Никога повече!

в Брой 1/2013 - Днес човек ли бях/История и религии

Боже, който си пълен с милост, и който обитаваш във висините: Върху крилете на Своето Божествено Присъствие, молим Те, дай покой на душите на тези, които са святи и чисти и които светят като сиянието на небесата: Дай покой на душите на шестте милиона евреи, жертви на Холокоста в Европа, които бяха убити, заклани, изгорени и унищожени по всякакъв зверски начин от немските нацистки убийци и техните съюзници от другите нации. Затова нека Господ на милостта да ги закриля с крилете си за вечността и нека да свърже душите им с връзката на живота завинаги. Господ е тяхно наследство. Нека техният покой да бъде в рая и нека те да достигнат до тяхната подобаваща съдба при възкресението от мъртвите в последните дни. Амин.

 Еврейска молитва в памет на шестте милиона евреи,
убити от нацистите по време на Втората световна война.

Dimitar_Peshev_memorialПрез май 1939 г. един кораб с 900 еврейски бегълци на борда кръстосва Атлантически океан. Името му е „Сейнт Луис”. Отказано му е да акостира в Куба и Америка. В най-страшните години от историята на човечеството целият свят се оказва тесен за един народ. Единствените врати, отворени за него, се намират в лагерите на смъртта: Аушвиц, Треблинка, Дахау… По това време цяла Европа е полудяла от „кафявата чума”, с пре-кроени граници, изпаднала в духовен колапс. Мечтаният от светлите умове на човечеството „справедлив мир между народите” след кървавата Първа световна война потъва в праха под войнишките „легиони” на Третия райх – „Голямата Германия”, анексирала Австрия, Судетите, прегазила Чехословакия, Полша, Франция, Балканите… Светът за всеки един от 900-те бежанци на борда на „Сейнт Луис” се разпада пред очите им като счупените стъкла от витрините и домовете им в „Кристалната нощ” на 9 ноември 1938 г., поставила началото на последвалото масово унищожение на народа им. Години вече, откакто книгите на Стефан Цвайг, техния сънародник, „съвестта на света”, са забранени и изгорени в Австрия и Германия, с етикет на „упадъчно, дегенеративно изкуство”. След като полицията нахлува в дома му, за да търси… скрито оръжие, и той като тях е принуден да търси друга родина. Няма бряг за кораба „Сейнт Луис” и за търсещите мир негови пасажери, няма къде да се скрият от печалната си участ. След няколко месеца корабът поема курс обратно към белгийския бряг, само неколцина от пътниците оцеляват. През Лондон Стефан Цвайг стига до Ню Йорк и Бразилия, но не намира бряг за изтощения си дух. С нажежен от болка ум, като изолирания от целия свят затворник на своята последна Шахматна новела, той изиграва последната си партия шах и признава поражението на идеала си за дълг, чест и благородство, гълтайки шепа приспивателни, за да не чуе никога повече воплите на народа си. Бодлива тел и решетки, решетки, решетки, като в зоопарк, които отделят тъмната животинска от светлата ангелска човешка същност. И абсолютно всеки е трябвало да направи категоричния си избор – от коя страна на решетките ще живее, за да бъде в мир със себе си. Както впрочем – днес също...

През 1933 г. в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. Девет милиона човешки същества в един свят, който им отказва парчето земя и правото на съществуване. В края на войната остават три милиона – шест милиона избити единствено поради това, че са евреи, от които милион и половина – деца.

Мнозина са си задавали въпроса дали не е било възможно да бъде прекършен още в самото начало този гибелен устрем на войната и антисемитизма? Да бъдат изловени и счупени зъбките на малките лисички, докато са още малки, понеже ако се оставят да пораснат, ще изпоядат лозето и то ще запустее. Било ли е възможно още тогава – през юли 1938 г. на международната конференция за бежанците в Евиян, Франция, националните делегации да се противопоставят на престъпните намерения на Хитлер спрямо евреите? Факт е, че единствено Доминиканската република увеличава определените малки квоти за еврейските бежанци от Германия и Австрия, останалите 31 участнички застиват в предварителния си избор и не желаят да приемат еврейски бежанци. Великобритания дори ограничава притока на имигранти в контролираната от нея Палестина. Всички са били убедени, че вземат правилни решения.

