелязва тенденция за трайно установяване на южнокорейския евангелизъм. Така например един от духовните лидери – Ки Джанг Ким, посетил България преди две години, споделя, че целта на неговата религиозна общност е да обхване ключовите лидери в харизматичните и неохаризматичните общности, които да променят България чрез духовни опитности като „освободителното служение” [2].

Посещението на този и още няколко духовни водачи изиграват съществена роля в учредяването и регистрацията на пет вероизповедания у нас, регистрирани от корейски граждани – Балканска евангелска църква (2004 г.), Християнска църква на светостта (2006 г.), Българска евангелска презвитерианска църква (2007 г.), Евангелска презвитерианска църква в София (2008 г.) и Мисия „Блага власт” (2010 г.). Общият брой вярващи в тези църкви е около 1000 души, от които 500 са корейци.

От 2006 г. обаче освен мисионери на корейския евангелизъм, в България се забелязват и първите мисионери на слабо познатата в Европа Световна мисионерска общност „Църква на Бога“, вярващи в Бог майка [3]. От 2010 г. до днес числото на мисионерите на тази религиозна общност в страната ни постоянно расте.

Много често на оживени места в София (подлеза на Софийския университет, подлеза на ЦУМ, пред Централните хали, на Орлов мост и Борисовата градина) може да се срещнат усмихнати и любезни млади момичета и момчета от азиатски тип с таблети и Библии в ръка, обясняващи за „истинската църква, която вярва в Бог майка“.

Освен това много често същите могат да бъдат забелязани и в някои жилищни квартали, обикалящи от вход на вход да проповядват своето „спасително благовестие“. Винаги ходят по трима, от които две момичета и едно момче. На сравнително добър български eзик те се опитват да заговорят минаващите и да ги спечелят за събеседници с мотива, че правят проучване за ролята на майката в българското общество.

За целта предоставят анкетна карта с въпроси, като само някои от тях са на религиозна тематика. Анкетата започва с общи въпроси, като „Каква е ролята на майката във вашето семейство?“ или „Търсите ли помощ от майка ви в трудни ситуации?“. Впоследствие обаче се преминава към въпроси от типа: „Знаете ли, че в религията майката има водеща роля, а не бащата?“, и след вашия отговор обясняват, че не са представители на социологическа агенция или гражданско сдружение, а че са последователи на „истинската божия църква“.

Заради антропологическите им характеристики много често хората ги бъркат с мисионерите на Обединителната църква и ги подминават без внимание. Когато обаче им се позволи да обяснят в какво вярват и коя е тази „истинска Църква на Бога” става ясно, че доктрината им се различава от теологията на Муун. Това, в което мисионерите се опитват да убедят своите слушатели е, че те са тук, за да покажат „истинското спасение“ и да помогнат да се разбере и приеме „истинното учение за Бога“. При по-внимателно наблюдение прави впечатление, че мисионерите спират само млади хора, под предтекст, че искат да разберат тяхното мнение за семейството и по-специално за място и ролята на майката. След което започват да ги запознават с доктрината за „Бог майка“. Препочитанието им да „спасяват“ младите хора не е случайно. Младите хора са с много по-разчупено виждане за живота и много по-лесно се индоктринират от по-възрастните, които имат вече оформен мироглед.

След приключването на опознавателната лекция един от мисионерите (по-често мъжът) предоставя на потенциалния адепт визитна картичка на български с името, телефония номер и мейла си. Освен това на визитната картичка са изписани и сайтовете на общността.

За разлика от мисионери на други южнокорейски религиозни общности, тези на „Църквата на Бога“ не раздават печатни материали (книги, списания, брошури и др.) за допълнително запознаване с доктрината, а държат в личен контакт да обяснят своето учение. Библията, която използват в България, е ревизираното издание от 1924 г., но с тази разлика, че текстовете, подкрепящи изповядваната от тях доктрина, са с по-различен цвят (светло кафяв). Прави впечатление, че въпреки краткия им престой в страната ни, много добре работят с българския текст на Св. Писание.

