Menu

пътешествия∙изкуство∙култура∙история∙вяра

Неверието

в Брой 4/2015 - Неверието/От редактора от

Iliana AlexandrovaУВОДНИ ДУМИ

Първата неделя след Неделята на Пасха си спомняме за свети апостол Тома, наречен Неверни, защото говори за съмненията си. Съмнения са имали и другите апостоли. Но той е станал символ на вярата, която се съмнява, защото е бил достатъчно искрен да го признае и достатъчно готов да каже от какво точно уверение се нуждае; да формулира проблема честно.

В Неделята на Светлата седмица говорим за съмнението. Именно тогава. Не в Неделята, наречена Светла, да мислим за победата на Христос и тържеството на християнството, а после – за слабостта ни да вярваме. А веднага. С откриването на празния гроб, с уверението, че Живият не е между мъртвите, с вестта за Възкресението идва и въпросът как наистина възприемаме всичко това. Сякаш ни се казва, че не е достатъчно да знаем Писанието и Преданието на Църквата. Не е чудно – самите апостоли си заслужават упрека на Христос: „О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всичко, що са казали пророците!“ (Лук. 24:25)

Не е достатъчно да четем богословски книги и да слушаме проповедите за Възкресението. Не е достатъчно дори да уверяваме себе си, че вярваме; и да повтаряме думите „Христос воскресе“ не е достатъчно. Трябва много лично да изминем този път – от празния гроб с отваления камък до горницата между апостолите; да изслушаме уверенията им, че Той беше тук, „яде пред тях“ (Лук. 24:43) и да преживеем нашата Антипасха (друга, втора Пасха) – като тази на свети Тома, който не вярвал, или по-скоро не знаел дали и колко вярва… И затова поискал да види лично Възкръсналия Христос – за да повярва така, че да е сигурен. Заради тази му вътрешна честност, Господ отива при него лично. Не само това – отговаря на желанието му, показва му раните Си, изцелява неверието му, което е искало да стане вяра.

Историята на свети Тома сякаш казва, че всичко, което празнуваме на Пасха, всичко, за което се готвихме, вървяхме и намерихме, всичко, за което се радва Църквата, е прекрасно… Но и че най-първо трябва да се попитаме, къде съм аз във всичко това. Как вярвам?

Тази неделя на съмнението е като поглед в очите и ръка, която иска да те изведе от неверието, от колебанията и страха. Стига човек да е готов да ги признае и да ги остави на Бога за разрешаване. На Бога, не на ума.

В този брой ви предлагаме превод на един малко известен, но обширен и богат разговор на митрополит Антоний Сурожки с известна английска журналистка, убедена атеистка, за основанията на вярата и за пътищата на неверието. В друга статия ще прочетете размисли върху изопаченото разбиране за покаянието, за пораженията от неправилното преживяване на чувството за вина и за нуждата от активно преодоляване на психологическите препятствия пред вътрешната промяна. Притчи за вярата, информация за нови книги, истории за личности от близкото минало на българската култура в поредицата за българско киноизкуство… и още интересни теми.

Приятно четене!

Илиана Александрова

 

Svet4Какво още можете да прочетете в новия брой на СВЕТ:

По какво чувството за вина се отличава от покаянието, Елизавета ПРАВИКОВА

Притчи за вярата
из сборника “Просто вярвай”

Васил Гендов – бащата на българското кино, Маргарита ДРУМЕВА

…и още любопитни статии за пътешествия, вяра и култура.

Илиана Александрова

Илиана Александрова

Главен редактор at Списание Свет
Илиана Александрова е юрист. Главен редактор на списание "Свет".
Илиана Александрова

Latest posts by Илиана Александрова (see all)

Последни от Брой 4/2015 - Неверието

Притчи за вярата

ПОПИТАЛИ СВЕТИ ИСААК СИРИЕЦ: – Кое е най-скъпо за човека? – Вътрешният
Отиди горе