Неочакван наръчник по делнична святост

в Брой 8/2017 - На изповед не питат мъжете за аборта/Думи за прочит

Чедо, ние обичаме с любов, която не се изменя. Вашата любов е еднодневка, нашата – и днес, и след хиляда години – все е същата.
Свети Нектарий Оптински

Срещата с малката и скромна книжка „Духовните дъщери на стареца Нектарий“ ме намери неочаквано. Сред многобройните атрактивни заглавия в голяма столична книжарница това ме повика и приюти. Когато седнах да чета, завървях към мястото и времето, наречено „вечност“. Случвало се е на всеки, знам, да попадне в това място на улицата, в книжарницата, в автобуса. Не зная дали си спомних тогава, че всяка земна страна има небесен извор и Ангел, който е пред Божия престол. Знам, че сме безкрайно щастливи да имаме не един, а много небесни покровители – живели като нас. Порази ме мисълта, че грохотите на лукавия ден, повече устремени да умъртвяват духа, а чрез него и тялото, не могат да заглушат шепота на Божия Дух, скрит в малка книжка, пълна със святост.

Колко нива на омраза преминаваме, за да заговорим за святата родина на човека! Патриотизмът е свързан с небесната родина. И не толкова отбраната на една територия, колкото всекидневното усилие да пазим в сърцето молитвата и спомена за Бога от ежедневната гръмогласна суета и многолико лутане, води към святото отечество. Затова в началото няма да кажа нищо за земната родина на последния оптински старец Нектарий. Злобата на деня напоследък ни застави да мразим родината му – безчовечно, със злобата на древния враг. Но в тази книга има твърде много любов. Която побеждава, устоява, оцелява и всичко прощава.

Свети Нектарий е последният съборно избран Оптински старец, ученик на скитоначалника преподобни Анатолий (Зерцалов) и на преподобни Амвросий Оптински. Носи кръста на старческото служение в годините на най-страшни изпитания за Руската православна църква и Русия. Прекарва петдесет години в скита на Оптина пустиня, като двадесет години е затворник. Изкачва се по духовната стълбица от затвора към общественото служение и е достоен продължител на Оптинското старчество.

Свети Нектарий носел кръста на старчеството и великите дарове на пророчество и прозорливост. Много преди революцията и гражданската война предвиждал бъдещите ужаси и скърби на хората. Молил се за родината си, за всички, утешавал, изваждал от греховете и укрепявал във вярата. В годините на тежки изкушения преподобният вземал върху себе си човешките грехове. Споделил участта на много от вярващите си съотечественици: бил гонен, интерниран, следен, обискиран многократно и починал в изгнание.

Поразителната духовна глъбина, обгърнала живота на духовните деца на стареца, утешава и наставлява. Тези деца се пръсват по света, посяват семената на Божия Дух, които свети Нектарий хвърля в сърцата им с любов, ласка и грижа. Много от ситуациите, описани в книгата, са като преживяваните от нас, след сто години, дори по-трудни и страшни. Книгата не е само житийна. В нея са събрани няколко жанра. Има картини и стихове. Има писма, изповеди, спомени, снимки. Има и много сълзи.

Питах се би ли се шокирал днешният християнин от примерите на послушание, дадени между кориците? Понеже послушанието, описано тук, е като в патериците – безусловно и понякога сурово. А ние сме разглезени потребители, които не правят усилия и често смятат, че и духовните дарове са достъпни и се купуват. Трупаме и „имаме“ житията на много светци, забравили да им отворим място в сърцето си.

Послушанието е основна нишка в житията на духовните дъщери на Стареца. Не се притеснявам да ги нарека жития. Свети Нектарий все пак никого не заставя да му бъде послушен. Възпитава търпение, изпитва, лекува, измолва. Прави и изключения в послушанията, защото добре познава душите на чедата си.

Но за да разберем какво е да си послушен на духовния си отец и че не е страшно, ще кажем защо свети Нектарий отдавал много голямо значение на послушанието. „Това е най-висшата и най-първата добродетел, най-главната придобивка за човека, – казвал той – Христос по послушание е дошъл в света. И животът на човека на земята представлява послушание към Бога. Без послушание човек е обхванат първо от порив, от някаква треска, а после идва отпускане, охлаждане и вкочаняване (изтръпване) и той не може да мръдне нататък. А с послушанието в началото е трудно – непрекъснато точка и запетая, точка и запетая, а после всички препинателни знаци се изглаждат…“ Мисля, че ако намери Божия Дух в лицето на своя духовник, всеки би проявил послушание; и то няма да бъде страшно. Впрочем сам свети Нектарий Оптински казва следното за особения и велик подвиг на старчеството: „Нашият път е като на въжеиграчите: ако стигнеш – добре, но ако паднеш на половината път, всички ще ти се смеят!“

Днес живеем по духовен съвет, а не по послушание, и наистина се учим от книгите. Имаме достатъчно примери на младостарчество, на нездрави духовни практики и честните свещеници биха предпазили своите енориаши от буквалното подражателство и пренасянето на монашески практики в живота ни. Старчеството е труден и по-скоро монашески подвиг. Такова е времето ни и такава е Божията воля за нас – да бъдем в него и да се стараем да останем християни.