Първоначално Хитлер не е имал намерение да унищожава евреите. Идеята му била те да бъдат изселени от Австрия и Германия, понеже (това е стара идея от края на 19 в.) на евреите са гледали като на хора, носещи някои биологично вродени недостатъци, поради което всеки евреин се считал изключително опасен за съществуването на германската нация. Със сигурност това не е била истинската причина. Това е само измамливата привидност, за оправдание на последвалите чудовищни деяния.

Защото откакто съществува човечеството и човешката история, еврейският народ е бил под прицела на чуждата омраза. „Елате да ги изтребим, за да не бъдат вече народ. Елате да ги избием, за да не се споменава вече името Израел” (Псалм 83). През определени периоди духът на антисемитизма надига змийската си глава и иска жертвоприношения, иска Холокост и унищожението на евреите. Още тогава, когато изригна огънят сред къпината на планината Синай и Мойсей записа скрижалите на завета с живия Бог, Израел беше самотен сред околното нему езичество. Оттогава до днес многократно са били унищожавани огромни групи евреи – от няколко десетки, до няколко стотици хиляди, дори милион, но винаги е оставала малка група, от която е възкръсвала новата нация Израел.

На 30.01.1939 г., по случай 6-годишнината от идването на национал-социалистическата партия на власт, Адолф Хитлер, непосредствено след убийството на Ернст фон Рат от Хершел Гринспан, отбелязва:

В живота си често съм бил пророк и в повечето случаи са ми се подигравали. Докато се борех за властта, най-вече евреите бяха онези, които се надсмиваха на пророчеството, че ще застана начело на държавата и на народа и между другото, че ще се справя с еврейския проблем. Вярвам, че тези звучни смехове впоследствие застинаха в гърлата на евреите. Днес още един път искам да бъда пророк: ако международните еврейски финанси в Европа и вън от Европа отново успеят да тласнат народите в световна война, резултатът няма да бъде болшевизация на света и победа на юдаизма, а унищожаването (Vernichtung) на еврейската раса в Европа!

Кое е онова, което строява полковете зад Хитлер в онези времена и поддържа масовата психоза на национал-социализма? Страхът? Може би, но не е това главното.

Световните политически водачи са виждали в негово лице лидерът, който ще установи новия ред – вярвали са, че той ще бъде по-справедлив и по-щедър след изтощителната Първа световна война и Голямата криза. Каква заблуда! „Ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината”?!

Тогава – през юли 1938 г. в Евиян националните делегации не са си давали сметка каква власт са поднесли наготово в ръцете на Хитлер. Логично е да предположим, че щом нито една държава не е съгласна да приеме еврейски бежанци, щом те са толкова презрени от всички народи и за тях няма място никъде по света, значи е абсолютно безсмислено тяхното съществуване. Факт е, че малко по-късно всички европейски правителства приемат закони, които отнемат човешките права на евреите. Имали ли са възможност за избор пред мощното настъпление на немската армия, която е „смилала” всичко по пътя си, включително и понятията за чест, достойнство, удържана дума, спазване на договорености?! Колко от подписаните договори са били спазени и колко обещания са били изпълнени?! Вече нищо няма стойност в глобалния ход на военна Европа.

Нито премиерът на Великобритания Чембърлейн, нито французинът Даладие и италианецът Мусолини са си представяли, че Хитлер ще наруши абсолютно безочливо Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г. за присъединяване на Судетитекъм територията на Райха, вярвали са, че жертвайки тази област, всъщност осигуряват европейския мир. Тази наивна тяхна вяра в стискането на ръце с Хитлер, липсата на каквато и да е прозорливост за последствията от гигантските компромиси, превръща световните лидери от глави в опашки. Оттук нататък те ще следват реда, който Хитлер е наложил и това довежда до милиони жертви в унищожителната война, заличаване на 2/3 от еврейската нация, Холокоста, дълбоките рани по земята и в сърцето на човечеството.

Нечовешката Втора световна война, лагерите на смъртта, обезценяването на стойностите с един замах изтрива хилядолетните усилия на милиарди човешки същества да изградят цивилизована стара Европа. Сякаш никога не са съществували няколковековните университети, пищните катедрали, мостовете. Не е съществувала „Мадоната” на Леонардо и „Ватиканската пиета” на Микеланджело, „Дон Кихот” на Сервантес и пиесите на Шекспир, нежните звуци от китарите на френските трубадури. Научните открития се използват за производство на бомби и масово изтребление на хора, а евреите в лагерите на смъртта – за опитни плъхове в ръцете на смахнати учени.