Световна мисионерска общност „Църква на Бога“, вярваща в Бог майка, води началото си от 60-те години на миналия век. За основател на общността се приема Ан Санг Хонг, който е роден през 1918 г. в Южна Корея в семейство на будисти. На 30-годишна възраст той приема кръщение в Църквата на адвентистите от Седмия ден. След 16-годишно членувате в тази църква през 1964 г. основава нова религиозна общност под името Световна мисионерска общност „Църква на Бога“ (WMSCOG). В продължение на 21 години до края на своя земен път (през 1985 г.) той е начело на църквата, която към онзи момент включва 18 църкви с над 8 000 последователи.

Преди смъртта си Ан Санг Хонг публикува серия от книги, в които представя доктрината на общността. След смъртта му обаче неговите последователи се разделят на две групи, всяка от които предявява претенции, че е негов истински последовател. Първата група, известна под името „New Covenant Passover Church of God“ стриктно следва учението на Ан Санг Хонг, така, както е написано в книгите му. Според тях Ан Санг Хонг е вярвал в изкупителното дело на Иисус Христос и никога не е предявявал претенции, че чрез него се изпълнява пророчеството за Второто пришествие. Втората група негови последователи се групират около Джанг Гил Зах, съпругата на Ан Санг Хонг (според някои източници Ан Санг Хонг е имал друга законна съпруга, от която е имал деца, а с Джанг Гил Зах са живеели само на съпружески начала, без да са имали законен брак). По причини, известни само на Джанг Гил Зах и тези, които са около нея, се създава доктрината за божествеността на Ан Хонг и доктрината за Бог майка. Тази група последователи поставя началото на съвременната Световна мисионерска общност „Църква на Бога“, която в годините печели много повече последователи. Членовете на тази общност приемат Джанг Гил Зах за Бог майка и я наричат ​​„Небесната Майка“ или „Небесния Ерусалим“.

Учението за Бог

Съгласно тяхната теология, Бог е един, но говорейки за Себе си в плурална форма, показва на хората, че в Него се съдържа мъжкия образ – Бог Отец и женския образ – Бог майка. Едно от най-важните доказателства за това твърдение според тях е текстът на Бит. 1:26-27, където се казва: „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“. По този начин мъжът и жената са създадени по образ и подобие на Бога, като съществуването на мъжа свидетелства за съществуването на Бог Отец, а съществуването на жената е свидетелство за съществуването на Бог майка. За „Църквата на Бога“ тази доктрина е „сред многото перли на истината, които нарочно са били укрити от църкви и синагоги. Елохим (םִיֹהלאֱ ) е едновременно Бог и Богиня“. В Библията според тях има много препратки, доказващи съществуването на Бог майка, и затова трябва да я възхваляваме наравно с Бог Отец. За тях в оригиналния еврейски текст на Стария Завет думата Елоах (הלַֹּאֱ) изразява женската форма на Бог, а не както юдейските и християнските теолози го предават в мъжка форма. Елохим е величество, което не подлежи на разбиране. За тях Елохим представлява както единство, така и величествен плурализъм. Доказателство за това е семантиката на думата Елохим, която е съставена от Eлоах (думата в женски род, единствено число) и наставката „– им” (םי), използвана за мъжки род множествено число. По този начин Елоах се явява женската половина на Ел (לאֵ), което означава Бог. Поради тази причина по-правилно според тях е Елоах да се превежда като „богиня“, защото окончанията „-оaх“, „-ох“ или „-aх“ определят женския род на думата. Друго терминологично доказателство, което привеждат те за съществуването на Бог майка, е старозаветният израз Руах ха-кодеш (שדקֶֹׁ ַחור ַה), който на староеврейски служи за обозначаването на Св. Дух. Руах (ַּחרו) също е от женски род (според тях тази закономерност се наблюдава и в арамейския език, където еквивалентът на думата руах, също е в женски род). В подкрепа на това си твърдение те казват, че думите на Месията в оригиналните арамейски текстове звучат по следния начин: „… и Аз ще поискам от Отца, и Той ще Ви даде друг Утешител и Тя ще пребъдва с вас завинаги“. В Евангелието на есеите според тях Иисус недвусмислено заявява: „Моята Майка е Светият Дух“. В подкрепата на тезата си те твърдят, че неслучайно Св. Дух е изобразяван като гълъб, защото гълъбът е древното свещено животно на богинята майка. Освен това според теолозите на Световна мисионерска общност „Църква на Бога“ в най-ранната християнска литература до IV в. „Св. Дух“ граматически се среща само в женски род. За пример те привеждат сирийски превод на Евангелието, датиран от кр. на II и нач. на III в., където Св. Дух се изписва в женски род. Друго доказателство, което посочват за подкрепа на тази си теза, е сирийски палимпсест от IV-V в., в който думите на Иисус в Йоан 14:26 звучат по следния начин: „Но Тя – Духът – Утешителят, когото ще ви изпрати Отец в моето име – Тя ще ви научи на всяко нещо, Тя ще ви напомни за това, което съм казал“.

