На изповед не питат мъжете за абортите

в Брой 8/2017 - На изповед не питат мъжете за аборта/Общество/Християнство

Мъжете също плачат за децата, на които те самите не са разрешили да се родят. Мария Стрелцова разказва за такъв рядък случай и призовава другите представители на силния пол да противостоят на нелюбовта.

 

„Докараха я по същия начин с количката ‐ аз реших така“

В болничната стая вкараха жена на количка – току-що бяха отстранили загиналият в утробата й плод. Тя още не беше успяла да дойде на себе си, а съпругът, който я държеше за ръката плачеше и стенеше:
– Това е заради мен и заради онова дете. Докараха я по същия начин. Само че тогава аз бях решил така.
На следващия ден, когато него вече го нямаше, моята съседка по легло ми разказа своята история. В болниците хората често откровеничат, защото тук всички стават близки в своето нещастие. Мъжът й постоянно си спомня как е принудил своята съвсем млада първа съпруга да направи аборт. Сам я закарал в болницата, дошли и си тръгнали, хванати за ръце. Целият живот бил пред тях, защо да го усложняват с едно дете?
Но скоро бракът се разпаднал и, както със съчувствие отбеляза моята съседка, съпругът й съжалявал. Той обичал първата си жена и никога не говорел лошо за нея. Но се развели. Защо – неясно; или може би всичко е ясно…
После съпругът дълго живял сам, но срещнал с нея. Харесали се и се оженили. Обичат се, много искат деца, но не се получава. Това е нейната трета несполучлива бременност.
– Казвам му – престани, трябва да се лекуваме, вече не сме млади и здрави както преди десет години, всичко ще се оправи. А той все си спомня как докарали младата му жена на количка – бледа и цялата в кръв. И че той сам тогава е решил така! Сам! Не може да си го прости.

 

В Църквата с мъжете не се говори за това

Трябва да ви призная, че тази история имаше щастлив край.
След престоя в болницата ние продължихме да общуваме и след две години в това семейство се роди дъщеря. Моята болнична приятелка с още по-голяма радост ми сподели, че неговата бивша съпруга в своето ново семейство също родила дете.
Но аз запомних тези мъжки сълзи, изглеждащи толкова нетипично. Ние често си мислим, че бременността, раждането, решенията, свързани с родителството, са някакви изцяло женски грижи и скърби.
Статията трябваше да бъде за това, че мъжете рядко носят отговорност за аборти, в които бащи са именно те.
Странно е да произнасяме думите „баща“ и „майка“, когато говорим за аборт. С бащинството в нашето общество въобще имаме проблем, а още по-голям с онова бащинство, което на мъжете им се струва натрапено.
Ако жената вече телесно се чувства бременна (съзнателно не казвам „се чувства майка“), то за мъжа признанието, че тя чака дете от него често се превръща в шок, страх, шантаж, някаква нарушаваща неговите права ситуация, но не и блага вест, че ще става баща.
Когато започнах да си спомням разни случаи, които съм наблюдавала през живота си, се замислих, че често бащите не по-малко от майките преживяват тежко факта на унищожаване на техните неродени деца.
Понякога не веднага, а когато осъзнаят своето бащинство. Навярно именно затова още от детството е необходимо да се говори с момченцата, в това число и в Църквата.
В Църквата малко се говори с мъжете. Като правило на изповед не ги питат колко аборта са направили жените заради тях, като че ли това не е и тяхна отговорност.

 

Твоето погинало дете или „къс месо“?

Когато бях млада, разговарях с един младеж, мой приятел, за когото знаех две неща – че е безнадеждно влюбен и че е агресивен материалист; тоест той се хвърляше като лъв върху събеседника си, ако последният започнеше разговор за съвест, морал, Бог.
Неведнъж се изказваше и за абортите: той учеше в медицински университет и твърдеше, че това, което изваждат от жените, е просто къс месо. Точно така го наричаше, цитирам го дословно.
Веднъж не издържах и го попитах пред всички:
– Добре, но нали имаш приятелка, която много обичаш?
– Да, имам!
– Представи си, че се ожените…
– С удоволствие си го представям.
– И тя чака от теб дете…
Той се стъписа, явно тази мисъл вече не му беше толкова приятна.
– И изведнъж тя прави спонтанен аборт. Да предположим, на петата седмица. Кажи ми честно, за теб това ще бъде твоето загинало дете или къс месо?
Той пребледня и отговори:
– Това ще бъде моето дете.

Някой трябва да даде отпор на нелюбовта

„От любовта се появяват децата“ – това означава, че децата се раждат не само от физическия акт. Става дума за това, че животът побеждава там, където в сърцето има любов, не е важно дали е на мъж или жена. Най-добре ще е да не е в едно, а в две. Но понякога за тази победа е достатъчна и любовта на един.
На практика се получава, че смелото решение на любовта – да родят дете, независимо от трудностите, вземат изключително жените. А така ми се иска тук да излязат напред мъжете. Да не се страхуват и да не съжаляват да станат бащи. Нито на неродените, нито на вече порасналите деца, дори когато съвместният живот с техните майки е далеч от нормалния.

 

Но има и друга страна на „медала“.

Истина е, че много жени никога не биха направили аборт, ако бяха подкрепени от бащите на децата. Но също е истина, че много жени използват своята бременност като разменна монета.
Избавят се от детето, за да накажат мъжете, не им съобщават за настъпилата бременност (човек сам е стопанин на тялото си и значи – на тялото на заченатото дете), манипулират ги, внушавайки им вина, страх, но не и любов!
Често именно заради това още в детството някои родители внушават на момчетата чувството, че вестта за бременността на момичето, с което се срещат, е ужас и опит за изнудване на тяхното синче.
Кой е виновен? Не е ясно. Навярно виновно е самото ни отношение към живота, който за нас изобщо не е най-висша ценност.
Какво са тези неродени деца за мъжете, когато те всеки момент могат да бъдат изпратени като къс пушечно месо в която и да е точка от света. Какво е за жената онова трепетно отношение към живота, зародил се в нея, ако тя е унижавана в семейството, в лекарския кабинет, на улицата.

 

Затворен кръг. Нелюбовта ражда нелюбов.

Но и обратно.
Ето какво исках да кажа с този текст на мъжете: жените са зависими от вашата любов. Много повече, отколкото си мислите. Много повече, отколкото от които и да било жизнени проблеми, те зависят от вашата любов.
Някой трябва да бъде по-умен, по-силен и отговорен. Някой трябва да даде отпор на нелюбовта.
Нека това сте вие, мъже. Защото знам, че вие също плачете за вашите неродени деца.

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Източник: pravmir.ru

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последни от Брой 8/2017 - На изповед не питат мъжете за аборта

Отиди горе