Сега има изобилие на духовна литература. Могат да се намерят житията и поученията на древните подвижници и старци, могат да се прочетат беседите на знаменити проповедници-светци и наши съвременници. Лесното намиране на информация, лесното „имане“ на информация и навикът да бъдем потребители необяснимо пречи да се потопим в духа на старчеството. Тук идват на помощ думите на още един наш съвременник – дълго търсилият Истината отец Серафим Роуз, който пише, че „без болка в сърцето няма да се докоснем до Бога“.

Неслучайно наричат свети Нектарий последният съборно избран оптински старец. С неговата смърт сякаш завършва старчеството като благодатна проява и като институт в Оптина пустиня. А може би и в съвременния ни свят. Свети Нектарий всъщност има наследници в лицето на отец Никон и много руски йерарси – изповедници, емигранти, страдалци. Болшевизмът като кървав ад преминава през Русия и се стреми да изреже от обществото и дори от спомените на хората вярата и духовното възприятие. Разстрелите, лагерите, репресиите, лудниците и всевъзможните античовешки експерименти не успяват да отучат християните от вярата в Христос. Системата на разчовечаване работи повече от 70 години и… дава на света огромен сонм прославени и непрославени новомъченици. Безбожната напаст обгърна за половин век и нашата, и други православни страни по силата на геополитическите разпределения и по Божия воля…

Светиите станаха повече, а християните на земята – намаляха ли…

Свети Нектарий Оптински е изключително самобитен старец. Подходът му е творчески, изтънчен и пълен със символи. Въпреки че стана дума за послушание, за класическо духовно ръководство, в духовното му водителство има много необичайни и нестандартни решения, които поразяват. Старецът юродства, говори с притчи, строг е, но търпи немощите и слабостите на своите чеда необикновено дълго. Неговият подход е индивидуален и несравним с нищо. Думите и действията му имат качеството да не могат да бъдат забравяни. Десетилетия след смъртта му неговите наставления, ситуациите, в които е поставял своите чеда, за да се опознаят и да се борят с греха, им помагат да извървят пътя към личната си Голгота в комунистическа Русия.

Затворени сме в катакомби тъмни,
над нас е нисък, душен свод,
в дълбока крипта братът мъртъв
пришествието чака на Христос.

И тайни подаяния ни носят –
вино и риба, хляб и сол,
а там, над нас, едва крепи се
светът като рушащ се дом
пише една от героините в книгата.

През житията на духовните дъщери на Стареца говорят душите на новите съвременни християнски светци. Те с нищо не отстъпват на житията от първите векове, а в същото време са близки до нашите житейски ситуации днес. И това ги прави безценни.
Има огромна сила в преобразяването на човек като мен и теб. Между християнките в книгата има невидима връзка – благословението на Стареца, като благослов от Христос. И виждаш как тези довчерашни твои съседки, приятелки, обикновени и неизвестни, израстват като християнски светци и призовават нас да ги последваме точно така незримо, тихо, ласкаво и завинаги, ако е нужно и на смърт за вярата. Имат силата да го направят… просто, неочаквано, с любов и преданост. И изведнъж ти, който си тук, можеш да се молиш на ближния си, който е умрял за Господ и за вярата буквално вчера! За това разказва тази книжка – какви сме, как да станем истински християни и как да се спасяваме. Да, тази книга е жива. Всичко в нея говори с гласа на Оптина, говори с гласа на вечната святост. Тя „посява“ Оптина като явление и дух в ежедневието. „Посява“ сила и надежда без мечтания, с пример и живот. Ще се убедите в това.

И макар да изтребват земните ни родини, Бог намира начини да ни води чрез живи примери и книги към Себе Си. Светостта е възможна, има път, има!

Предговор към книгата „Духовните дъщери на стареца Нектарий“

Дария Захариева

Дария Захариева е богослов и журналист, автор на статии на църковни и исторически теми в периодичния печат.
Дария Захариева

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*