 Учението за Св. Троица

Според тях учението за Св. Троица произлиза от неразбирането и неправилното тълкуване на думата „наш“ в Бит. 1:26. За тях историята на човечеството от Сътворението до днес се дели на три епохи: епохата на Отец, епохата на Сина и епохата на Св. Дух.

Епохата на Отец е старозаветният период, в който Бог е почитан под името Йехова, епохата на Сина е новозаветният период, когато Бог е почитан под името Иисус, а епохата на Св. Дух е съвременната епоха, която тече от Второто пришествие, осъществено през 1948 г. По този начин Бог изявява Себе си на хората през всяка от трите епохи в различен „образ“ и под различно „име“, а не че Бог е Троица – Отец, Син и Св. Дух. Затова за тях важно условие за постигане на спасение е приемането и възхвалата на истинското име на Спасителя за определената епоха.

Водени от тази идея, те споделят, че библейската книга Откровение пророкува за третата епоха, че Бог баща и Бог майка, които са били заедно в началото при сътворяването на творението и човека, ще се явят и в края на творението, затова и тази епоха от историята на човечеството е епохата на Духа и Невястата. Като доказателство те посочват Отк. 22:17.

Новото име на Спасителя

Според теолозите на „Църквата на Бога” текстът на Отк. 2:17 „…и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име,…“ подсказва, че Бог е този, Който ще изяви новото име на Спасителя в днешната епоха. Тези, които все още упорстват и продължават да приемат името Иисус, няма да получат спасение и няма да вкусят от водата на живота, защото новото име, което Бог е изявил и чрез което се осъществява спасението днес, е Ан Санг Хонг, основателят на общността. Затова членовете на Световна мисионерска общност „Църква на Бога“ приемат като неизменен дълг да изявят на цялото човечество новото име на Спасителя. Всеки, който приеме новото име, вече е „здраво стъпил на пътя към вечния живот и ще получи водата на живота”.

Защо точно Ан Санг Хонг? Защото според тях той е изпълнителят на пророчеството от Евр. 9:28, където се казва: „Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение“. За тях това пророчеството се е изпълнило с възстановяването на независимостта на Израел (1948 г.). В същата година Ан Санг Хонг приема кръщение и започва своята мисия на Спасител в епохата на Св. Дух. Тъй като той се смята за Спасителя на новата епоха, съгласно библейското пророчество за Духа и Невястата, то Ан Санг Хонг и неговата невеста Джанг Гил Зах са съответно Бог отец и Бог майка.