През лятото на 1939 г. авторът на „Митът на XX век”, Алфред Розенберг, главният идеолог на националсоциализма, произнася свирепа реч, в която иска „хора като Ротшилд, Мендел, …, Алберт Айнщайн, Хоре Белиша и Каганович, да бъдат изпратени на някой див остров с убийствен климат, като Мадагаскар или Гвиана, откъснати от света, като прокажените, където вредната еврейска раса ще бъде затворена в резерват, откъдето никой не се връща, откъдето има само един изход: смъртта”.

В сърцето на стара Европа имаше години, в които някои се опитаха да затворят светлия разум на човечеството в миша дупка. Поколенията, които идват сега, едва ли могат да осъзнаят това време, затова е нужно да говорим, да разкажем, да се върнем пак към уроците от историята. Незабелязано и тихомълком можем пак да бъдем изправени пред новия Холокост – някои дори твърдят, че днес ние отново преживяваме Холокост, насочвайки вниманието ни към ракетите, обърнати срещу държавата Израел. Затова е нужно отново да говорим колко е важен изборът на всеки един от нас от коя страна на телената мрежа да застанем. Дали ще подемем вика на цялото човечество след края на Втората световна война: „Никога повече!” или ще изберем позицията на Адолф Айхман, д-р Менгеле и хилядите други обладани от духа на антисемизма.

1945Правителствата и генералите направиха своя избор като не спряха унищожението на еврейската нация, въпреки че пред очите им се случваше най-голямото престъпление в историята на човечеството. Румънските войници избраха да разчленяват еврейските тела и да ги излагат в месарските магазини – това е била тяхна инициатива, никой не им е заповядвал да го правят. Д-р Менгеле направи своя избор – да експериментира с човешките същества като с животни в лагерите на смъртта. Адолф Айхман избра да използва организаторския си талант за провеждането на масовата депортация на евреи към гетата и лагерите на смъртта…

Общият положителен резултат зависи от позицията на всеки един член на обществото, зависи от нашия индивидуален избор. В онези военни чудовищно изкривени времена имаме примери и за друг избор – много хора от целия свят застанаха от тази страна на телената мрежа, където властва светлината. И примерите за тези индивидуални избори сочат България. Димитър Пешев, митрополитите Стефан и Кирил, Светият Синод и Българската православна църква, 42-та депутати в Народното събрание, подписали се под категоричния отказ за депортирането на близо 49 хиляди български евреи в лагера на смъртта Треблинка, Екатерина Каравелова – една от създателките на Комитета за защита на евреите, българската интелигенция, целият български народ. По израза на Хана Аренд „България се държи просто нормално, докато наоколо човешкият морал агонизира”. Защото от „стара” България нито един евреин не е бил депортиран, „никой не може да убеди българите да мразят евреите” и България е единствената страна в Европа, в която в края на Втората световна война еврейската общност е по-многобройна, отколкото преди това. Този отрязък от българската история говори много за нашата същност като нация и ни казва кои сме. Казва ни коя е Българската православна църква и каква е нейната мисия, показва мястото на българската интелигенция и как изборът на един народ, правителство и личности, когато са в единство, може да обръща посоките.

Холокостът нямаше да се случи, ако правителствата, държавните мъже и народите бяха избрали друга позиция. Така, както не се случи в „стара” България. Холокостът не си е отишъл завинаги със сриването на лагерите на смъртта, той отново показва живото си присъствие.

Мощното проявление на националсоциализма беше неговото лице по време на Втората световна война. Днес се явява в образа на тероризма, ислямския фундаментализъм, държавите и организациите, насочили ракетите срещу държавата Израел. Но защо да отиваме чак там? Едно софийско момче на 10 години има за кумир Хитлер. То не знае за лагерите на смъртта, не знае за 6-те милиона човеци, изтребени там по най-зверския начин, милион и половина от които негови връстници. В спокойствието на днешния ден, обградено от скъпи вещи, телефони, компютри с неизчерпаеми възможности за забавление, не знае, че е възможно Холокостът да се случи отново и то трябва да избира от коя страна на телената мрежа да застане. Не е нужно историята да се повтори, за да знае момчето какво е това Холокост. Но онези, които знаят, и другите, които са го преживели, нека да говорят и да повторят „Никога повече”!

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева

Маргарита Друмева е икономист. Поет, композитор и драматург, автор на музика за театрални спектакли.
Маргарита Друмева

Последни от Брой 1/2013 - Днес човек ли бях

Отиди горе