Неморалният християнин

в Брой 1/2016 - Неморалният християнин/Християнство

Статиите ми за „Неморалният християнин“ и „Ти не ставаш по-добър“ продължават да провокират дискусии в интернет и сред енориашите. Поне такива са впечатленията ми от многобройните разговори, кореспонденцията ми, от социалната мрежа и дори телефонните разговори. Повечето от тези дискусии са тясно свързани с въпроса, как православният християнин би трябвало да се отнася към моралния живот. Последните дискусии в моята енория привнесоха нови разсъждения, които може би ще са полезни и за други. В центъра стои въпросът за „моралния прогрес“.

Моето твърдение, че по принцип не се наблюдава морален прогрес в живота ни, кара мнозина да се чувстват дискомфортно. Този дискомфорт е свързан с различни неща, сред които най-сериозно стои въпросът: „Тогава защо да се притесняваме? Ако ние нямаме никакъв прогрес в битката със страстите, защо да полагаме усилия?“.

Дилемата е свързана със същинското значение на моралния прогрес. В общоприетото значение на фразата стои твърдението, че да отбелязваме прогрес означава, да ставаме по-добри в това, което правим. Тоест имаме по-малко проблеми със страстите: гняв, тъга, завист, ревност, гордост и др. Вземаме правилните решения много по-лесно и с по-малко объркване и се отвръщаме от злото с по-голяма сила.

За някои моралният прогрес е част от „синергията“, кооперирането ни с Бога в нашето спасение, многообещаваща доктрина, която се появява в православното богословие.

Така мнозина биха виждали моралния прогрес като знак, че Божията воля работи в техния живот и дава плодове. Казано е, че „… плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание..“ (Гал. 5:22-23). И това със сигурност представлява моралният прогрес!

Необходимо е да бъдем внимателни в разсъжденията, нещо повече – прецизни. Уточнението, което правя, е важно и всъщност лесно убягва. Това, което св. Павел описва, е „плодът на Духа“, а не „моралния прогрес“.

st_peter02Дискусията в енорията се насочи към един пример, свързан с възстановяването на наркомана и алкохолика. За алкохолика е възможно да не пие и да живее трезвен. Това, което не е възможно за него, е да пие отговорно, с мярка за определен период. И тридесет години въздържание няма да променят този факт. Няма „количество“ на непиенето, което може да направи алкохолика по-овладян в пиенето. В този смисъл тук не може да има морален прогрес.

Но нали със сигурност е по-добре да си трезвен, отколкото пиян? Това наистина е така. Но за алкохолика това не е подобрен живот, а напълно различен начин на живот. Това не е подобрение на „Стария Адам“, а „Новият Адам“. Някой може да възрази, че използвам пример външен за Църквата, за тайнствата и дори извън Кръщението. Действително го правя. Така действа Божията благодат.

Става въпрос за това: ние можем да живеем живот, изпълнен с чудеса, в който чрез Духа да удържаме забележителни победи над страстите, или да живеем морален живот, в който нашите усилия ще останат или добри, или лоши, ден за ден, до края на живота ни. Нашата победа не е морална победа, а е живот след смъртта.

Животът, който описва св. апостол Павел като „плод на Духа“, може да се сравни с ходенето на св. апостол Петър по водата. Няма значение колко Петър се е упражнявал или борил, той не би станал по-добър в ходенето по вода. Неговият опит тръгва от живот в чудеса, възможни чрез единението с Христос към моралния живот, в който той едва не се удавя.

Моралният живот носи своите печални изкушения. Най-често срещаното сред които е тенденцията да осъждаш: „Ако аз мога да го направя, значи и ти можеш!“. Тези, които си въобразяват, че добрият живот се постига посредством човешко усилие, е – и с малко помощ от Бога, започват да вярват, че човешките усилия са над всичко. Те си представят, че моралната криза може да бъде разрешена чрез аргументи и закони. Тяхното правосъдие неминуемо ги води до гняв. Ето защо днес толкова много „добри“ хора са така гневни. Нашият противник не се интересува от морала, гневът сам по себе си е достатъчен за неговите цели.

Отец Стивън Фрийман е роден през 1953 г. в Грийнвил, Южна Каролина, САЩ. Завършва бакалавърска степен по класически езици в Университета „Фърман“ през 1977 г., семинария и в последствие защитава магистърска степен по религия към Университета „Дюк“ през 1991г. Служи в Епископалната църква до 1998 г. , когато заедно със семейството си приема православието. Приема ръкоположение за свещеник и извършва своето служение и до днес към храма „Св. Анна“ в Оук Ридж, Тенеси. Автор е на много статии за съвременната култура и богословието. Известен е с книгите си „Оформянето на нашето бъдеще“ и „Навсякъде представен“. Автор е и на популярния блог „Слава на Бога за всичко“, с над един милион посещаемост годишно.
Отец Стивън Фрийман е роден през 1953 г. в Грийнвил, Южна Каролина, САЩ. Завършва бакалавърска степен по класически езици в Университета „Фърман“ през 1977 г., семинария и в последствие защитава магистърска степен по религия към Университета „Дюк“ през 1991г. Служи в Епископалната църква до 1998 г. , когато заедно със семейството си приема православието. Приема ръкоположение за свещеник и извършва своето служение и до днес към храма „Св. Анна“ в Оук Ридж, Тенеси. Автор е на много статии за съвременната култура и богословието. Известен е с книгите си „Оформянето на нашето бъдеще“ и „Навсякъде представен“. Автор е и на популярния блог „Слава на Бога за всичко“, с над един милион посещаемост годишно.

Изгарящото желание на почти всеки алкохолик, когото познавам, е да бъде способен да пие отговорно, с мярка. Да изпие едно или две питиета, отпускайки се сред приятели, без лудостта, която следва, когато изгуби контрол. Това е постоянната му фантазия. Но ако осъществи фантазията си, той ще открие, че не е направил никакъв прогрес. Няма успешна практика на гморалното пиене“ и това е вярно за всички ни. Ние всички бихме искали да имаме морален прогрес, да станем добри хора, на които можеш да се довериш, че ще вършат добри неща. Но това е само фантазия. Можем да живеем живот в чудеса с Христос или морален човешки живот. Моралният живот по човешки може и да има прогрес; този прогрес рано или късно стига до смъртта.

Има едно последно възражение към разграничението, което правя тук. И то е, че аз участвам в игра на думи, превръщайки моралността в сламен човек. Всички езици са игра на думи  – това е, което правим. Но тези думи са за едно важно разграничение. Опитът от това разграничение може да се демонстрира в успешната трезвеност на възстановяващия се алкохолик, в чудния живот на светците, в чудесното ходене на св. Петър по водата. То може да се види и в „нервните разсъждения на фрустрираните моралисти, който си въобразяват, че с още малко познание и усилие, и малко помощ от Бога, ще могат накрая да живеят по-добър морален живот, щастливо да почерпят още „по едно за всеки“ в бара – след което да допълзят до дома за пореден път…

Дарение за сайта

Свещеник Стивън Фриймън
Latest posts by Свещеник Стивън Фриймън (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 1/2016 - Неморалният християнин

Отиди горе