Структура на Световна мисионерска общност „Църква на Бога“, вярваща в Бог майка

intro_topПрави впечатление корпоративният характер и управление на общността. Начело е Генералната асамблея, която включва над 500 южнокорейски пастори. Асамблеята приема документи и решения, които касаят теологични въпроси. Наред с това периодично се запознава с посланията на „Небесната Майка” (Джанг Гил Зах) и предоставя на изпълнителните органи за разпространяването им в цялата общност. Изпълнителната власт на „Църквата на Бога” е подчинена Асамблеята. Начело на тази власт е Изпълнителният комитет, който има за задача да привежда в действие решенията на Асамблеята, като ги разпределя на съответните изпълнителни органи надолу в йерархията. След изпълкома е генералният пастор, който представлява общността пред религиозни и държавни институции. В момента тази позиция се заема от Ким Чу Чхол. След него в йерархията е Съвет на директорите, който ръководи дейността на съвета, отговарящ за Фонда за финансовото обезпечение на църквата, съвета на ръководителите на теологическите семинарии, комитета за политическо планиране и съвета за управление на църквите в страната и чужбина. В края на изпълнителната власт е Генералният секретар, под чието ръководство са различните департаменти – департамент „Евангелизация“, департамент „Обучение“, департамент „Външни мисии“, департамент „Обществени връзки“, департамент „Публикации“, департамент „Социални въпроси“, департамент „Работа с младежи“, департамент „Редови членове“ и департамент „Развитие на църквата“.

Празници и богослужение на Световна мисионерска общност „Църква на Бога“

i20100503774_img3Поради своя произход от адвентната традиция Световната мисионерска общност „Църква на Бога“ спазва старозаветната заповед за съботния ден, не само като ден за почивка, но и като ден за поклонение пред Бога. Според теологията им Бог благославя всички, които спазват съботния ден, и изпраща наказание и бедствия за всички, които не спазват тази Божия заповед. За тях всички християни са спазвали съботния ден за почивка и поклонение на Бога до 321 г., когато император Константин издава заповед всички поданици на империята да почиват в деня на „Бога Слънце“ – неделята.

Освен съботата, „Църква на Бога“ в третата последна епоха на човечеството празнува още седемте празника от старозаветната традиция, описани в книга Левит 23: 1-36, които празници са възстановени от Ан Санг Хонг. Празниците се празнуват по старозаветния богослужебен календар, който е лунно-слънчев, поради което всяка календарна дата спрямо Григорианския винаги се пада не в точно определен сезон на годината, а винаги в една и съща лунна фаза. Месеците в еврейския календар винаги започват и се отчитат в новолуние.

В Южна Корея религиозната общност има над 400 храма. Молитвените събрания се извършват в специално определени за целта зали, като жените задължително заемат места в лявата половина на залата, а мъжете в дясната. Жените са задължени да влизат в залата и да присъстват там само с покрита глава. За целта се използват специални бели воали. На определени празници и при определени поводи Небесната Майка – Джанг Гил Зах изпраща на общността специални послания.

***

По своята същност тази религия е универсалистка, защото според последователите й откровението е дадено за всички и към религиозната цел са призовани всички, независимо от народност, етнос, раса, език и религиозна принадлежност. Учението й е силно повлияно от юдаизма, християнството и чхондогьо (местна религия, която съчетава елементи на будизма, даоизма, конфуцианството и християнството). По тази причина доктрината на общността може да бъде определена като еклектична с превес на християнската, изповядвана от адвентната традиция. Самата общност се характеризира с краен консерватизъм и ексклузивизъм, което е причина за отричането на всички останали религии и обявяването им за фалшиви. Вследствие на това на членовете й им е забранено да посещават и участват в сбирки на други религиозни общности, както и да влизат в контакти с хора извън общността. Напомнят на друга известна южнокорейска религиозна общност – Обединителната църква, но в същото време коренно се различават от нея.

