Неморалният християнин

в Брой 1/2016 - Неморалният християнин/Християнство

Статиите ми за „Неморалният християнин“ и „Ти не ставаш по-добър“ продължават да провокират дискусии в интернет и сред енориашите. Поне такива са впечатленията ми от многобройните разговори, кореспонденцията ми, от социалната мрежа и дори телефонните разговори. Повечето от тези дискусии са тясно свързани с въпроса, как православният християнин би трябвало да се отнася към моралния живот. Последните дискусии в моята енория привнесоха нови разсъждения, които може би ще са полезни и за други. В центъра стои въпросът за „моралния прогрес“.

Моето твърдение, че по принцип не се наблюдава морален прогрес в живота ни, кара мнозина да се чувстват дискомфортно. Този дискомфорт е свързан с различни неща, сред които най-сериозно стои въпросът: „Тогава защо да се притесняваме? Ако ние нямаме никакъв прогрес в битката със страстите, защо да полагаме усилия?“.

Дилемата е свързана със същинското значение на моралния прогрес. В общоприетото значение на фразата стои твърдението, че да отбелязваме прогрес означава, да ставаме по-добри в това, което правим. Тоест имаме по-малко проблеми със страстите: гняв, тъга, завист, ревност, гордост и др. Вземаме правилните решения много по-лесно и с по-малко объркване и се отвръщаме от злото с по-голяма сила.

За някои моралният прогрес е част от „синергията“, кооперирането ни с Бога в нашето спасение, многообещаваща доктрина, която се появява в православното богословие.

Така мнозина биха виждали моралния прогрес като знак, че Божията воля работи в техния живот и дава плодове. Казано е, че „… плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание..“ (Гал. 5:22-23). И това със сигурност представлява моралният прогрес!

Необходимо е да бъдем внимателни в разсъжденията, нещо повече – прецизни. Уточнението, което правя, е важно и всъщност лесно убягва. Това, което св. Павел описва, е „плодът на Духа“, а не „моралния прогрес“.

st_peter02Дискусията в енорията се насочи към един пример, свързан с възстановяването на наркомана и алкохолика. За алкохолика е възможно да не пие и да живее трезвен. Това, което не е възможно за него, е да пие отговорно, с мярка за определен период. И тридесет години въздържание няма да променят този факт. Няма „количество“ на непиенето, което може да направи алкохолика по-овладян в пиенето. В този смисъл тук не може да има морален прогрес.

Но нали със сигурност е по-добре да си трезвен, отколкото пиян? Това наистина е така. Но за алкохолика това не е подобрен живот, а напълно различен начин на живот. Това не е подобрение на „Стария Адам“, а „Новият Адам“. Някой може да възрази, че използвам пример външен за Църквата, за тайнствата и дори извън Кръщението. Действително го правя. Така действа Божията благодат.

Става въпрос за това: ние можем да живеем живот, изпълнен с чудеса, в който чрез Духа да удържаме забележителни победи над страстите, или да живеем морален живот, в който нашите усилия ще останат или добри, или лоши, ден за ден, до края на живота ни. Нашата победа не е морална победа, а е живот след смъртта.

Животът, който описва св. апостол Павел като „плод на Духа“, може да се сравни с ходенето на св. апостол Петър по водата. Няма значение колко Петър се е упражнявал или борил, той не би станал по-добър в ходенето по вода. Неговият опит тръгва от живот в чудеса, възможни чрез единението с Христос към моралния живот, в който той едва не се удавя.

Моралният живот носи своите печални изкушения. Най-често срещаното сред които е тенденцията да осъждаш: „Ако аз мога да го направя, значи и ти можеш!“. Тези, които си въобразяват, че добрият живот се постига посредством човешко усилие, е – и с малко помощ от Бога, започват да вярват, че човешките усилия са над всичко. Те си представят, че моралната криза може да бъде разрешена чрез аргументи и закони. Тяхното правосъдие неминуемо ги води до гняв. Ето защо днес толкова много „добри“ хора са така гневни. Нашият противник не се интересува от морала, гневът сам по себе си е достатъчен за неговите цели.

Отец Стивън Фрийман е роден през 1953 г. в Грийнвил, Южна Каролина, САЩ. Завършва бакалавърска степен по класически езици в Университета „Фърман“ през 1977 г., семинария и в последствие защитава магистърска степен по религия към Университета „Дюк“ през 1991г. Служи в Епископалната църква до 1998 г. , когато заедно със семейството си приема православието. Приема ръкоположение за свещеник и извършва своето служение и до днес към храма „Св. Анна“ в Оук Ридж, Тенеси. Автор е на много статии за съвременната култура и богословието. Известен е с книгите си „Оформянето на нашето бъдеще“ и „Навсякъде представен“. Автор е и на популярния блог „Слава на Бога за всичко“, с над един милион посещаемост годишно.
Отец Стивън Фрийман е роден през 1953 г. в Грийнвил, Южна Каролина, САЩ. Завършва бакалавърска степен по класически езици в Университета „Фърман“ през 1977 г., семинария и в последствие защитава магистърска степен по религия към Университета „Дюк“ през 1991г. Служи в Епископалната църква до 1998 г. , когато заедно със семейството си приема православието. Приема ръкоположение за свещеник и извършва своето служение и до днес към храма „Св. Анна“ в Оук Ридж, Тенеси. Автор е на много статии за съвременната култура и богословието. Известен е с книгите си „Оформянето на нашето бъдеще“ и „Навсякъде представен“. Автор е и на популярния блог „Слава на Бога за всичко“, с над един милион посещаемост годишно.

Изгарящото желание на почти всеки алкохолик, когото познавам, е да бъде способен да пие отговорно, с мярка. Да изпие едно или две питиета, отпускайки се сред приятели, без лудостта, която следва, когато изгуби контрол. Това е постоянната му фантазия. Но ако осъществи фантазията си, той ще открие, че не е направил никакъв прогрес. Няма успешна практика на гморалното пиене“ и това е вярно за всички ни. Ние всички бихме искали да имаме морален прогрес, да станем добри хора, на които можеш да се довериш, че ще вършат добри неща. Но това е само фантазия. Можем да живеем живот в чудеса с Христос или морален човешки живот. Моралният живот по човешки може и да има прогрес; този прогрес рано или късно стига до смъртта.

Има едно последно възражение към разграничението, което правя тук. И то е, че аз участвам в игра на думи, превръщайки моралността в сламен човек. Всички езици са игра на думи  – това е, което правим. Но тези думи са за едно важно разграничение. Опитът от това разграничение може да се демонстрира в успешната трезвеност на възстановяващия се алкохолик, в чудния живот на светците, в чудесното ходене на св. Петър по водата. То може да се види и в „нервните разсъждения на фрустрираните моралисти, който си въобразяват, че с още малко познание и усилие, и малко помощ от Бога, ще могат накрая да живеят по-добър морален живот, щастливо да почерпят още „по едно за всеки“ в бара – след което да допълзят до дома за пореден път…

Свещеник Стивън Фриймън

Свещеник Стивън Фриймън

Отец Стивън Фриймън е американски православен свещеник, автор на статии за съвременната православна култура и богословието.
Свещеник Стивън Фриймън

Latest posts by Свещеник Стивън Фриймън (see all)

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 1/2016 - Неморалният християнин

Отиди горе