Към момента тази религиозна общност има над 1700 000 членове в 2200 църкви, позиционирани в 150 страни по света. В Европа има 13 основани църкви: в Германия (4), Великобритания (2), Франция (1), Италия (1), Нидерландия (1), Швеция (1), Дания (1), Испания (1) и Унгария (1). Мисионерската дейност на Световната мисионерска общност „Църква на Бога“ може да се разглежда и като част от геостратегическите амбиции на Южна Корея да заяви себе си на световната политическа, икономическа и социо-културна сцена. Интересна подробност за общността е мисионерската й концепция, според която южнокорейците се възприемат като избран народ, когото „Бог използва“ за разпространение на „истинската вяра“. Тази претенция не е случайна и се заражда през втората половина на ХХ в., когато във връзка с модернизационните процеси в Южна Корея корейският етнос предприема стъпки за откриването на своето място на световната сцена. По този повод не е случайна появата на религиозни общности като Обединителната църква и Световната мисионерска общност „Църква на Бога“, чиито духовни лидери са снабдени с божествен произход и божествен авторитет. Тази версия на религиозност и претенции за божественост легитимира от една страна корейските традиционни ценности, а от друга позволява на Южна Корея да заяви претенции за високо място на световната духовно-културна сцена. Идеята за „корейските месии“ се превръща в основния гръбнак на масираната мащабна мисионерска кампания на двете религиозни общности и превръща Южна Корея във „Втори Израил“.

Въпреки дейността на мисионерите на Световната мисионерска общност „Църква на Бога“, в България все още няма учредена църква. Съгласно изискванията на техния конвент за мисионерската им дейност в страната ни все още няма необходимият брой последователи за учредяване на църква. По техни данни в страната имат около 25 българи последователи, от които двайсет в София и петима в Пловдив. Към момента няма информация българските последователи на общността да осъществяват мисионерска дейност в полза на „Църквата на Бога”, вярваща в Бог майка. Религиозната общност не е сред регистрираните вероизповедания в страната и към момента няма данни да е подавала искане за регистрация по Закона за вероизповеданията в Софийски градски съд. Предвид факта, че тази религиозна общност притежава огромен финансов ресурс чрез мисионерския си фонд за привличане на нови членове и с оглед активната дейност на мисионерите в последните няколко месеца, може да се предположи, че в рамките на следваща година ще бъде основано поделение на „Църквата на Бога“ и в България.

Предвид икономическите прогнози, че в следващите 10-12 години Южна Корея ще удвои брутния вътрешен продукт на човек от населението и ще се превърне във водеща азиатска икономическа сила, глобалната мисия на корейските църкви, в това число и „Църква на Бога“, ще притежават финансов ресурс да затвърдят и засилят позициите си в световен план, в Европа и частност в България. Това заедно с безвизовия режим между Южна Корея и България, ще спомогне за увеличаване и на броя на южнокорейските мисионери в страната ни.

 

Бележки

  1. Срв. Ig-Jin Kim. History and theology of Korean pentecostalism: Sunbogeum (pure gospel) pentecostalism. An attempt to research the history of the largest congregation in church history and the theology of its pastor Yonggi Cho. Uitgeverij Boekencentrum, Zoetermeer (The Netherlands), 2003, р. 86-89.
    2. Когато говори за „освободителното служение” пастор Ки Джанг Ким, казва, че липсата на чудеса и знамения е неуважение към Бога. Според него в църквата му в Южна Корея десетки хиляди души имат силата и авторитета да изгонват демони и да практикуват в сферата на чудесата (По-подробно виж д-р Ки Джанг Ким: Липсата на чудеса и знамения е неуважение към Господа. – Благовремие, септември 2010.
    3. Световна мисионерска общност „Църквата на Бога” е различна от регистрираната религиозна институция „Църква на Бога”, която е петдесятна християнска общност.

Избрано от архива на сп. Свет (бр. 8/2013)

Svet8_2013

 

 

 

 

 

 

 

Жасмина Донкова

Жасмина Донкова е богослов, експерт в Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет.
Жасмина Донкова

Последни от Брой 8/2013 - Целомъдрие

Целомъдрие

 УВОДНИ ДУМИ   Неотдавна медиите разпространиха интересна новина. Светият синод на БПЦ
Отиди горе